Ян
След целия негативизъм от страна на колегите (или поне на повечето от тях) по отношение на новото холивудско отроче, ми се стори наложително и аз да драсна два-три реда с впечатления. Нямам никакво намерение да ви преразказвам сюжета, така или иначе все някой от останалите ще е споменал за какво иде реч, по-скоро ще спомена ЗАЩО филмът ми хареса.
На първо място – впечатляваща визия. Отдавна не бях виждал филм, в който ефектите да не са самоцел, а да подпомагат внушенията, към които се стреми режисьорът. Бъдещето е лъскаво, но и плашещо със своята стерилност. Роботите са навсякъде и уж “улесняват” съществуването на хората, но мен поне ме побиха тръпки при мисълта за подобен живот. Самият дизайн на Несторите е почти съвършен, а физиономиите им... бррррр. Трябва да се види.
Музиката – адски добра и пасваща си идеално със ставащото на екрана. Имаше няколко теми, които доста ме впечатлиха. Повече инфо от спецовете в тази област (йеп, за Рол иде реч :)(който пък се покри... – бел. Рол)).
Историята – клиширана била, Азимов друго имал предвид... Я се скрийте бе. Говорим си за Холивуд все пак. Кажете ми поне един фантастичен филм за последните пет-шест години, който да е с оригинална история. И моля, без разните му Матрици, точно те са толкова далеч от оригиналността, колкото въобще е възможно. В “Аз, роботът” историята си е точно толкова добра, колкото му трябва на филма, дори мааалце отгоре.
Актьорите – ОК, никога не съм вярвал, че ще го кажа, но доживях да гледам приличен филм с Уил Смит. Е, вярно, дразни малко в началото, но постепенно нещата се променят към добро. А мацката, която играеше доктор Сюзън Калвин, освен наслада за окото, показа и съвсем прилични актьорски заложби. В общи линии актьорите се справиха повече от добре.
Дразнителите – съвършени филми няма. “Аз, роботът” не прави изключение. Дизайнът на старите модели роботи поразително напомняше на тези от Междузвездни войни. Не че нещо, ама все пак малко глупаво стои на фона на Несторите. Имаме си и традиционната набожна бабичка, че и негърка отгоре на всичко (бабата на героя на Уил Смит, имайки предвид, че и той е негър, това май нямаше как да бъде избегнато). Да не пропуснем и the annoying kid next door turned into a freedom fighter – преживява се, ама адски ме идразни.
В заключение – Азимов отдавна не е сред живите, така че какво е искал да каже ще си остане мистерия. Вместо да си задавате подобни въпроси (безсмилени, имайки предвид, че си говорим за доста свободна холивудска интерпретация), идете и гледайте филма, а после преценете за себе си. Аз лично съм доста доволен и ще чакам с нетърпение DVD-то.
Оценка: 8/10