Драконите – Част втора
Автор: Jaar

Драконите на Запад

     Когато става дума за дракони, повечето хора си представят западните дракони. Те обикновено се характеризират като лоши, подли и кръвожадни. Известно е, че крият несметни богатства от злато и скъпоценни камъни в пещерите си. Обикновено описанията на дракони са на западни такива. В някои истории на християнската църква драконът е символ на дявола. В други предания и легенди се разказва, че когато човек изяде драконово сърце, придобива способността да разбира езика на птиците. А когато изяде драконов език, може да убеди всеки с придобитото красноречие. Когато кръвта на дракона се нанесе върху кожата, предпазва от прободни рани. Друг мит превръща Влад Дракула в син на дракон или на дявола. Викингите оформяли носовете на корабите си като драконови глави. Те вярвали, че драконите на корабите на воюващите им дават повече смелост и умение в битките. Дори и днес знамето на Уелс представлява червен дракон, националният им символ, на зеленобял фон.

     В западните митове изображения на дракони се срещат най-често в Античността – върху каменни релефи в Ориента и Древен Рим. Християнството използва образа на дракона като символ на злото, като въплъщение на дявола, което трябва да бъде победено. Така например в тайното Откровение на Йоан се говори за дракон, който трябва да бъде победен, за да бъде злото напълно прогонено от Земята.
     Средновековните предания, като например за драконоубиеца св. Георги, за дракона от “Пръстена на Нибелунгите” и др, засилват чудовищния облик на съществото от древните времена.

     Християнските традиции превръщат дракона в същество на дявола, въплъщаващо всичкото зло, което архангел Михаил прогонва от небесата – но представите за него не винаги са били еднозначни. Истинският дракон е бил раздвоено същество – в него са се таяли добро и зло. Като пазител на водите и даряващ дъжд е могъл да бъде умилостивен с човешки жертвоприношения. Освен това той е бил и символ на обновлението – да бъде убит дракон и с неговата кръв да бъде напоена земята е символичен ритуал, който се среща сред обичаите както на изток, така и на запад. В Бавария всяко лято се повтаря символичното убиване на дракона. Кулминацията на ритуала идва, когато св. Георги пробожда мехура с кръв, поставен в построения дракон. Кръвта се събира от наблюдателите и с нея се напояват полетата за добра реколта.

     И все пак драконът играе важна роля и в някои християнски обичаи. Например на Гергьовден в Сицилия минава процесия с изображение на дракон заедно с два огромни самуна. В края на спектакъла хлябът се раздробява на малки парчета и всеки селянин заравя едно парче в земята си, за да си подсигури богата реколта.

     Широкото разпространение на драконите в западния свят се вижда ясно и в някои географски названия като Дрейклоу, което означава драконов гроб, или Дрейкфорд и Драгън’с Хил (Драконов хълм) в Англия, Драхенфелз (Драконова скала) и Драхенберг (Драконова планина) в Германия, Драха, Драгашани, Драге и Драконис в Югоизточна Европа. Някои хора дори смятат, че граф Дракула има някаква роднинска връзка с дракон.

Драконите на Европа

     Драконът в религията:
     В Светото писание на израелтяните драконът често символизира смъртта и злото. Християнството възприема тази представа и дракони се появяват в най-важните апокалиптични сцени в Библията и имат известна роля и в по-късните християнски традиции. Църковното изкуство показва дракона като символ на греха. Когато убиването му е изобразено на икони на светци или мъченици, то има значението на победа на християнската вяра над греха и над езичеството. Легендата за св. Георги е в пряка връзка с тези вярвания.

     Класическа митология:
     Тук драконът поема ролята на пазител. Драконът от Ладон пази златна ябълка в градините на Хесперидите. Гърци и Римляни вярвали, че драконът познава тайните на Земята и че ги предава на смъртните.

     В преданията на езическите племена от Северна Европа има както добри, така и лоши дракони. В “Пръстенът на Нибелунгите” Сигфрийд убива един дракон и след баня в кръвта му става ненараним. Викингите украсявали носовете на корабите си с релефни изображения на дракони. Завоевателите на Британските острови имали дракони на знамената си като символ на самостоятелност. През първи век преди Христа дракон се е веел и на знамената на Римляните.
     Според една средновековна легенда в отдалечена езическа страна живяло страховито чудовище, наречено дракон. Ударът на големите му криле се чувал на мили, а със страховитите си нокти е можел да убие говедо с един удар. Дебели вълма дим излизали от носа му, откъдето е можел да бълва и смъртоносен огън. Всяка година една жена била принасяна в жертва на дракона, за да не прелита над града и да не убива жителите му. Дошъл редът на кралската дъщеря, принцеса Сабра, но тя била защитена от най-смелия защитник на християнството – св. Георги.
     По време на битката св. Георги ранява толкова тежко дракона с магическия си меч Аскалон, че принцеса Сабра е могла да увива шарфовете си около главата му. Те го завели на пазарния площад и св. Георги го убил с един удар.

     Това е само една от многото легенди за дракони, разказвани в различни страни.
     Преди времето на Колумб и Великите открития мореплавателите са отказвали да пътуват в непознати райони от страх пред дракони и други чудовища, криещи се в морските дълбини. Старите карти показват неизследвани морета, пълни със странни същества – с огромни крила, рога и нокти, с които са способни лесно да потопят кораб.
     Кой знае как са възникнали всички тези истории за дракони, но въпреки това във всяка легенда има зрънце истина – животните, наричани днес дракони, са предимно гущероподобни, какъвто е например комодския варан.

Драконите на Изток

     Източните дракони са описвани като добри, интелигентни и приятелски настроени. Историите за ориенталските дракони са най-пълните и добре предавани в света, особено в Китай. Там една легенда може да се проследи хиляди години назад във времето. В миналото драконите са имали силна връзка с времето. Предполагало се е, че някои от най-големите наводнения в историята на Азия са причинени от дракон, разгневен от смъртен.
     Драконът в Китай се нарича Лунг. Има четири главни вида: Тиен-лунг, небесният дракон: защитава царството на боговете; Шен-лунг, духовният дракон: владее вятъра и дъжда; Ти-лунг, земният дракон: контролира реките и водата на земята; и Фут’с-лунг, драконът на подземния свят: пази ценни метали и скъпоценни камъни. Различни дракони владеят реките на Севера, Юга, Изтока и Запада. Командирът на всички речни дракони е Чиен-Танг, неговите люспи са кървавочервени и той има огнена грива.
     В Китайската история петпръстият дракон е символ на власт и затова се нарича “Императорски дракон”. Преди много време е имало закон в Китай, който е разрешавал изобразяването на петпръст дракон само върху облеклото или други вещи на императора. Най-често това е бил жълт дракон, най-силен сред останалите. Когато някой друг освен императора е бил залавян да носи символа на петпръстия дракон, той е бил осъждан на смърт.
     Източните дракони все още се показват на паради в цял свят, когато настъпва китайската Нова година, която се празнува с драконов танц. Нова година в Източна Азия започва с процесии, в които огромни дракони от хартия и бамбук се носят по улиците. Драконът се счита за творящо добро и донасящо късмет същество. Той е символ на мъжкото начало. Неговото съответствие и противоположност е носещият поквара тигър. В наши дни това вярване все още е разпространено в Азия.

Лонгденг: Драконовият танц

     Драконовият танц е бил много известен още през 960-1279 г. с. Хр. и се е запазил и до днес. В Китай той е започнал да се поддържа и развива още преди 1000 години. Провежда се на Нова година и при други празнични поводи. Драконът представлява скелет от дървени сегменти, покрити с плат, които се движат от Кунг-фу ученици. Платът е покрит с огледала и други украси. Главата също е покрита с плат бамбукова конструкция, чиято долна челюст е подвижна и може да се отваря и затваря:

     В драконовия танц се пресъздават движенията и усилията на драконът по време на лова на перлата на мъдростта. Тя се носи пред него от майстор на бойните изкуства. Този танц се съпровожда от характерни ритми на барабани и чинели, които поддържат хореографията.