Брой 27 Редакционно

     Здравейте отново. За 28-ми път. Не, грешка няма, знам, че иде реч за 27-ми брой, но въпреки това настоящото писание е 28-мо по ред. Доста забавен факт, като се позамисли човек. Юбилейното 30-то редакционно ще се появи в 29-ти брой :) Не че има кой знае какво значение. Важното е, че след четири и половина години все още си вършим работата с удоволствие, а Вие продължавате да ни четете. През септември дори се случи нещо, което не бях очаквал – "ShadowDance" надхвърли месечния си трафик, а той, вярвайте ми, хич не е малък. Това може само да ме радва, явно усилията ни не са напразни...
     Настоящото Редакционно беше планирано като много дълго и много прочувствено. После се случиха някои неща и концепцията се промени към много кратко и много гневно. Човешката природа обаче е непостоянна и в крайна сметка няма да получите нито едното, нито другото. Даже ще си спестя и краткото представяне на съдържанието на новия брой (някой услужлив Редактор може пък да реши да вмъкне едно-две изречения по-въпроса :) (намеци, викаш... – бел. Рол (ъмм.. ок.. бел. Мор)) – Та значи в броя имаме една камара ревюта, включително бележития Малазан, филмче-две (“Убий Бил” като че най заслужава споменаване), едно малко по-нестандартно издание на Аниме рубриката и цели два разказа. Отделно Непреведено, Евъргрийн, Игри, Профили и изобщо каквото ви душа иска. Даже и Хумор! Изобщо... А, момент, щях да забравя най-важното – триумфално завръщане на Тъмните Хроники с една игра-легенда, а именно Fallout – поздравления за Термит :)
     Иначе изминалият месец и нещо (мдам, за втори пореден път закъсняваме, знам го и без да ми се напомня – всъщност по повод наистина ужасно дългото закъснение бих поднесъл личните си извинения, просто свободното време изведнъж се оказа адски малко и адски напрегнато... да се надяваме, че ще си остане за сефте – бел. Моридин) окончателно ме убеди, че в България издателите, на които им пука за читателите, се броят на пръстите на ръката на стругар с 30-годишен стаж – и да ги има, са толкова добре законспирирани, че трябва с лупа да ги търсиш. Което далеч не е призив "Четете само в оригинал!" Всеки чете на езика, на който може и най-вече на който му е по-приятно. Ако това е български, още по-добре. Съвсем друг е въпросът какво чете и защо го чете. Но пък ние сме свободна страна, така че пак е въпрос на избор :)
     "ShadowDance" винаги е било и ще бъде "списание за онези, за които драконите, рицарите и магията не са достатъчни". Ако не Ви е страх да мислите, ако смятате, че да имаш лично мнение не е един от седемте смъртни гряха, мисля че е крайно време да "разлистите" броя. Убеден съм, че има по нещичко за всеки вкус, при това без да правим компромиси със себе си. Приятно четене и до нови срещи.

С уважение,
Ян
01.11.2004

     Преди да се случи това обаче (за "разлистването" иде реч), Мрънкалото в екипа иска трибуна, за да сподели мисъл-две за българското книгоиздаване. По-специално ми направи впечатление "Най-голямото издателство за фентъзи и фантастика в България (®™©)", което в рамките на един месец си позволи някои издънки, които са по-подходящи за едно много мъничко и мизерно издателствце за фентъзи и фантастика (not so ®, ™ or ©). Ениуей, след като очевидно говоря за Бард, сега да споделя и какво ми тежи.
     На първо място без съмнение се самонатрапва "Малазанска Книга на Мъртвите" на Стивън Ериксън. Какво не й е наред на въпросната, сме писали достатъчно в ревютата в настоящия брой, аз искам само да наблегна пак, че това е може би най-великолепното във всяко едно отношение фентъзи, което съм чел, но предложеното ни от Бард... *нещо* не само не е книгата, която аз съм чел в оригинал, но се подиграва с нея. Стил, имена, свят, атмосфера... Всичко това е унищожено, потъпкано и изкривено. Акт, който е абсолютно недопустим за толкова уважавано издателство, но който въпросното си позволява със самочувствието на угоен от парите на балъците монополист, на който просто не му пука, защото така и така ще си реализира печалбите. Безкрайно грозно и обидно отношение към читателите.
     Второто, което се случи наскоро, беше излизането на "Пука ли ми какъв гайд към света на Хари Потър". Сега, нищо лошо в издаването на абсолютни боклуци, виновен е тоя, който си ги купува, не който ги издава. Изключително много ме подразни обаче фактът, че на оригиналното издание на книгата е написано честно и почтено, че тя НЕ Е одобрена нито от Дж. К. Роулинг, нито от "Warner Bros" и е абсолютно отделно и самостоятелно "произведение" (хехе), използващо името на Потър за реклама. Това предупреждение, разбира се, липсва на корицата на българското издание. Не знам, може вътре да го има, не съм гледал. Но никой не би гледал вътре, както знаем, точно за такова нещо. И ако престъплението с "Малазан" е такова само в морален аспект (и за мен много по-сериозно, но това е друг въпрос), това прикриване на информация, която би могла (логично) да понамали продажбите, е директно подсъдно. Евала на Бардци, че такива дребни работи не могат да им попречат на печалбите.
     Това е от мен. Разочарован съм за пореден път, че както всичко у нас, и издателствата, които се очаква да са извор на просвета и култура, са само носители на евтин търгашки манталитет и единствената им мисъл е печалба на всяка цена, пък дори това да е за сметка на компромис с качеството (зверски голям при Стивън Ериксон) или леееееко прикриване на информация (книгата за Потъровия свят). Това само иде да покаже колко невероятно далеч сме от момента, когато книгоиздаването в България ще бъде нещо по-различно от сергията за домати на Женския пазар. Аз лично се съмнявам скоро да стигнем до него.

Роланд
03.11.2004