Rome: Total War
Автор: Матрим
Какво е Rome: Total War? Е, поредната игра от Total War серията, какво друго може да е? Ами сега – какво, в името на Буда, е тази серия? Нещо за Хитлер, нали той беше по тоталната война, пък и напоследък игрите за нацисти са повече от врабчетата... За малко да познаете, но все пак столицата на Хитлер е бил Берлин, не Рим. Седнете си, двойка :)
Всъщност става въпрос за игра, акцентираща върху Римската империя. Както може да се досетите, целта е да станеш император. RTW е смесица между реалновремеви битки (макар че има и бутон за пауза, по време на която може да давате команди на войските си, та ако не сте достатъчно бързи с мишката няма страшно) и походова стратегия, която в тази част доста напомня на Civilization. Като почнем от градовете, с тяхното нарастващо население и закономерността – колкото повече жители, толкова повече бунтове и проблеми, минем през начина на придвижване на войските и цялостният вид на стратегическата карта и стигнем до постоянните класации, показващи ви къде стои империята ви в сравнение с останалите. Разбира се, RTW няма невероятната комплексност на Civilization, но все пак това е защото трябва и битки да водите. Представете си бойно поле с хиляди войници по него, разнообразни бойни части, реалистичен терен с всичките му хълмчета, реки, гори и други, които да изполвате, за да излъжете противника си, войниците ви се уморяват, не ви се подчиняват понякога, бягат, когато се уплашат, и въобще възможност да се почувствате като истински генерал (не, нямам предвид идиотизма на повечето генерали, споко :P). Камерата, следяща изстреляните от вашите хора стрели, е просто велика, а ако са и запалителни – купонът е пълен. Бойните слонове тръбят, останалите войници надават бойни викове, отвсякъде звучи трясък на оръжие и брони, въобще атмосферата може да се определи само като феноменална.
Графика: Компютърът ми е малко старичък, та затова не мога да играя с включени всички визуални благинки, но и така гледката е повече от впечатляваща. Всеки от войниците ви е триизмерен, за разлика от предишните части на поредицата, и като зуумнете по-отблизо, не трябва много въображение, за да се почувствате насред бойното поле.
Оценка: 9/10
Звук: Страхотен, феноменален, вдъхновяващ... изберете си сами. Саундтракът напълно пасва на атмосферата (поне при римляните, водачите на съответните бойни единици също са добре озвучени. Само надъхващите речи преди битката дразнят, но никой не ви кара да ги търпите :)
Оценка: 9,5/10
Геймплей: Както взе да става нормално напоследък, явно разработчиците са били твърде заети с графиката и звука, та не са доизпипали останалото. Промените от Medieval: Total War са доста по-малко, отколкото очаквах. Наистина, ако нещо не е повредено, не го поправяй. Най-важните промени са:
– армията ви вече не просто “скача” от провинция в провинция, а си се придвижва по картата доста по-реалистично;
– за да развивате града си, трябва да имате определено ниво на населението;
– щурмовете на крепостни стени вече са доста по-смислени и вълнуващи, може да ги подкопавате, да се качвате върху стените и там да водите бой или пък ваш шпионин да ви отвори портите.
– за търговията по море вече няма нужда да задръствате морето с ваши кораби, а всичко става до голяма степен автоматично. Компютърът изчислява алъш-веришът – с кои пристанища ще направи най-много пари и търгува с тях, като колкото по-развито е пристанището, с толкова повече чужди ще търгувате наведнъж. По този начи дори и да воювате на няколко фронта, може да си запазите повечето от приходите от търговийка, ако опазите пристанищата си от блокиране, а не да бдите като квачка над всеки морски сектор както в MTW;
– дипломацията е много по-добре развита от преди, можете да изнудвате за пари, в замяна на които да оставите противника си на спокойствие, да продавате градовете си и т.н. Абе, представете си дипломатическия екран на Civ 3 и веднага ще се сетите за какво точно иде реч :)
Въобще, въпреки някои бъгове и недомислици, играта има доста голям потенциал на стратегическо ниво и може да се преиграва доста пъти.
Оценка: 8/10
Минуси:
– Признавам си, досега съм завършил само една кампания на Medium ниво на трудност, но компютърните противници и докрая не направиха свестни единици, за да има предизвикателство. А в битките любимият номер на AI-то е да се юрне напред с генерала и неговата охрана, които биват заклани набързо, което води до много лесна за спечелване битка.
– Обграждащите маневри също са доста лесни за извършване, а кавалерията е абсурдно силна – удариш ли в гръб с нея и най-яките единици – пиши ги мъртви. И това при римляните, които се предполага, че са повече по пехотата. Интересно е как в MTW конницата беше много зле напук на историята, а в новата игра е твърде мощна – отново кой му пука за историческите сведения? – Също така, човек трябва постоянно да прави паузи и да се грижи за стрелците, защото оставиш ли ги сами да се оправят, избиват повече твои, отколкото чужди войници. То пък бива friendly fire, но те са като американците в Ирак направо. А и от един момент нататък единственото интересно нещо в кампанията е как да си опазиш градовете от бунтове, а противниците биват газени като хлебарки. Налага се да избиваш 3/4 от жителите на новозавладяните градове, защото били далеч от столицата и затова се бунтували и други такива. Също така египтяните и римляните са доста по-силни от останалите народи, като така се губи баланса в играта.
Заключение: Много добра игра, която обаче има голяма нужда от един добър patch. Ако детската ви мечта е била да бъдете пълководец, Rome: Total War ви предоставя един много добър начин да я изживеете без риск за живота си, без да се налага да понасяте смрадта на труповете, изтощителните походи и гадната храна :P
Оценка: 9/10
Берик:
Няколко думи и от мен.
В началото може да играете само с трите римски фракции, като за да отключите останалите народи, трябва да ги завладеете в кампанията. Това е направено, за да може играта да се преиграва неколкократно, но според мен е малко глупаво, тъй като ако играете със Сципии (все си мисля, че му викаха Сципион на тоя пич, ама нейсе), няма как да отключите гърците или траките, защото другата фракция вече ще ги е отвяла. Това разбира се се оправя, като си дръпнете едно текстово файлче :)
Естествено, аз в началото нямах и представа, затова тръгнах да завладявам света от името на гореспоменатия Сципии. Оказа се, че след споменатите от колегата нововъведения, това не е никак лесно. Войската ми се тътреше едва-едва из африканските пустини и за да намеря гадното село, което държи провинцията, понякога ми трябваха 3-4 хода, а това не е никак малко. Другият проблем е, че в градовете може да слагате за губернатори само хора от вашето семейство, които въпреки браковете и осиновяванията са около петнадесет човека. Като се има предвид, че няколко от тях трябва да командват и армията, нещата доста загрубяват. В момента, в който вземете двайсетина провинции, започват въстанията и недоволствата, а гнусният сенат непрекъснато ви изпраща на мисии, които в началото са приемливи, но после ви кара да нападнете единствения си съюзник или да изпратите армия към някое градче на майната си. Логично по някое време ми писна и патриотично се пуснах с траките, напълно осъзнавайки, че ще ми е много трудно.
Да, ама не. След един светкавичен мир с Даките и Скитите и бързото завладяване на Константинопол, реших да се захвана с благородното дело да изселя Македонците. Това се оказа доста трудна работа, понеже те бяха пуснали здрави корени и по гръцкото крайбрежие, така че в крайна сметка го отнесоха и гърците. Така се сдобих с десетина добри града на малка територия и тъкмо реших да се развивам, ме нападнаха едновременно Римляни, Скити и Гали. Докато се чудех как да поддържам война на три фронта, реших да подкупя малко от нападащите армии и за мой интерес осемдесет процента от тях приеха, като включително присъединих няколко способни пълководеца. С останалите двадесет процента постъпих много правилно, пратих един убиец да затрие упоритите командири и след това подкупих и тях. Излиза, че от един момент нататък за охрана на гарницата ви са достатъчни три-четири убиеца и няколко дипломата, както и прилично количество пари. За убийците има нещо като бъг, с който може да ги тренирате. Доста често в провинциите ви се появяват малки бунтовнически армии, чиито командири се трепят лесно и без риск. Пращате си убиеца няколко хода да потренира върху тях и после може да види сметката на почти всеки. Много е забавно, когато Рим изпрати десет кораба с двайсетина юнити, наточени за битка, и вие им дадете пет-шест хиляди и ги разпуснете. Не знам, ама на мен нещо ми куца в тая концепция, излиза, че просто трябва да си търпелив и да изчакаш семейството ти да се разрасне, за да може да слагаш губернатор във всеки град, и да надуваш данъците, след което никой и нищо не може да те пипне. Другото, което прави впечатление, е възможността на генерала ви да събира наемници, които хем са евтинки, хем държат на бой, за 5-6 хода спокойно може да му запълните слотовете и да го пратите да мори противника.
За битките може много да се говори, но общо взето са пипнати в много положителна насока. Единственото лошо нещо в повечето случаи е големината на бойното поле. Ако противникът е нагъл и не мърда, докато го прекосите и ще грохнете (и един съвет от мен – не използвайте формация костенурка, преди да се приближите до врага, защото кохортите ви се изморяват много бързо).
Най-големият минус на играта, както и в предните части, е липсата на стратегически мултиплейър. Не че има нещо лошо в битките, ама друго си е да може да подкупиш армиите на съквартиранта, да заколиш лидера на фракцията му и да го слушаш как беснее :).
Но за това вероятно ще трябва да чакаме Total War 4 (който, ако съдим по низходящата тенденция, ще се казва Stone Age, Rise of Neandertals или нещо от сорта).
Оценка: 8,5/10