За съжаление в такива случаи твърде често единственият резултат от това самонавиване е, че филмът ме разочарова още повече.
За щастие пък, "Аз, роботът" е може би най-добрата фантастика за последните няколко години, така че не ми се наложи :)
Не, не ме бийте, напълно съм сериозен. Този филм по потресаващ начин съумява да е едновременно:
1) с Уил Смит...
2)... на мотор.
3) с лоши роботи,
4) и огромни количества екшън,
но при все това да е...
5) по Азимов.
И въпреки че маестрото никога не би написал тази история, тя съумява да не си противоречи с неговата визия. Е, действието не се развива в "далечната" 1995 г., а в малко по-"реалистичната" 2035 г. Да, наистина, Сюзън Келвин не е щъркелоподобна стара мома на около 60 години, а сексапилна 30-тина годишна красавица. Но... wtf? На кого му пука? Няма нещо, което по трейлърите или рекламите да изглежда неправилно, а да не се оказва обяснено и обосновано качествено. И не бих казал, че съм болезнено изненадан, след като на режисьорския стол е Алекс Прояс, когото уважавам безкрайно много, особено след "Град на Мрака".
Да поразгледаме детайлите обаче. На първо място, смущаващо откровено и разголено се е набутала историята. А тя е всъщност нелоша, ако човек може да се абстрахира от главния герой в нея. Въпросният е ченге-детектив, който е преживял доста сериозна злополука, включваща роботи. Роботите пък от своя страна са включени в бита до степен във всяко домакинство да има един. Те вършат всичко, което хората не желаят или не могат. Те са идеалните слуги. Задвижвани от изкуствен интелект, окован от трите гениални закона на Роботиката, измислени от самия Азимов:
Първи закон на Роботиката: Роботът не може да причини вреда на човек или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда.
Втори закон на Роботиката: Роботът е длъжен да се подчинява на човека, ако това не противоречи на Първия закон.
Трети закон на Роботиката: Роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, ако това не противоречи на Първия и Втория закон.
Идеалният защитен обръч, през който нищо не може да пробие. Или? Уили Смит е убеден, че може, а сценаристите са се постарали да му помогнат в начинението. И преди да нададете алергичен вопъл за това, че подобен сюжет е гавра с паметта на Азимов и човечецът, вечно му име, прави шпагати и салта в гроба, искам да споделя, че историята е базирана все на идеи, които се появяват в други негови книги, но наистина не си противоречат с идеите му. Единствено екшънът в уравнението не съвпада с пацифистично-съзерцателно-психологическата визия на роботския цикъл, но пък в крайна сметка се очаква да можем и да го продаваме тоя филм, не сте ли съгласни? Не? Ми сори, по-малко екшън няма да стане.
Междувременно филмът създава доста особено усещане. Атмосферата му далеч не е шарено-футуристична, а на моменти си е дори откровено мрачна. При все това е изключително красива, особено като визия, но за това ще си полафим надолу. Роботите, които в един момент излъчват цялото подчинение във вселената, в следващия изглеждат заплашителни по този учтиво-лицемерен начин, по който е изглеждал заплашителен комунизмът. И все пак има нещо толкова човешко и... "удобно" в тях, в начина, по който говорят и в това, което правят, че човек го побиват тръпки от реализма. Усещането, че Несторите ще се продават по магазините в следващите 10 години е твърде силно, за да бъде отхвърлено с лека ръка. Като цяло усещането, въпреки че си говорим за екшън, е доста замислено и на моменти дори меланхолично. Кратки моменти, разбира се, но ценни ;)
Естествено, нищо не минава неоплюто, а сюжетът на "Аз, роботът" далеч не е перфектен. На първо място, макар и да почива на по-късни идеи на Азимов, представена *точно* по този начин, концепцията е малко неправилна. Защото реално изкуственият интелект на машините при Азимов не е нещо, което е длъжно да се подчинява на Трите закона, но е в състояние да ги осмисля и развива. Той *Е* Трите Закона, те са част от него, а не нещо отделно. И като такива, са абсолютно непроменими и неотменими, поне във времето, в което се развива действието на филма. Но това наистина е бял кахър. Бидейки обче холивудски боклук все пак, филмът страда от едно доста сериозно количество клишета. Прехвърчащи по особено патриотичен начин изстребители, набожна негърска бабка в поддържаща роля, красива млада психоложка, зъл-но-не-съвсем шеф на корпорация... Обаче, ами знаете ли, на мен всъщност изобщо не ми пука от клишета, ако рамката, в която са влезли, е оригинална. А основната сюжетна линия, за да им е сечено на хейтърите, е оригинална и качествена. Пък нека има дресирани котки вътре :р
Оценка: 8.5/10
На опашка са се заредили ефектите, които, обидени, че са ги пренебрегнали при първото място, напират, за да демонстрират, че Холивуд все по-бързо се учи да прави качествени такива. Изненадващо, но само за едно лято вече налитам на ТРЕТИ филм, изпълнен до пръсване с компютър (тоя път и буквално :р Хе хе, евтини игрички на думи), който при все това не се натрапва, както в, няма да се уморя да го давам за пример, "Star Wars: Episode II". Невероятно красиви и с мярка, ефектите създават едно технологично бъдеще, подчинено не на функционалността или извънземността, а на урбанистиката и удобството. В общи линии визията за бъдещето, която ни предлага "Аз, роботът", има излъчването на реклама за "Siemens" или "Samsung".
Няма шарения, всъщност повечето кадри от града на бъдещето са прекарани през златист филтър, транспортната система също ме впечатли много, а с нея са свързани и някои от най-красивите сцени във филма. Но това, което май само аз наистина адски много харесах, са роботите. Несторите (NS-5) са хуманоиди, покрити с гладък белезникав метал, а лицата им са плашещо човекоподобни и абсолютно нечовешки едновременно с това. Идеална комбинация от живот и машина, поне по начина, по който аз си го представям. Движенията им също са страхотно изпипани. Едновременно плавни и по някакъв начин... схематични. Виждаш, че гадината е в състояние да направи всичко, което и човек, че и много повече, но виждаш също и моделите, предварителните пътища, заложени в нея, за да го направи. Не знам, мен тази сплав от плавност и насеченост просто ме спечели за фен до гроб, движенията им наистина са изумителни. А това, подчертано със злокобно-учтивите им гласове...
Оценка: 9.5/10
В този ред на мисли вратата бива избита с ритник и в стаята нахълтват актьорите. Така де, това е кино в крайна сметка, как може главната съставка от него да е изместена от някакви долнопробни ефекти? Е, видяхме, че може, при това доста заслужено, но все пак...
Някак дразнещо в челната позиция се натрапва Уил Смит (детектив Дел Спунър). Младежът ме вбеси тотално още в първите 4 секунди на филма, в които, в продължение на едни ужасно развлачени 4-5 минути се събуди, демонстрира стандартна негърска физика, изкъпа се без завеса, демонстрирайки стандартен негърски задник (ма т`ва расизъм ли е сега, колега? :p – бел. Клио (на стероиди, дарлинг – бел. расиста в Рол)), след което си обу антикварни гуменки модел 2004 г. Еми не, сори, идиот беше и в първия филм, в който го гледах, идиот и ще си остане. Някакво такова ушато, бездарно и пеещо... На всичкото отгоре в този филм през повечето време е и сериозен, което съвсем омазва нещата, защото като се прави на смешен, поне можеш да му се смееш на безпомощността. Тук въпросната тормози зрителя. Сериозните драматични момчета просто не са за Смити, каквито и пари да пусне в касичката на филма (младежът е продуцент на "Аз, роботът", за в случай, че някой не знае). Смешно става, когато компютърно направените роботи са по-изразителни от теб в мимиките си... От друга страна, ако трябва да съм и честен наред с другото, тук той всъщност не дразни наистина. Просто не си е на мястото в твърде много случаи, че да му се простят останалите. Реално единствено в последните 20 минути спира наистина да ме дразни.
Веднага след него, прибирайки забързано грима и червилото в секретния джоб, намиращ се под лявата й плешка, припка Бриджит Мойнахан (робопсихолог Сюзан Келвин). Единственият чисто на Азимов персонаж (Доколкото Ланинг и шефът на "U.S.R." нямат почти никакво участие в книгата), Келвин естествено няма нищо общо с образа си от книгата. Логично, не може да има кой знае каква заварка между свежо парче като Уил Смит и... хмм... как беше описана... 60-годишна, изпита и сбръчкана вещица с излъчване на хищен щъркел в цикъл. Ами аз, анатема, анатема!, съм пък склонен да им простя прегрешението. Бриджит пълни окото по този интелигентен брюнетски начин, който винаги безкрайно много съм уважавал (не, нямам предвид Моника Белучи, нея винаги съм я възприемал като блондинка). Леко изтерзаното й и изпито лице перфектно подхождаше на характера, който се очаква да има Келвин, да не говорим, че всъщност момичето доста коректно спазваше наложената от Азимов личност на робопсихоложката. Логична до студенина, но еволюираща с времето, тази по-привлекателна и може би малко по-ранима от оригинала Сюзан Келвин мен лично изключително много ми хареса и прекрасно компенсираше за екранното присъствие на Уил Смит.
Абсолютно непознатият ми Алан Тъдик (роботът Сани) може би нямаше кой знае каква роля, бидейки, горкото, просто глас, но въпросният глас беше толкова... подходящ, че изтръпвам само при спомена. Учтив, кротък, замислен, интровертен, раним. Изключителен подбор и ако и лицето на човека е било използвано за модел на Несторите, заслужава адмирации, въпреки че изобщо не участва във филма. Сани е особен персонаж, който тепърва се осъзнава не просто като уред, а като живо същество, което не просто мисли, не просто разбира, но и преживява, осъзнава, чувства... сънува. Изключително качествен герой, който на мен мааалко ми напомняше на Данийл Оливо от по-късните романи за Илайджа Бейли, макар че това едва ли е търсен ефект. Както и да е, адмирациите са заслужени.
Оттук нататък актьорите стават твърде епизодични, а ролите им – твърде тривиални, за да си струват отделно представяне. Винаги съм бил страстен почитател на женските роботски "аз съм пътят и истината, и логиката" гласове, затова и много ми хареса гласът на Фиона Хоган (компютърната система на "U.S. Robotics" V.I.K.I.). Друго добро и важно, макар и крайно епизодично представяне имаше Джеймс Кромуел (др. Алфред Ланинг), който е своеобразен ментор и водач на героя на Смит в интригата, бавно разплитаща се във филма. И разбира се Адриан Рикард (в ролята на Бабата® на Уил Смит) с която, ако правилно си спомням, шефът му по едно време го заплашваше :)
Оценки:
Уил Смит: 5.5/10
Бриджит Мойнахан: 7.5/10
Алан Тъдик: 8.5/10
Останалите: 6/10
Обща оценка: 7/10
Музиката на филма не можа да ме плени с нещо конкретно, но е много добра. Честно си признавам, Марко Белтрами не ми е познат, в началото го помислих за Майкъл Кейман ("X-men", "Играта" – все хубави работи), но така или иначе по-късно открих разликите. Независимо от неизвестността му (макар че има доста филми в актива си, от които, алас, запомних само "Блейд II"), човекът се е справил повече от добре и музиката му е особено подходяща за съзерцателно-футуристично-мрачната атмосфера на филма.
Оценка: 6.5/10
В кратце, едно нещо, което наистина ме вбеси, е тоталната липса на гъвкавост в научно-фантастичния фендъм. Хванаха се за какви ли не глупости, оплюха какво ли не, обвиниха филма в какви ли не разминавания с Азимов и Визията® му... А в крайна сметка филмът е коректен спрямо маестрото до степен, която в крайна сметка "Властелинът на пръстените" изобщо не достигна по отношение на словото Толкиново. Извинявам се, ама какво се оказа? Че феновете на "Властелина", същите тия, дето от дъжд на вятър стиснали нос сочим сред тълпата и се хилим съчувствено, са по-способни да приемат необходимите промени, за да се превърне иконата им във филм, от непоправимо елитаристично-претенциозните интелектуално-интелектуални интелектуалци, дето четем тоя тип книги, така ли? Та този филм е многократно повече Азимов, отколкото "Властелинът" на Джаксън е Толкин, дори и сюжетно да е по-различен! Не знам, за мен това е много разочароващо. Оказва се, че фентъзи-феновете са много по-отворени и приспособими към промени от почитателите на фантастика, а това, каквото и да си мислим всички, говори лошо за вторите. Филмът е качествен, много по-качествен от двете "Матрици", които ни претоплиха в микровълновата, достатъчно добър, за да можем с чиста съвест да лепнем името на Азимов някъде по плаката. Аз така мисля.
Обща оценка: 9/10