Дракула и Франкейнщайн, отвратителна коса, дебела... схванахте картинката. Мисля, че доста е прекалено в това отношение, вероятно с цел заветния Оскар. Направих сравнението с жената, по чиято истинска история е писан сценария, и тя доста повече мязаше на човек и на жена. Но всички знаем, че в Холивуд за ултимативен връх в актьорското майсторство се смята това да качиш 20-ина и повече кила и да погрознееш ужасно за ролята. Това виждане винаги ми се е струвало доста опростенческо и наивно, за мен истински добрите актьори са тези, за които не са нужни такива външни промени, за да изглеждат различни във всяка роля с начина си на поведение и вживяването си в образа, с жестове, език на тялото и подобни неща. И го правят без видими усилия, всичко при тях изглежда естествено, нещо, което не бих казал, че е постигнато тук. Разбира се, за света на Холивуд върховната жертва е един секссимвол да нaпълнее и да погрознее, точно вчера гледах едно предаване по VH1 за диетите на звездите, какво възхищение изказаха всички от Шарлийз, че се е решила на такава жертва, и след това успяла да отслабне навреме за церемонията на Оскарите... Как просто да не й дадат статуетката на жената? Е, в интерес на истината се представи много добре, макар и да съм виждал много по-силни превъплъщения. Като за днешния холивудски стандарт горе-долу си заслужава наградата.Филмът, както вече споменах, е по истинска история, а именно на убийцата-проститутка Айлийн Уорнос. Както разбрах впоследствие, обаче, съвсем по холувидски са променени доста неща в името на мелодрамата, но какво да се прави, неизбежно си е. Сюжетът общо взето проследява влюбването на Айлийн в тийнейджърката Селби (Кристина Ричи) и постепенното й деградиране до все по-хладнокръвен убиец. Да, ужасно оригинално, и аз това си казах :P Аман вече от серийни убийци. Тази поне е жена, макар и много да не й личи :P
Филмът има немалко достойнства, основното от които е много добрата игра на двете главни актриси. За разлики от общо взето всички критици и ревюиращи, аз мисля, че Ричи все пак се справи по-добре, не можеше да разчита на шокираща промяна във външния вид като Шарлийз, но отлично пресъздава на екрана една объркана, неуверена, с променливи настроения и несигурна в себе си тийнеджърка, постепенно оплетена в бъркотията, която представлява животът на Айлийн. Шарлийз леко преиграва за моя вкус, изглежда на моменти като че ли твърде много се опитва да пресъздаде объркаността и постоянната смяна на настроенията на героинята си, в почти всяка сцена изглеждаше адски напрегната. Справя се добре като цяло, но някак твърде шаблонно и по канона за печелене на Оскар. Съмнява ме обаче много хора да бяха впечатлени от ролята, ако не беше гримът и напълняването. Всъщност, за да съм честен, най-вероятно си предпочитам Кристина, защото е толкова сладка и красива, за разлика от буквално чудовището, което представлява Шарлийз в този филм :P. Селби е и по-интересната героиня, Айлийн е твърде стандартния образ на убиеца с тежко детство и с няколко оригинални елемента за цвят.
На чисто сценарийно ниво положението е средно, има някои типични клишета и глупости (за тях след малко), има и няколко сравнително интересни идеи.
Основните проблеми за филма бяха няколко:
– Адски дразнещия факт, че половината от думите бяха “man” и “fuck” (също и гениалната идея на преводача да преведе обръщението “man” на Айлийн към Селби като “пич”). Хубаво, главната героиня е абсолютно изпаднала проститука, тотален “white trash”, но все пак ми се видя прекалено, а и безсмислено затлачваше диалозите.
– Не ми е ясна идеята на филма – може би се предполага да съжаляваме Айлийн, защото имала трудно детство, била изнасилвана като дете, озовала се на улицата на 13 и т.н. – обаче за мен това по никакъв начин не оправдава многобройните й хладнокръвни убийства дори на хора, опитващи се да й помогнат. Идеята, че трябвало да се върне към проституцията, защото не можеше да си намери работа, също беше адски нелепо реализирана – та тя не си търсеше работа като келнерка или друга неквалифицирана, а някакви тотално нереалистични неща, за което трудно мога да изпитам симпатия към нея.
– Колкото и да стараят актрисите, любовта между Айлийн и Селби си остава доста неубедителна, с изключение на няколко доста добре направени момента в началото. Трудно може да ме убеди някой, че толкова красиво момиче, каквото е Ричи в този филм, ще се влюби в ужасно грозна, говореща постоянно мръсотии и глупости курва без пари, дом и никакви перспективи. Любовта вярно е сляпа, но чак пък толкова... Ако Ричи приличаше повече на обикновено момиче, а не на кинозвезда, по мое мнение щеше да е доста по-убедително (както впрочем е в реалността).
Което ме довежда до мисълта, че ми е абсолютно необяснимо как Айлийн си намираше клиенти. Тя не само изглежда отвратително, но не се гримира, слага някакви тотално нелепи, ултрагрозни и развлачени дрехи. Кой ще е толкова отчаян, че да си даде парите за нея, да се чуди човек... подобни дреболии наистина успяват да съсипят цялостното усещане.
В чисто визуално отношение – нищо запомнящо се, с изключение на един кадър... Почти пълна безличност. Музика – не я забелязах много, честно казано, преценете сами дали това е добре или не съвсем.
Като цяло ми е доста трудно да дам категорично мнение за филма. Като гледам какво съм написал, излиза, че филмът почти няма положителни страни, а всъщност ми беше интересен и не съжалявам за времето и парите, отделени за него. Пък и на фона на безумните глупости, заляли кината напоследък, си е много добър избор за киномана. Ако не за друго, то поне за да видиш две красиви актриси, които наистина се стараят и играят много добре, а не разчитат само на външния си вид. Все по-рядко се случва, за съжаление...
Оценка 6.5/10