Therion: Lemuria/Sirius B
Автор: Моридин

      И така, около пет месеца след излизането им, най-сетне намерих време да драсна една статия за последните два албума на едно от събитията в съвременния метъл. Кой не знае Therion, кой не е чувал за тях, дет са вика. Групата-човек в лицето на Christopher Johnsson, който продължава съвсем целеустремено да си твори и да развива светлата си личност музикално. Композициите на шведа винаги са си заслужавали слушането, независимо от приливите и отливите в качеството им. Доста сериозната митологична обща култура, която обхваща идейно творчеството на Therion, също винаги е била – поне за мен – сериозен плюс и стимул да се запозная с поредната порция от въпросното.
      Основният впечатляващ фактор обаче си остава музикалната еволюция, която групата претърпява в дългото си развитие. За мен лично всеки от албумите успява по някакъв начин да каже нещо ново, да зададе някаква нова насока, в която Christopher този път е поел. От няколкото чисти дет албума в началото, през все по-налагащите се оркестрални елементи, после през олекотяването на звука и внасянето на хеви и рок елементи, през експериментиранията със звученето, бавните почти църковни парчета, готическите мотиви, та чак до фолклорното.
      Стига общи приказки, обаче. Да си дойдем на думата, а именно “Lemuria“ и “Sirius B”. Първо, защо два? Ами... защото. Решил човекът, че е събрал достатъчно материал за два албума и хванал да изненада приятно феновете. От това по-хубаво, здраве. Още повече че дизайнът на албумите е страхотен и е просто удоволствие да ги притежаваш заедно. Изобщо решението е добро и заслужава адмирации. Остава разбира се по-сериозният въпрос с реализацията, който е все пак и предметът на настоящето ревю. Двата албума заедно за пореден път чертаят нова пътечка в звученето на Therion. Докато “Secret of the Runes” беше нещо като кулминация на тежките оркестрални композиции със силно фолклорна насоченост, един много хомогенен албум, пропит от обща идея, тук думата, която ми идва на ум, е точно пък нехомогенен. И съответно, нехомогенни, щото и двата. Някак няма обща идея – нито в текствовете (които Christopher за съжаление е престанал да пише), нито в музиката. Това, което е общо, е промяната – и то не повсеместно, а сякаш завоювала определени части от албума. Определено можем да кажем, че “Lemuria” и “Sirius B” са на места доста по-тежки и мрачни от предшествениците си. Определено можем да кажем и че на места са доста по-леки, а някъде и жизнерадостни направо. Определено можем да кажем, че на места се вижда ясно връщане към хеви звученето. И определено можем да кажем, че на места оркестралната нишка е дори още по-засилена (с групата от доста време, дори по турнета, си свири пълен оркестър, барабар с цял набор оперни певци от всите регистри на гласовия диапазон). Темите са на места фолклорни, на места митологични, на места нито едното, нито другото – хем Therion, хем и малко нещо ново. Изобщо, двата албума са нещо особено, впечатляват с новаторството, но и с нехомогенността си, както вътрешно, така и един към друг. Дали е на прав път с тях Christopher Johnsson – ще прецените сами (най-малкото разнообразието е свежа глътка въздух след меко казано еднообразните “Deggial” и “Secret of the Runes”), а аз минавам към попесньовсковско аналиризане ;)

      Lemuria чух първо, така че и за него първо ще пиша. От двата определено този е албумът, който евентуално бихте очаквали като следващ Therion. Доста по-лек като цяло от “Sirius B”, първо, и доста по-напомнящ досегашното творчество на групата, второ. Честно казано на мен лично повече ми харесва по няколко причини. Първо, най-добрите песни от двата са в него. Второ, меланхоличното му настроение (примесено макар и с гореспоменатите жизнерадостни моменти) повече ми импонира от по-тържествената мрачност на “Sirius”-а. И трето – еми както казах, него първо чух ;) И тъй...

Typhon – доста изненадващо начало, значително по-тежко от изкристализиралия в последните няколко албума стил – сякаш за да си каже отначало, че “Lemuria” все пак наистина ще предложи ново. Вокалите от високи женски и мъжки гласове в началото много бързо се прехвърлят към нечие по-здраво крещящо дет гърло, после се разменят пак и така тежкият и познатият елемент в песента постепенно се нагласят в нещо, в което в крайна сметка откриваме мъничко Therion. 5/10

Uthark Runa – по-класическо, с тежък ритъм, могъщи хорове и плътно вокално соло. Песента определено е странна и с изключение на въпросните хорове също твърде малко напомня стандартния Therion. Сменят се няколко стилистики, в началото е доста величествено стил Кармина Бурана, после това се загубва и все повече започва да се усеща барабанния ритъм, намесва се един такъв странен припев, вокалът става по-писклив, после.. ъм, свършва. Абе колеблив съм в оценката. 4/10

Three Ships of Berik, part 1: Calling to Arms and Fighting the Battle – много бойно и жизнено парче с леко фолклорен привкус, ама много леко. Което е обаче по-интересно, и тук има дет вокали, че да се радват хората ;) Забавна е песничката, събужда добро настроение с толкова жизненост и много добре заплетени музикални мотиви – въпросният фоклорен привкус е една доста хубава мелодия всъщност. 7/10

Three Ships of Berik, part 2: Victory! – нещо като аутро на предната, доста маршова стъпка, веселка, палавка и тем подобни жизнерадостни определения ;) Не, наистина е точно аутро, няма какво повече да се каже за нея, освен дето е прекрасен завършек на първата си част. 7/10

Lemuria – за мен един от хитовете в албума, прекрасна носталгична мелодия, митологичен текст и зашеметяващи последни ноти. Единствено вокалът е малко един такъв слабичък и лигав като за песента, но не можа да ми развали достатъчно впечатлението. Първо, песента си е доста терионска, на фона на останалото в албума, ако и значителна по-лека от обичайното им звучене, и второ – ми просто си е хубава :) И наистина създава настроение. 9/10

Quetzalcoatl – също доста лека и мелодична, но някак не особено забележителна, не знам защо така... Може би защото е по-обичайна, а и няма някакъв запомнящ се мотив. Доста класически Therion, в стила от “Crowning of Atlantis”/”Deggial”. 5/10

Dreams of Swedenborg – значително по-добре, но тоз път наистина вече доста лека като за Therion песен, да не кажем поп. Има няколко типични кристофърски мотива, но останалото трудно минава и за метъл, и за класическо :) При все това аз, като един неособено държащ на въпросните в чак такава степен слушател, стига парчето да е яко, си я харесвам определено песничката, макар че вокалът ей богу откровено ме дразни, бати неприятният глас, просто не е истина... 7/10

An Arrow from the Sun – другият ми фаворит в албума, заедно с титулната песен. Отново прекрасен текст, изключително красиво интро и аутро, а мелодията е наистина божествена. Този път и вокалите са си съвсем на място, и песента носи доста терионски дух, и настроението й е много приятно и изобщо това е в крайна сметка може би най-добрата песен в “Lemuria”. 10/10

Abraxas – палавка песен, също от по-добрите, но и на нея като на Quetzalcoatl й липсва нещо достатъчно забележително, че да блесне. Изключение са няколко много живи момента към средата, включително нелошо китарно соло, каквито рядко се срещат при Therion. Звучи доста като песен от “Deggial”, горе-долу. 5/10

Feuer Overture/Prometheus Entfesselt – абсолютно рамщайнско парче от до, прикрито под терионски вокали, но иначе човек може дори да се обърка, че слуша Рамщайн, дори пеят на немски :) Доста сполучлив експеримент, признавам, но като за край на албума е някакси ексцентрично. 8/10


      Sirius B май е по-странният албум. Евентуално може да се каже, че е по-тежък, но със сигурност е по-мрачен и по-величествен в известен смисъл, макар и на мен да не ми е ясно точно в какъв. Бе изобщо нещо взех да се позагубвам из всичките тия определения, затова вие просто го чуйте, а аз пак минавам на песните :)

Blood of Kingu – началото е залъгващо хевиметалско, с дрезгав не особено мощен вокал, но бързо се преплитат няколко сопрана и малко класически елементи. Mелодията не ме трогна особено, крепи се главно на циклещ барабанен ритъм отзад. Леко напомня по-ранния терион, но не е достатъчно тежко. Kъм средата парчето повече заприличва на последните композиции на Christopher Johnsson, но проблемът с липсата на мелодия си остава. Единствено интрото и най-вече аутрото са малко по-запомнящи се с фолклорни елементи и повече мощ. 4/10

Son of the Sun – с известни уговорки може и да е най-приличната песен в Sirius B. По-лека от останалите, с набиваща се мелодия и стандартните за голяма част от парчетата в двата албума женски вокали. Мъжките се включват единствено в хоровете, при това доста добре. Припевът е почти поп, но кефи :) Изобщо песента е доста стандартна, но на фона на нехомогенния експеримент, който представлява останалата част от албума, някак се откроява като симпатична. 8/10

The Khlysti Evangelist – еми с такова име какво можем да очакваме? Доста всъщност. Започва като църковна песен с някакъв отнесен готически привкус и много високи вокали, като постепенно мелодията се разлива в малко по-игриви елементи, докато внезапно свършва, за да си забичи една доста добра всъщност метъл композиция, раздвижена по стандартно терионски привкус. Соло вокалът е впечатляващ и доста добре пасва на песента. Мисля, че ще се хареса както на Therion любителите, така и изобщо на хевитата, които може би никога не са чували за групата. Песента е интересна определено. А между другото текстът всъщност е за Распутин и дори се предполага в началото да пеят на руски, ама аз пък ако някога съм можел да различа думи в оперното пеене... 8/10

Dark Venus Persephone – в началото активно напомня може би “Mark of Kain”, само дето изведнъж почват някакви много нетерионски електронни гаври с гласовете. Хорът е слабичък, песента е изобщо доста бледа, ала повечето бози от “Deggial”, които така и така трудно се различаваха. Единственото електронните елементи са необичайни, но не бих ги нарекъл успешни. Хареса ми може би малко една инструментална част по средата, която обаче приключи доста бързо. 5/10

Kali Yuga Part 1 – Твърде тежко за моя вкус. И твърде бавно. И още повече електроника. Мелодията е почти интересна, но само докато не се намеси противният хор с един от най-неприятните и досадни припеви, на които изобщо може да попаднете в метъл творчеството. Ако не беше той, щеше просто да е една не особено впечатляваща песен, но така – твърдо не, сори. Това Therion ли е изобщо? 3/10

Kali Yuga Part 2 – Повече жица, по-плътни вокали, макар че малко се губят като децибели. Електроника тоя път слава богу няма. Песента е значителен прогрес спрямо първата си част, но тъй като първата е най-слабата песен в албума, това не е особена оценка. Мелодията и фийлингът са значително по-терионски, но със съжаление трябва да отбележа, че към средата се завръща вариация (вярно, маааалко по-раздвижена и смислена) на припева от част 1 и разваля доброто впечатление. Е, към края пък едно много палаво мелодично откъсче с мъжки вокали върху женските кефи доста, така че сме квит. 4/10

The Wondrous World of Punt – И тук започваме с доста тежки църковни мотиви (орган? май да). Това, след като отново сме преглътнали заглавието, де. Следва много кратък оркестрален преход, след което минаваме на акустично дрънчаща китара с духов съпровод и на моменти пиано. Всъщност много приятно и отпускащо, да не кажа мило, ако трябва да бъдем откровени – в стил класическите терионски балади (които са има-няма две три изобщо за десетина албума, но point stands ;p). Вокалите и те радват. Единственият проблем е, че е малко разтеглена, но всъщност не успява да омръзне, защото към края се включват и по-тежки китари, мелодията се променя драстично няколко пъти и се намесват няколко доста интересни вокални изпълнения. Едно от добрите попадения в албума. 9/10

Melek Taus – Ами... не особено забележителна песен. Дори не знам какво толкова да кажа за нея, явява се нещо като компилация от това, което можем да наречем обновения стил на Therion – повече хеви/рок китари, същите оперни вокали, раздвижени преходи в мелодията тук-таме и т.н. Но самата песен просто няма нищо забележително в себе си. 5/10

Call of Dragon – нежни женски вокали, пак леко баладични мотиви, но все пак малко по-твърда и плътна мелодия. Симпатичен припев, едно кратичко нелошо соло, не твърде дразнещи хорове... Песничката е приятна, но и тя не се запомня с нещо особено, а е и доста кратка. 7/10

Sirius B – Тази се запомня, обаче. Бавна, протяжна и някак подтискащо атмосферна, с много добро съчетание на оркестъра и китарите. Може би най-впечатляваща обаче е вокалната част, която се състои в постоянното повтаряне на явно много концептуалната мантра "Po Tolo"... 8/10

Voyage of Gurdjeff (The Fourth Way) – Съща опера, ама сериозно. Това първата половин минута, де. После яко жица ;) Ама пак успява да звучи като оперна жица, когато се намесят вокалите. Което е похвално, защото по особен начин хем е една от не чак толкова многото песни на Therion, които наистина го докарват до оперно звучене, а не само до съставните му части, хем е изключително раздвижена, ритмична, мелодична и back to the heavy metal roots. Струва ми се, че песента е напълно естествен завършек на двата албума и в нея кулминират промените в развитието на композициите на Therion. Така че слушайте албумите в този ред ;) 8/10

Обща оценка: Lemuria 8/10, Sirius B 7/10