КНИГА НА БРОЯ
Заглавие: Кехлибареният далекоглед – част 3-та от 'Тъмните му материи"
Автор: Филип Пулман
Издател: ИК Бард
Ревю: Ян
Най-сетне налице е и последната книга от трилогията на Филип Пулман. От много време не ми се беше случвало да остана толкова впечатлен от някое заглавие. Ако се опитват да ви пробутват “Тъмните му материи” като детска книжка от типа Хари Потър, обяснете на хорицата, че са в голяма грешка. Само в три книги Пулман е успял да вкара толкова свежи идеи, колкото Джоан Роулинг надали ще успее да събере и в двайсет части на своята поредица. Материите просто не е за деца. Маскирана е като такава, но под повърхността се крият твърде, твърде сериозни послания. Карат те да се замислиш. Поклон пред автора, че е съумял да я напише, респект за “Бард”, че я издадоха.
От гърба на корицата: Лира и Уил, обикновени деца, оставени в извънредно опасна ситуация в края на втората книга, сега се оказват изправени пред смъртна опасност. Ала на помощ им идват стари приятели, Йорек Бирнисон – бронираната мечка, и ученият – д-р Мери Малоун. Има и нови съюзници, високите един лакът ездачи на водни кончета с отровни шпори и мулефа, странни създания с колела, които имат дарбата да виждат Праха. Появяват се и нови опасности, сред които пътуването до най-кошмарния от всички светове, за което двете деца заплащат ужасна цена.
Уви, детството на Уил и Лира е към своя край. С наближаването на въпросния те не само вече са уязвими към Привиденията, но трябва и да се изправят, без да подозират, пред предизвикателството, което съдбата цял живот е подготвяла за Лира.
Плюсовете: същите като в предишните части
+ Великолепна история, която няма нищо общо със стандартните фентъзи клишета.
+ Интересни и провокативни идеи, които в тази книга достигат своя връх.
+ Героите търпят развитие.
+ През цялото време ми напомняше на една много любима манга – Angel Sanctuary, който я е чел, ще разбере за какво говоря.
Минусите:
– Свърши. И продължение няма да има.
Заключение: Най-силното заглавие на “Бард” за тази година. Ако ви се чете нещо свежо и нестандартно – това е поредицата.
Оценка: 9.5/10 Ян
Заглавие: Императори на илюзиите
Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИК Инфодар
Ревю: Демандред
Какво да ви кажа, скъпи читатели... Лошият късмет никога не те отминава лесно и бързо. След като колегите успяха подло да ме набутат точно аз да пиша ревюто на "Линията на бляновете", сега се оказа, че книгата си имала и продължение, за което естествено било ревюто да се пише от същия автор. Мърморейки се съгласих и поради цялата тази история отново ще се наложи да ми четете писанията... :р
Оказа се обаче, че всъщност в книгата е включен не само романът "Императори на илюзиите", който си е продължението на "Линията на бляновете", а и новелата "Сенки от сънищата", действието в която се развива в същата вселена, но хронологически е преди "Линията на бляновете", героите са други с едно изключение и събитията в нея имат само лека връзка с основните 2 романа. Всъщност двете произведения са доста различни, затова ще ги разгледам поотделно.
"Императори на илюзиите" започва 4 години след края на "Линията на бляновете". Кей Дач се опитва да спре по всевъзможни начини плана на Къртис ван Къртис да предложи на всички хора уникалния продукт "линията на бляновете", който гарантирано ви пренася във Вселена, създадена според най-съкровените мечти и желания на клиента. Дори убийството на безсмъртния император на човешката империя Грей е оправдано в очите на Кей за постигането на тази цел. Но нещата както винаги далеч не са толкова прости, колкото изглеждат, и обратите следват един след друг.
Плюсове:
+ Кей все още си е култов герой, макар и в по-малка степен от преди.
+ Мрачната атмосфера.
+ Лукяненко както винаги има интересни и нестандартни идеи, издигащи романа над типичната space opera.
+ Добър финал.
Минуси:
– Изключително много алогични прозрения на главните герои за най-важните неща. Буквално през 20-тина страници Кей и другите ей тъй от нищото разкриват тайни и мистерии абсолютно като на шега. Без никакво адекватно обяснение откъде дойде пък това. Много дразнещо. Същото важи и за сюжета като цяло, макар и в по-малка степен – и той направи няколко доста алогични, неочаквани и необяснени обрата. Мотивацията за тоталната промяна в поведението на някои герои в течението на романа също ми убягна тотално.
– Другите герои освен Кей са доста скучновати този път. Особено Артур и Томи, които бяха толкова интересни преди.
– Много малко екшън сцени. След като Лукяненко показа, че е толкова добър в тях преди, след като героят е професионален убиец и телохранител с основен талант убийството и попадна доста пъти в напечени ситуации, е доста разочароващо, че имаше само една-две, и то много кратки, сцени на насилие и стрелба.
– Многократното споменаване на педофилските наклонности на Императора и приемането им от обществото поне на мен ми беше доста противно.
Раздвоен съм в оценката си. От една страна книгата не е никак лоша, от друга страна очаквах доста повече. Все пак като цяло е една от добрите излезли напоследък, но Лукяненко може много повече. Но не пропускайте да си вземете книгата, защото в нея е включена и...
"Сенки от сънищата", която беше приятната изненада в случая. Добавената повест беше доста по-добра от романа според мен. Кратичка, но всичко си беше на мястото. Става въпрос за поредния епизод от безкрайното пътешествие на Артур Ван Къртис (това, че момчето герой на повестта е Артур, всъщност не се казва в прав текст никъде, но е повече от ясно намекнато) към Граал преди появата на Кей в живота му и проследява премеждията му през очите на главния герой в повестта (тя е в първо лице, за разлика от романите от поредицата) на забутана планета, на която се появява псилонски кораб, пристигащ направо от времето на Смутните войни и решен да я превземе.
Плюсове:
+ Интересни и просто правилни герои :)
+ Хумор с мярка и на място.
+ Интригуващ и логичен сюжет БЕЗ, подчертавам, БЕЗ алогични обрати и оракулски прозрения.
+ Здрав екшън.
Минуси:
– Лично аз не намерих.
Повестта не е някакъв нечуван шедьовър, но е определно много, много добра и върна леко поразклатената ми след "Императори на илюзиите" вяра в таланта на Лукяненко.
Общо заключение: Като цяло новата книга на "Инфодар" си струва парите, особено ако сте харесали света, създаден в "Линията на бляновете", и искате пак да се потопите в него.
Оценка: 8/10 Демандред
Заглавие: Рицарят на Шалион
Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издава: ИК Бард
Ревю: Матрим
Първо едно уточнение – както голяма част от екипа, и аз съм един запален (болен :р) фен на книгите на Бюджолд, но ще се опитам да се сдържам, честно. След като стана известна със знаменитата поредица за Майлс Воркосиган, писателката реши да се пробва и във фентъзи жанра и при това отново уцели десятката – "Проклятието на Шалион" е една от най-оригиналните и увлекателни фентъзи книги, които съм чел, а и си е напълно завършена. Преди да почна "Рицарят на Шалион" си казах, че светкавицата не удря два пъти на едно и също място и няма как да ми хареса чак толкова много.
Царина Иста, която се появява за малко и в предишната книга, се опитва да намери някаква нова цел в живота си, освободена от товара на проклятието. Потегля на уж рутинно поклонение и естетвено скоро нещата загрубяват, няколко демона-магьосници излизат извън контрол и някой трябва да сшасява положението. Боговете са избрали Иста за тази цел, проблемът е, че тя мрази боговете...
Плюсове:
+ Прекрасните сложни герои на Бюджолд. Макар че никой не ме грабна чак колкото Казарил от "Проклятието..", те са много над стандарта в жанра.
+ Копелето е един от най-култовите богове, достоен конкурент дори на бог Ом от "Малки Богове" :) А и цялостната концепция за религията в света на Шалион е много оригинална и интригуваща.
+ Приличният превод (макар че следващият път, когато видя думата "лъкометец", смятам да отида до офиса на Бард и да им демонстрирам, че никой не мята самия лък, а принципно стрелата се изстрелва от него :p).
+ Сюжетът е доволно непредвидим, с много обрати и най-важното – мълниеносно развитие, особено на фона на модната напоследък тенденция в жанра всеки ден в живота на главният герой да се разтегля поне докъм 500 страници.
Минуси:
– Наблягането на магическите елементи за сметка на интригите.
– Манията на Бюджолд да жени героите си в последните й книги започва леко да ме изнервя. Е, в този случай чак до сватба не се стига, но нещата са ясни :)
– Изпитах леко чувство на deja-vu, след като я прочетох, но това е може би заради многобройните препрочитания на "Проклятието на Шалион" и подобният начин, по който действат боговете в света, описан в книгата.
– Липсата на карта на света.
Макар и малко под нивото на "Проклятието на Шалион", новата книга на Бюджолд определено заслужава внимание. Това не е точно продължение на предишния роман - само няколко героя участват и двете книги, а историята съвсем не е някакво жизненоважно допълнение на старата такава. Ако сте от почитателите на серията за Майлс и се чудите дали Бюджолд може да пише и фентъзи, моят отговор определено е положителен.
Оценка: 8/10 Matrim
Заглавие: Наследството на мрака: Наследство
Автор: Р.А. Салваторе
Издател: ИК ИнфоДар
Ревю: The Dragon
Заглавието на настоящата книга е една изключително интересна интерпретация на английското "Legacy of the Drow". Боби Джор... исках да кажа Салваторе отново ни повежда на приказно пътешествие във вълшебния свят на "Forgotten Realms", място на могъщи герои и страховити злодеи. Свят, в който ДобротУ и ЗлотУ са се вкопчили в епична битка, в която гнусното добро винаги побеждава. Красота, магия, страст, приключения (и едно твърдо сварено яйце) ще ни придружават, докато откриваме тайните и загадките в поредната сапунка за Дризт До'Урден.
Мрачен. Мрачен ходи Дризт из селенията на Митрил Хол. Той е мрачен елф. Не, не мрачен, защото е елф, а просто мрачен елф. И как да не е мрачен? Сестра му Виерна се е отдала на групов секс с 50-тина елфи, а той закъсня за инцеста и сега тя е решила да му отмъсти. Повела армия от наемници и с благословията на Лолт (най-накрая преведено правилно) тя му поставя странни клопки. Улфгар е намусен, защото е открил, че освен него и друг содомизира любимата му козичка и необосновано обвинява за това Дризт, който в последвалата схватка най-културно му обяснява, че и в Мензисберанзан знаят, че той си пада по овце. Риджис и Бруенор са се отдали на неописуеми извращения, като за жалост шкембето на първия и брадата на втория закриват някои доста интересни подробности. Кати Бри вече е разтопила един митрилен свещник и се озърта за някакъв друг предмет с подходяща форма, ако може малко по-здрав. Перверзията става пълна, след като и Ентрери се включва с голямата си... кама с рубин.
Бележка от началството: Държа да отбележа, че колегата прекали последния месец с "Doom III" и подобни... писания трябва да бъдат ако не опрощавани, то приемани с нужната доза разбиране и търпсние. Благодаря предварително.
Рол
Плюсове:
+ Книгата е пълна с касапници, героизми и много кръв.
+ Няколкото култови лафа (това за сока от гоблини изби... гоблините).
+ Стилът на Салваторе – изключително лесно и приятно се чете.
+ Лошите персонажи са много весели. Уви, това не може да се каже за презряните добри.
+ Макар че е сапунена опера, точно в тази книга лигавите моменти не пречат много.
Минуси:
– Ами все още е детинска.
– Бликащият феминизъм в отношенията Улфгар/Кати Бри.
– Сюжет? Че за какво ни е?
Лично аз бях приятно изненадан. Не особено претенциозна и перфектният начин да прекараш един "мрачен" следобед.
Оценка: 8.3/10 The Dragon
Заглавие: Първата вълна
Автор: Р. Силвърбърг
Издател: ИК Бард
Ревю: The Dragon
Мдаааа, много правилно заглавие. Първата вълна, остригана от доверчивите фенове на Бард, които сме зажаднели за нещо ново в областта на научната фантастика. Боли като гледам как деградира фантастичната серия на Бард. Първо Колин Грийнланд, след това (пази боже) Улф. След недоразумението в миналия брой, което от добро възпитание нарекох книга, ни се сервира и това. Не е лоша. Просто е толкова отвратително безлична и безидейна, че не можеш да кажеш нищо за нея – нито добро, нито лошо.
През не-ми-пука-кой-век човечеството е разрешило всичките си проблеми, умира от скука и ей така за разнообразие е решило да колонизира космоса. Праща се експедиция, която прави изумителни открития и издига човечеството до ново ниво в развитието му.
Плюсoве:
+ А де?
Минуси:
– Не знам за вас, но за мен на български "сегашно време" означава "нечетивна книга".
– Тоталната безидейност на книгата.
– Пълната безличност.
– Плоските персонажи.
– Фактът, че се прецаках да дам 8.50 лв. за нея.
Ако си достатъчно отчаян, може и да я прочетеш. Взима титлата "малко по-добре от конаните на Пламен Митрев".
Оценка: 4/10 The Dragon
Заглавие: Обетът на Война
Автор: Джулиет Маккена
Издател: ИК Серпис
Ревю: Ян
За разлика от колегата Роланд, на моя милост "Залогът на крадеца" допадна достатъчно, че да чакам с нетърпение втората част. Пък и твърдо съм на мнение, че поредицата има малко общо със стила на Едингс и слава богу. По-скоро се ситуира някъде в нишата на Пол Кирни. Но да пристъпим към ревюто.
"Обетът на война" е пряко продължение на "Залогът…" с една лека промяна, този път действието се води от гледната точка на Ришад. Елиетимите са проникнали дълбоко в сърцето на Империята и създават сериозни проблеми. Ришад се оказва в полезрението им заради древния меч на рода Д’Алсенин, който по стечение на обстоятелствата (да се разбира машинациите на архимагьосника Планир) е негово притежание. Обичайните заподозрени от първата книга се събират отново, за да разгадаят мистерията и да се опитат да останат живи.
Стилът, както и в първата част, е приятно лековат без повествованието да страда от това. Въведенията към всяка глава този път са доста по-умело подбрани и спомагат за повествованието. Онтово имаме две сюжетни линии – основната на Ришад и второстепенната – на изгубената колония, която поне по мои спекулации, подкрепени с доста ровене из нета, ще играе доста важна роля в борбата с наществениците. Като допълнителен бонус авторката разкрива нова част от света – Алдебрашкия архипелаг – място, управлявано от тирани, където магията е извън закона.
Плюсове:
+ Приятната и свежа атмосфера от първата част отново е налице.
+ Историята допълнително се заплита.
+ Разкриват се още неща за света на Ейнарин.
+ Няма лютиери. Totally никакви лютиери. Категорично нито един лютиер не смее да си подаде кривия нос... – бел. Рол.
Минуси:
– Проблемът на повече междинни книги в една поредица – заплита интригата и те оставя да чакаш следващата част. Аз поне адски се дразня.
В заключение – ако първата част ви е допаднала, то "Обетът…" е направо задължителна. Значително по-добра от "Залогът...", а и Ришад действа доста по-интелигентно от Ливак.
П.С. Следващата книга отново ще е за Ливак, а приключенията на Ришад чак в четвъртата…
Оценка: 8.5/10 Ян
Заглавие: Нощна стража
Автор: Тери Пратчет
Издателство: ИК Вузев
Ревю: Гибли
Сюжетът: какво ли не може да се случи на един командир на Стражата, докато преследва психопати по покривите на Невидимия университет... Ваймс попада в миналото на Анкх-Морпорк заедно с опасния престъпник. Намеренията му са да го залови и да се прибере у дома, но скоро му се налага да се сбогува с плановете си, защото историята има навика да се случва, а това, което е на ред да се случи, е Революцията. Истина, справедливост, свобода! И твърдо сварено яйце!
Най-после имаме нова книга за стражите, и то каква... И аз като главния герой изпитвах носталгия по старите дни, и тази книга се oказа моето сбъднало се желание – Ваймс отново е на улицата в един много по-мрачен (макар и все така жизнерадостно-мрачен) Анкх-Морпорк. Този път голяма част от действието се развива по бедните улички, близо до обикновените хора, където всекидневието е борба за оцеляване. Тъмната страна на града винаги ми е харесвала, а миналото предлага сенки в изобилие. Атмосферата е угнетителна като в първите книги за стражата и дори още по-безнадеждна. Бъдещето го има някъде там, но в настоящето дворецът е обитаван от един луд, а улиците са опасни, и не само защото убиецът дебне из тях. В града се разпореждат стражи със специален статут, от които несъзнателно те побиват тръпки – Неспоменаваните. Твърде много напомня на не чак толкова далечна за някои действителност... А историята ме накара да осъзная колко крехки са хубавите неща и колко много се иска, за да се осъществят – жертви, пот и дори кръв... От друга страна – не липсват забавните моменти, които Пратчет умее да пише както никой друг.
Плюсове:
+ Много увлекателно. Историята е оригинална и много добре написана – дори и екшънът е правилен.
+ Героите – традиционно истински и смислени до един. Страшно интересни са по-младите версии на познатите ни вече хора. Тук е мястото да се отбележи, че Ветинари като млад владее :)
+ Ваймс е неотразим, когато играе мръсно, а в тази книга обстоятелствата често го подтикват към подобни действия.
+ На места текстът е истински учебник по психология.
+ Реализъм, който в някои хорър моменти дори идва в повече.
+ Много вярна идея какви са и какво искат човеците в действителност. И идеята за грижата за хората – знам, че звучи идиотски, трябва да се прочете.
–/+ Темпото се губи донякъде в един момент. Това, заедно с леко претупаното разрешаване на сериозния_темпорален_проблем, e единственият истински недостатък, който мога да измисля. Същевременно изобщо не ми попречи да харесам книгата. Развръзката може да бъде оправдана, защото съответства на философската линия. А и след това идва великата последна сцена...
Минуси:
– На картата в началото липсва легендата за означените с цифри места (а и цифрите означават други неща, защото това всъщност е различен вариант на картата).
– Преводът. Нямаше да го споменавам, защото четох книгата на английски и всъщност не мога да се изкажа много обосновано. Но трябва да има някой и друг минус, а и забелязах нещо, което ме подразни – имената на някои герои. Патрицият например е "Хавлък", което поне според мен отстъпва на познатото ни "Хавлок"; "Снапкейс" е преведено като "Щракни куфар", което си е направо издънка, имайки предвид, че името намеква за психическа нестабилност.
Но в крайна сметка, това са дребни недостатъци. Убедена съм, че книгата се чете добре и на български – нали е на Пратчет :) Признавам, обожавам уникалния му стил и затова ми е трудно да си представя как може тази книга да не се хареса на някого. Накратко: не я пропускайте.
Оценка: 9.5/10 Гибли