Майната му.
"Четвъртият филм" на Куентин Тарантино е едно особено... няма да кажа добро, но странно и интересно упражнение по стил. И по смесването на стилове. И в по-голямата част от времето упражнение по подигравка със стиловете, че и със зрителите покрай тях. Няма да се впускам в описания на сюжета, той нито е важен, нито става за разказване, нито, както знаем, е завършен (а ако не знаем случайно – филмът теоретично е разделен на две части, втората я чакаме на "Киномания"-та). Ще отбележа само, че и той преминава през няколко различни жанра – от този за самотния отмъщаващ войн, през откровена комедия, та до шпионски игри. Звучи безумно и, повярвайте ми, наистина е такова. Самият филм е заснет по няколко коренно различни, но изключително ярко изразени начина. През по-голямата част от времето имате чувството, че гледате аниме от типа на "Ninja Scroll" (подчертано от кръвта, бликаща на тънки полупрозрачни струйки под високо налягане), в един момент дори имаме ретроспективна десетминутка, която си е аниме. На по-късен етап почва летене по гредите и размахване на катани в типичен "Тигър и Дракон"/"Герой" стил. Някои моменти са черно-бели, като в началото умишлено е търсена атмосфера като от филм от 60-те/70-те години. Само че с кухо изброяване просто не става. Трябва да се види. Общото усещане от това смесване е първоначален шок, а след това, поне при мен, задоволство. Защото различните стилове на заснемане и поднасяне на шантаво несъвпадащата сама със себе си история по някакъв извратен начин си пасват чудесно. За актьорите или хубаво, както е казал има-ли-значение-кой, или нищо. Така че аз ще поприказвам малко. Всички роли са водевилизирани и леко нелепи, но това по никакъв начин не е поради слаба актьорска игра. Пресилеността и шаржирането са очевидно търсен ефект, който допълнително внася смут в и без това твърде нестройните редици на останалите елементи от филма. Ума Търман е смайващо подходяща за ролята си (а и да не беше, както знаем, Тарантино си има слабост към нея). Без да има кой знае колко реплики, тя съумява прекрасно да влезе в кожата на Булката, която коли и беси, за да отмъсти за (де факто) убийството си. Луси Лу също е особено правилна за извратеното кръвожадно създание, което трябва да представлява героинята й, а лично мен ме трогна и Дарил Хана, която има толкова убийствено хищно излъчване с бялата превръзка на окото си, че човек няма как да не се влюби в нея, особено имайки предвид мелодията, с която нахлува във филма.
Говорейки за мелодии, музиката е може би най-силната страна на филма. Не по-малко нестандартна и на моменти нелогична от всичко останало в него, тя е подбрана страхотно добре и почти няма парче, което да не радва много ако не само по себе си, то като част от филма. Особено ме изкефи "Twisted Nerve" на Бернард Херман – въпросната мелодия, с която се появява Ел (героинята на Хана). Това е някакво изключително жизнерадостно свирукане, което в началото е подкрепено от не по-малко мила и чаровна приказно-оптимистична мелодийка, но после се извращава до Хичкокова какофония. Отварящата песен на филма "Bang Bang (My Baby Shot Me Down)" също е страшно качествена, но си е нормално, имайки предвид, че е римейк (ако не е и оригинала, мързи ме да проверявам) на песен от 60-те години (която се оказа, че имала и доста... бозав кавър на български).
И май с толкова ще се отчета. На мен филмът ми хареса страшно много. Не мога с чиста съвест да го обявя за Великото И Незаменимо Кино Откровение На Века поради простата причина, че все пак си остава... ами екшън. И не казва нищичко, обаче по един толкова нелеп и същевременно силен начин не го казва, че не можеш да не му го простиш. В комерсиалната ниша се явява една скромна революцийка в жанра (той един да беше тоя жанр...) и доста качествен експеримент със средства и техники, които, подозирам, до момента са се смятали за несъвместими помежду си. Така де, съгласете се, че японска градина (знаете ги, онези с изкуствените хълмчета и малките дървени пейки), покрита със сняг до такава степен не се връзва с, както беше в случая фламенко, че просто не би могло да е по-нелепо.
Нелепо, ама с кеф :) И забавлява. Повече не му и трябва.
Оценка: 8.5/10