Интервю с Робърт Шекли
Провел: Роланд

Как започна всичко? Как *станaхте* всъщност писател?

Питате ме как започна всичко? Как станах писател? Това беше твърде отдавна. Толкова отдавна, че паметта ми не върши работа. Мога да ви предложа само легендите, които разказвам за себе си. Легенди, които се променяха заедно с мен, и сега едва ли са повече от малка частица от истината.
Бях талантливо дете. Когато станах на три или четири години, започнах да заеквам. Това беше осакатяващо. Исках да говоря ясно и красиво, а от устата ми излизаха само пелтечещи звуци, докато се опитвах да изкарам думи от устни, които не искаха да оформят звуците. Но аз наистина страстно желаех да мога да се изразявам и това желание скоро намери форма на изява в писането. Около пет-шест-годишна възраст писането вече представляваше за мен златен поток от плавна лекота на словото.
Някъде по това време открих и четенето. За мен то беше пътят към мечтите и разбирането. Но на мен това не ми стигаше. Исках да пиша, исках да бъда един от хората, които поставят тези съвършени думи върху бялата хартия. И така, от съвсем ранна възраст започнах да пиша, първо на ръка, а после на пишеща машина, която един от чичовците ми ми даде.
По време на "всеядното" ми четене, се натъкнах на научната фантастика и фентъзито. Това беше форма на живот, към която можех да се стремя. Писах и писах, но не харесвах това, което излизаше, защото го намирах за твърде детинско. Но въпросът е, че пишех още тогава и не съм спирал до днес.
Годините минаваха, но желанието да пиша и да продавам това, което пиша, никога не ме е напускало. В крайна сметка, след първата си година в университет, започнах да продавам историите си. А след това, за добро или лошо, не съм поглеждал назад.

Защо научна фантастика?

Кой би могъл да обясни капризите на сърцето? Обичах фантастиката и исках да кажа нещо в нейните рамки. Това е.

Случвало ли ви се е да попаднете на идея – в книга или разказ –, която да ви се е искало да сте измислил пръв?

Попадал съм на много идеи, за които ми се иска да съм се сетил пръв. Но това не е пречка човек да ги открие наново и да напише своята собствена версия за тях. Историите се оформят много повече от личността на човека, отколкото от това дали пръв се е сетил за тях.

Много хора смятат, че историите ви са най-добрите в сферата на научната фантастика. Важни ли са такива твърдения за вас?

Не съм съгласен с такава концепция. И по принцип не се опитвам да се състезавам в това отношение.

Съгласен ли сте с критиците, че силната ви черта са повече разказите и по-малко романите?

Разказите бяха първата ми любов. Винаги съм бил последователен и романите са ми по-малко присъща форма на писане от разказите.

Има ли някой сред известните имена в научната фантастика, с когото бихте искали да напишете книга?

Доста рядко, ако изобщо, мисля за някого, с когото искам да пиша книга или разказ. Понякога това просто се случва, но не като резултат от дълго обмисляне.

Кои са ви любимите роман и разказ сред собственото ви творчество? И защо?

Мисля, че за мен по-голямо значение има процесът на писане, отколкото крайният продукт. Препдочитам да не гледам назад. Не мога да ви кажа кои от историите или книгите ми са ми любими, просто защото това не е начинът, по който мисля.

Една от най-известните ви книги – "Донеси ми главата на принца" и двете й продължения – е написана в съавторство с Роджър Зелазни. Познавахте ли го дорбе? Какъв човек беше той?

Не познавах Роджър Зелазни никак добре. Запознах се с него за пръв път, когато нашият агент ни предложи да пишем заедно. И двамата харесахме идеята.

Имал ли сте някога интересна идея, която сте искал да превърнете в разказ, но никога не сте успял?

Пълно е с истории, които съм започвал и изоставял преди да ги завърша. Интересни идеи? Да, имал съм много, които не съм използвал. Самата идея не е достатъчна. Трябва да е съпроводена от сюжет и герои. Понякога всички елементи са на линия. Тогава е добър ден за писане!

По време на "Еврокон 2004" споменахте това, че сте ползвал наркотици. Влияли ли са те на писането ви и защо изобщо се обърнахте към тях?

Наркотици... Исках да видя прекрасни неща. Понякога наркотиците помагат. Много по-често не го правят. Просто оставят махмурлук и чувство на вина. Вече не ги използвам.

Може би това е малко неудобно, но на какво според вас се дължи фактът, че никога не сте получил голяма научно-фантастична награда, при положение, че сте толкова популярен по целия свят?

Награди. Не си правя труда да се чудя защо съм ги получавал или не съм...

И докато сме на тази тема – в България, също както и в други страни, сте смятан за един от най-големите автори в жанра, имате десетки издадени книги, а името ви е почти легендарно. Защо според вас не постигнахте този успех в САЩ?

Успех в САЩ. Не коментирам...

И един последен въпрос. Ако някога напишете вашата "Биография на Шеклитата", какво ще бъде началното изречение? А последното?

Първото изречение, което ми идва на ум, е "Имало едно време...". А последното би било "И така той живя щастливо до края на дните си".