[СПОЙЛЕРИ] И тъкмо в деня, в който трябва да ги освободят от военна служба, те са изпратени на последна мисия – да изведат до безопасно място семейството на любимия кръщелник на папата. Защото в това време саксонците настъпват и римляните изтеглят позициите си от Британия. В имението на знатните римляни Артур открива подземие, пълно с мъртви хора, изтезавани заради това, че са друговерци. Единствените живи са Гуинивър и едно малко момче, които Артур взима със себе си. А след тях идват кръвожадните саксонци, нали. И по някое време Артур решава, че се бие на страната на аборигените срещу саксонците. Любовната история пак я има, но Ланселот си остава само с изпълнените с желание погледи, а Гуинивър се влюбва в Артур. Магиите пък са напълно изрязани от сценария и Екскалибур се оказва мечът на бащата на Артур.[/СПОЙЛЕРИ]
Ще започна с лошите страни на филма, защото те, уви, са повече:
Първо – Патосът, о патосът! Този патос! В смисъл, то бива лозунги, бива стоене в героични пози, но това вече е прекалено. Артур се изживяваше като генерален секретар на ООН, а не като рицар.
Второ – сценарият. Ми някак адски бавен, твърде предвидим и доста празен откъм история. Въобще, много подходящ за заспиване, с всички сили се стреми да не ти привлече вниманието едва ли не (Факт, факт, не бих могъл по-добре да определя филм, на който си гледах часовника ТОЧНО през 10 минути – бел. Рол) .
Трето – аз така и не разбрах какво общо имаше всичко това с крал Артур. Да де, Големите Нови Археологически Открития®, за които споменаха в началото на филма. Обаче от една страна от научна хипотеза рядко излиза добър филм, а от друга дори аз с отрицателните си познания по история можех да видя пробойни в историческата достоверност. Просто филмът можеше да се казва "Арториус и сарматските рицари" или нещо подобно.
Четвърто – музиката много прилягаше на сценария – банална и успиваща.
Пето... – аз нали ви казах за патоса? А споменах ли с достатъчно възмущение за патоса?
Добрите страни... Е, филмът определено си има зрелищни моменти. Първите две битки например. Втората се води върху заледено езеро и въпреки леката (разбирай твърде тежката, но само леко над средната холивудска) неправдоподобност е доста красива. Кийра Найтли също се справя добре с драматичната част от ролята си. Дори някои от патетичните пози са посвоему радващи, само да не бяха в такива количества... Клайв Оуен също радва. Макар че по мое мнение би бил един ужасен класически Артур, като римски рицар почти започваш да му вярваш. В крайна сметка това е баналната холивудска историческа драма – нищо повече и нищо по-малко. Твърде патетична, за да е трогателна, и твърде зрелищна, за да е негледаема (стой и гледай, ако ми позволиш двусмислицата... – бел. на вярващ в тоталната негледаемост на "Арчи" Рол). Става за убиване на два часа, ако не очаквате нещо особено и ако успеете да се абстрахирате от това, че няма нищо общо с познатата история за Артур.
Оценка: 5/10