Birthday of the World
Ursula Le Guin
Автор: Демандред
Трябва да ви призная нещо – когато преди два броя писах за The Telling в тази рубрика, дадох на книгата твърде висока оценка (9.5 за тези, които подло са пропуснали да наизустят всяка дума от моите писания :P). Осъзнах това, докато четях книгата, разглеждана в настоящото "Непреведено" (всъщност още преди два месеца ме мъчеха леки угризения, че съм прекалил). Защото ако "The Telling" e 9.5, то "The Birthday of the world" трябва да е около 11. Затова приемете, че оценката на "The Telling" се променя на 8.5 (по-добре късно, отколкото никога) и да продължим по същество.
И така, отново ще ви говоря за може би най-любимия ми автор, Урсула Ле Гуин, и последната й засега книга, а именно – сборникът с разкази “The Birthday of the world”. Когато разбрах, че се е появила в софийските книжарници, изпаднах в еуфория, защото бях чел все хубави отзиви за нея, а и самата идея за разкази, връщащи ни отново във вселената на Хейнския цикъл, по принцип ми допада ужасно твърде много. След един неуспешен опит да намеря книгата по указанията на колегите и последвалите още по-подробни такива за тотално неориентирани субекти като мен напътствия от колегата Роланд (на който изказвам публична благодарност за това :), все пак си я купих. Първо трябва да се отбележи, че книгата има увод от авторката, който очевидно е писан за най-големите й фенове и е просто безценен за тях. Винаги съм обичал подобни жестове от страна на авторите (една от причините да уважавам толкова Ст. Кинг, наример). В предговора има и няколко култови мисли, една от които не мога да се въздържа да не цитирам: “In this sense, you could say that “Unchosen Love” and “Mountain Ways” are comedies of manners, odd as that may sound to those who think science fiction is written ray-gun in hand”. Освен това, както ще видите по-нататък, уводът ми спести доста работа, защото е казал най-важните неща за книгата по-добре и стегнато, отколкото аз мога да мечтая да ги напиша (въобще беше мечтата на рецензента :P).
Сборникът включва седем разказа и една новела, като шест от тях са в света на Хейнския цикъл, за седмия и авторката признава, че не знае дали е към този цикъл, а последното произведение в книгата е новелата “Paradises lost”, която определено не е в Хейнската вселена и е първият опит на авторката за интерпретация на една от класическите теми в фантастиката, а именно за космическия кораб със смяна на поколенията. Но за нея малко по-нататък, първо за разказите.
Общо взето в първите 5 разказа се набляга най-вече в изследването на разнообразните социални порядки на различни светове от Хейнската вселена, като ударението е поставено върху любовта и секса. Всичко е едновременно различно и напълно познато, и изглежда толкова естествено, че се чудиш дали пък не съществуват такива общества и хора в действителност... Отново ще използвам един цитат от преговора, където всичко си е казано много по-добре, отколкото мога да се нaдявам да го изразя аз... ”people whose society differs from ours, even whose physiology may differ from ours, but who feels the way we do. First to create difference – to establish strangeness – then to let the fiery arc of the human emotion leap and close the gap: this acrobatics of the imagination fascinates and satisfies me like almost no other”. Този извод всъщност се отнася и за другите два разказа.
Първият разказ в сборника е “Coming of Age in Carhide” и е едно чудесно завръщане към света на “Лявата ръка на мрака”, този път през очите на млад жител на планетата, на който предстои първият кемър и влизане в кемър-къщата, и двете неща описани за пръв път в творчеството на Ле Гуин. Разказът представлява чудесно допълнение към станалата вече класика книга, по-лек е като тон, забавен и очарователен. И както започнах с цитатите от преговора, ето още един специално за този разказ… ”This time I didn’t have a damned plot. I could ask question. I could see how the sex works. I could finally get into a kemmerhouse. I could really have some fun”. И да не си помислите, че е някаква порнография, няма такова нещо (за съжаление – бел. перверзната част от съзнанието ми :P). Друг от разказите – “Old Music and the Slave Women” – e допълнение към сборника от четири разказа “Четири пътя към прошката” (издаден у нас от “Аргус” преди години) и се явява нещо като пето колело, което не пречи да е доста интригуващ.
Специално внимание заслужава разказът “Solitude” заради изключително оригиналната си идея. На поредния свят, изследван от Екумена, се е развило изключително нетрадиционно общество, в което всякакви социални и комуникативни умения над абсолютния минимум се считат за магия, и то злонамерена такава. Всички са по нашите стандарти невероятни интроверти и предпочитат самотата и минимални контакти с другите хора. Идеята е развита наистина добре, а и си е освежаваща сред морето свръх екстровертни герои и общества, създадени във фантастиката.
“Paradises lost” обаче е истинския шедьовър в книгата. Това е новела (над 100 страници), която експлоатира една класическа тема на фантастиката, но нова за авторката, а именно космически кораб със смяна на поколения в добрата традиция на класики като “Сираци на вселената” на Хайнлайн и “Нон-стоп” на Брайън Олдис. Темата винаги ми е била интересна, а в случая интерпретацията е оригинална, с типичното отлично обрисувано общество, чудесни пълнокръвни герои и въздействаща атмосфера. Изключително произведение, със сигурност достатъчно добро, за да се продава самостоятелно. А се продава заедно с още 7 много добри разказа на съвсем разумна цена. Respect!
За финал имам една добра и една лоша новина за вас. Понеже аз искам да завърша позитивно, ще почна с лошата – доколкото знам, аз купих последния екземпляр в София от книгата, така че ако сте се засилили към книжарниците, след като прочетохте досегашните възхвали, трябва да ви разочаровам. Животът е гаден, знам...
Добрата е, че книгата е написана по изключителен начин (като стил имам предвид). В това отношение Урсула като че ли става все по-добра с годините. "Paradises lost" и "Solitude" са най-открояващите се в това отношение с поетичност и сила на изказа, но и другите са достатъчно силни.
Заключение: Задължителна книга, ако харесвате поне малко Хейнския цикъл. Особено като добавим и изключително интересен предговор от авторката.
Оценка: 9.9/10