Сюжет: В края на 19-ти век, малко селце, закътано някъде из американските гори, е изолирано от външния свят от гора, за която жителите му смятат, че се населява от чудовищни създания. Селяните правят какво ли не, за да не влизат в конфликт с тях, но естествено се налага някой все пак да прекоси тази страховита преграда. Какво представляват “тези, които не трябва да бъдат назовавани” (няма майтап, така им викаха, явно са плагиаствали от нашите едновремешни пародийни Хроники :P) и има ли начин да бъдат надхитрени?
Плюсовете: Музиката заслужава една (може и повече) огромна похвала. Винаги на място, неизтъркана, неотклоняваща вниманието от ставащото на екрана и въобще всичко й беше перфектно. Без съмнение най-добрият елемент от филма. Визията беше добра, макар че се прекаляваше с бавните движения на камерата с цел съспенс в сцени, които по начало им липсваше почти всякакво напрежение. Като че ли с ефектни трикове режисьорът се мъчеше да замаже сценарната немощ. Е, да ама не. И най-големият гений в киноисторията трудно би успял да сътвори добър филм с този сценарий. Но поне гората беше заснета по един много впечатляващ начин и беше направо като герой във филма, ако ме разбирате. Има и няколко добре направени стряскащи сцени, които ме карат да се чудя защо по дяволите Шаямалан не заснеме един чистокръвен хорър или психотрилър, като очевидно тъкмо елементите от тези жанрове са най-доброто нещо във филмите му? Защото няма да има “смисълът на живота”™ в него? Ами по-хубаво хич да няма такива работи, отколкото да те напушва смях от философските му брътвежи както в тук ревюирания филм.
Актьорите заслужават добри думи. Ако не друго, успяваха убедително да изрекат реплики, които биха могли да се нарекат поне изпълнени с прекалено голям патос, ако не и (неумишлено) смешни. Ейдриън Броуди беше повече от убедителен в ролята на лудия Ноа (незнайно защо изписван като Ноуа в българските субтитри:)). Брайс Далас Хауърд показа, че освен като дъщеря на режисьора Рон Хауърд, вече ще бъде известна и като една от изгряващите звезди в Холивуд, която освен красота има и голям талант, а такива екземпляри се броят на пръстите на едната ръка напоследък. Не съм срещал често слепи хора, но поне за мен тя докара този аспект на ролята добре (с изключение на някои дивотии изисквани от сценария от типа на безпогрешно тичане из гъста гора, но за това не е виновна актрисата), а в представянето на душевните преживявания на героинята се справи почти безпогрешно. И точно заради тях двамата и уникалната музика, много ме е яд, че като цяло “Селото” се дъни. Опа, забравих да ви кажа минусите, а те никак не са малко. Минуси: Споменатият вече сценарий, писан от самия режисьор. Без спойлъри е трудно да навляза в детайли, но ще се опитам. Дупките в сюжета са достатъчни и “Титаник” аха-аха да мине през тях. Например – сляпото момиче безпогрешно намира пътя си в гора, в която за първи път стъпва. Явно не само птиците могат да се ориентират по земния магнетизъм :) Цялостната концепция, която не мога да ви разкрия поради страх от спойлъри изисква не просто “suspend your disbelief”, а направо “изключи си мозъка, докато гледаш този филм”. Надали ще изненадам дори и туземците в Източен Тимор като кажа, че филмът има и така характерните за режисьора сюжетни обрати. Само, че този път те не са нито особено изненадващи (първият обрат ми беше ясен около 15 минути след началото), нито предлагат някакви невероятни прозрения. Ама трябва да ги има – аз тук Шаямалан ли съм или някакъв ламер, а? Какво съм без обрати? Прощавайте, май се поувлякох :P Аз самият направо обожавам внезапните обрати и неочакван край, но само ако са неразривно свързани със сюжета и
идеята, а не сложени ей така самоцелно, просто защото трябвало да ги има. Вече споменатите глупави реплики са комбинирани с едни дълги пасторални сцени, силно напомнящи на култовия в близкото минало сериал “Доктор Куин – лечителката”. Без майтап. В първият един час не става почти нищо съществено и спокойно могат да се отежат поне двадесетина минути от него. Филмът бива рекламиран като хорър/трилър, но повече напомня на драма с хорър елементи – само, че драма, която гони по патос и безсмисленост “Дързост и Красота”. Да не си помислите, че съм поклонник на екшъна и мразя драмите – съвсем не, много си ги тача. Само, че за да се получи една драма е необходимо на зрителя да му пука за съдбата на героите. В случая със “Селото” ми пукаше повече за следващото забавно коментарче (добре, че в киносалона имаше съвсем малко хора, иначе рискувах да вбеся сериозно съседите си по място :)), което ще направя, отколкото за който и да е от героите. Това произлиза както и от плоскостта и липсата на развитие при тях, така и от липсата на цялостен съспенс за съдбата им. Щом дори и за прелестно създание като Брайс Далас Хауърд не можа да ме накара да тръпна в стил “Ами сега – ще оживее ли или не?” и “Какво ще стане с нея?”, значи има нещо гнило (не в Дания :P). С изключение на няколко качествени сцени напрежението като цяло беше ниско, и никак не подхождаше за филм за селце, обградено от чудовища. Заключение: Ако искате да гледате качествен трилър – не гледайте “Селото”. Знам ли, може да нмерите смисъла на живота в него, но със сигурност този филм не е каквото трейлъра и (предполагам) рекламите искат да ни накарат да повярваме, че е. Понякога това е хубаво (например при “Боен Клуб”), но в този случай се почуствах измамен. Аз така да се каже, исках риба, а ми сервираха говеждо месо и то недопечено и без гарнитура. С други думи вместо вълнуващ трилър или като цяло интересен филм имаме една плоска драма с трагикомични псевдосоциални размишления и малко хорър елементи с цел заснемане на приличен трейлър, с който да излъжем балъците. И не, не искам да има чудовища, колещи хора постоянно на екрана или нещо такова. Искам да не ме смятат за идиот, който може да бъде залъган с малко трикове с камерата и добре звучащи безсмислици. Повярвайте ми, едва ли има човек, който по принцип да мрази този вид рекламни клипове повече от мен, но в случая със “Селото” трейлърът е едва ли не по-интересен от филма. I rest my case.
Оценка 4,5/10