Брой 26 Евъргрийн

     Подборът на тазмесечния Евъргрийн не мина без значително количество кръв и побоища, или може би все пак успя да мине и без тях, но мисълта ми е, че нещата бяха напрегнати. Почти се постави фундаменталният въпрос за принципите като такива изобщо, а е добре известно какво се получава когато този точно фундаментален въпрос е на път да се постави. И така, след едни епични пререкания, изразяващи се главно в достойно мълчание, решихме, че количеството винаги трябва да има превес над качеството, що се отнася до материалите (количествените промени.. знаете си, а ако не – четете повече Хегел) и че този брой ще пишем за Сфера. Защо точно Сфера (на Крайтън, справка услужливото ми аз, т.е. единственото ми аз) и каква е същностната природа на връзката между книгата и гореизписаното, за съжаление никога няма да ви бъде разкрито, просто за да се почувствате и вие малко зле, поне веднъж, мааму. И така, за да не плямпам повече глупости, и понеже аз така и не успях да си напиша материала – оставям полето на колегите. Майкъл Крайтън, Сфера.

Моридин

Матрим

     "Сфера" беше издадена в прекрасната епоха, когато поредицата "Избрана Световна Фантастика на Бард" беше пълна със невероятни заглавия, за разлика от сега. Ех, тo и слънцето по-ярко грееше, като бяхме млади...:)
     Глупостите настрана, книгата е нещо като фантастичен трилър. Чете се на един дъх, има увлекателен сюжет и доволно количество обрати, но не прекалено много (Матю Райли – към теб гледам :P). За какво става въпрос – тайнствен космически кораб е открит на морското дъно, военните подбират екип от учени да го проучи. Естествено, откриват странен извънземен артифакт – Сферата. Какво представлява той? Манна небесна или кутията на Пандора? Или и двете?
     Крайтън има типичен стил без излишни словесни еквилибристики, което е един от елементите, правещи книгата толкова трудна за оставяне, докато човек не я прочете. Също така авторът няма никакви проблеми с научните концепции и понятия, което би следвало да е стандарт за писателите на научна фантастика, но не е. Изследването на групичката хора поставени в екстремна ситуация, друг типичен за Крайтън елемент, е постигнато по един чудесен начин с всичките му там подозрения, интрижки и предателства. Отделен е въпросът, че има още какво да се желае от изпипването на героите. "Сфера" леко се дъни и на ниво идеи – концепцията за проучването на тайнствени извънземни артифакти с последващи неприятности не би могла да спечели каквато и да е награда за оригиналност. Е, поне липсват зелените човечета :P Но пък изпълнението е повече от добро, за което допринася и напрегнатата, леко параноична атмосфера, изпълваща книгата.
     Честно казано, не знам доколко "Сфера" е евъргрийн или не, но ако ме питате, струва си да се прочете. Не е някакъв фундаментален шедьовър, но може да ви накара да забравите за работа, учене, пиене или каквото там сте смятали да правите, докато не стигнете до доста оригиналния и изпипан финал.

The Dragon

     За Сфера ли какво може да се каже? Ами като за начало единственото сферично нещо със сигурност е мозъкът на Крайтън, гладко полиран и лишен от гънки. След наистина свежата „Щамът Андромеда”, тази книжка ми попадна на разпродажба за преоценени книги и все още ме е яд за нахалос дадените пари. Много тъпа, безинтересна и като цяло „няма за какво да си губиш времето, по-добре хвани Ранкин, от него и без това само простотии чакаш”. Мда произведението му е по-тъпо дори от филма.
     За какво става дума в книгата - нещо на дъното на окена, група добри в подводница отиват да го изследват. Обектът не е извънземен, а от далечното човешко бъдеще и носи някаква страшна сила със себе си. И кво? Ами 250 страници скука, тъпи решения, герои за които трябва да се основе клуб „Използвайте презервативи, че вижте какви деца може да имате” и велики морални дилеми от сорта на „Дали да съм всемогъщ или плужек”. Хуморът е колкото в „Списъкът на Шиндлер”.
     Е по-добра е от „Конго” и последвалите помии, във всеки случай.

     Офтопик: Дали за измислянето на „Смешно Отделение” Крайтън не можем да го осъдим като нацистки военнопрестъпник.

Демандред

     Забравете динозаврите. Забравете баналния "Джурасик парк" Истинският талант на Майкъл Крайтън като автор на фантастични шедьоври се проявява преди да напише Джурасик парк" в "Щамът Андромеда" и най-вече в "Сфера".
     Никога няма да забравя първото прочитане на тази книга, изключително рядко ми се случва някоя творба да ме държи в напрежение и да поддържа интереса ми през абсолютно цялото време чак до развръзката, и да ме пренесе напълно в своя свят, направо да ме обсеби за няколко дни. Наистина увлекателен и пълен с обрати сюжет, това е особено при първото прочитане най-силната страна на книгата. С две думи за направилите огромния пропуск и все още непрочели романа: на дъното на океана американските военни са открили странен космически кораб, пълен с изненади, най-загадъчната от които е мистериозната Сфера. Набързо е събран екип от учени, които да разследват нещата, и са изпратени в подводната база на американските ВМС. Повече няма да разказвам, не искам да ви развалям невероятното изживяване от първото прочитане и напрежението, което, гарантирам ви, ще ви държи тотално на ръба на стола (е, ако четете седнали на подобна мебел ;P).
     Разбира се, книгата трудно щеше да намери място в нашата елитна рубрика (да се подмажем малко на заместник-шефа и отговорник за раздела :P), ако сюжетът, напрежението и обратите бяха единственото й достойнство.Но в нея има много, много повече. Изключително описаната мрачна и клаустрофобична атмосфера на морското дъно и усещането, че само на няколкостотин метра от повърхността за хората е може би по-чуждо и неуютно, отколкото в Космоса. Това за мен беше доста интересен аспект, защото много рядко се случва да се описват подводните дълбини в фантастиката, а космосът вече е изтъркана работа. Имаме и интересни и реалистични герои, държащи се по логичен начин в напрегнатите ситуации, а не като супергерои или аналитични машини. Контрастът между светогледа на главния герой психолога Норман и този на двамата учени от областта на точните науки Хари и Тед (математик и физик) е много добре показан и освежаващ, както и факта, че всичко се разглежда под чисто психологически ъгъл от професионалист в областта. Както в най-добрите фантастики, истински интересни са не самите измислени пришълци и технологии, а чисто човешкия аспект и реакция към тях, а точно в това отношение "Сфера" е изключително добра. И последно, но разбира се не и по важност, е това, че книгата поставя вечните въпроси за Контакта по интересен и сравнително оригинален начин. Особено ако приемем, че Крайтън не е чел "Соларис" и "Пикник край пътя", с чиито идеи по темата има немалка близост (особено със "Соларис"), макар и тук да са доста поопростени (какво да се прави, все още не мога да намеря книга, която да наредя редом с тези двете като интерпретация на вечната тема за контакта).
     Мога още много да изпиша за книгата, но просто не искам да ви давам никакви спойлъри и да ви развалям шеметното препускане в света на "Сфера", който престои на щастливците, които още не са я чели. А без спойлъри не мога да кажа още почти нищо смислено. Затова просто ми се доверете, че книгата е шедьовър и марш да я прочетете, ако сте я пропуснали навремето. Ако пък сте я чели, но сте я позабравили, може да я препрочете за удоволствие, защото просто си заслужава.

Морвен

     Та, сега трябва да ви обяснявам за "Сфера" на Майкъл Крайтън. Книгата си започва съвсем нормално. Доктор Норман Джонсън, психолог, е повикан на мястото на предполагаема самолетна катасрофа. Или поне той така си мисли. Скоро се оказва, че това, което лежи на дъното на океана, не е катастрофирал самолет, а космически кораб. Отпреди триста години. На изградената за проучването му подводна станция е изпратен екип, включващ военен персонал и учени, сред които е и Джонсън. Самият екип е една доста разнородна тълпа, отличаваща се както с блестящи умове, така и с твърде много скрити коплекси и лични чуства. При огледа на кораба се забелязват някои малко странни факти – размерите и конструкцията му отговарят точно на човешките мерки, използвани са цветове, надписи... Всичко това се обяснява доста добре, когато надписите се оказват на английски. Корабът всъщност е земен, но е пристигнал от друго време. И все пак на него има един извънземен обект – сферата. Представляваща огромно метално кълбо с плетеница от спираловидни бразди, тя е била уловена от кораба някъде в космоса по време на пътуването му. Никой не знае какво представлява сферата и какво има в нея. Математикът Харалд Адамс успява да влезе в нея, но после не успява да си спомни как. Този проблем обаче остава на заден план, когато извънземният разум започва да им изпраща сигнали. Малко странни сигнали, трябва да се признае. Първият разкодиран такъв гласи "Здравейте. Как сте? Аз съм добре. Как се казвате. Аз се кавам Джери." Меко казано смущаващо е за извъземен интелект. По-късно Джери откровено започва да се държи като шизофренично дете, борещо се за внимание, а ситуацията на подводницата започва да става все по-напрегната и опасна...
     Сфера е книга, която може да се възприема като приключенски роман, научна фантастика, на моменти дори заприличва на езотерика. И от това се е получила една приятна смесица. В началото сюжетът увлича с нелогичните прояви на абсурден хумор като репликите на Джери или ирелевантното държание на някои от героте. Разглеждат се и сериозни аспекти на общуването с извънземен разум, които дават храна за мислене. Действието е динамично и изпълнено с обрати, това не е книга, която се чете трудно. От друга страна въпреки четивността и комерсиализма си (и филм правиха по "Сфера", макар че можеха и да си спестят усилието...) в книгата има смисъл. Има и хубава параноична атмосфера, която почти подлудява на моменти.
     И лошите страни. Въпреки че като цяло фарсът в историята ми хареса, хиперболизацията на някои качества у част от героите стои не на място (ентусизмът в Тед и феминизма в Бет и т.н.). Освен това по някое време (макар и за каратко) историята започва да прилича на поредния "ние срещу чудовището" сюжет. Няма и точно определен отговор на въпроса, който започва да измъчва читалеля от определен момент нататък (Какво, аджеба, имаше в тази сфера?), но това може да се счита и за плюс, отговор поднесен на табличка, само би развалил нещата. И това какво откриваш зависи и от теб... И с книгата е така, между другото. Доста е наситена, какво ще намери човек в нея зависи от него.