Филмът е безличен. Още в първите минути, когато виждаме Брус Уилис с дълга руса коса и престилка да се прави на перфектна домакиня, Матю Пери да се прави на командос и Наташа Хенстридж да се прави на нищо (годинките не прощават, ей), лека пареща болка в дяловете на главния мозък, заети обикновенно да филтрират чалгата, ти показва, че количеството простотия, което ще се излее от екрана, ще накара всяко цунами да се комплексира.
Историята: Според социологическите проучвания имало такава. Затова грабнах скалпела, направих дисекция на трупа и установих, че историята е в по-малки количества отколкото главния мозък на блондинка от УНСС. В общи линии Джими Тадески (Уилис) крои някаква конспирация с бившата си (Наташа), като целта е да измамят някакъв голям мафиотски бос. Нещата се объркват, Пери тича на помощ при Уилис, той спасява деня и т.н.
Актьорите: Истерични и хаотични, без да показват дори частица от таланта си. Ефекти: Няма.
Музика: Зле.
Хумор: Дели се основно на две категории:
А) Тъп (по-голямата част).
Б) Безцелен.
Не ходи да гледаш за нищо на света.
Оценка: 3/10