Със сигурност няма да пиша за актьорите, защото абсолютно няма пет смислени думи на кръст, които да се кажат по въпроса. Първо, на всички клевети, които ще чуете, че Уил Смит бил гаден зъл холивудски негър, който развалял де що пипне, ще ви кажа, че това въобще не са смислени думи, нито пък са пет. Уил Смит е, честно, бати пичът. Е, малко ридиколозни, ако смея така да се изразя, му бяха маратонките, а и на моменти прекаляваше с желанието да покаже колко не става за мелодрами, но това не променя фактите. Второ, девойчето, чието име с известна доза песимизъм транскрибирам от IMDB като Бриджит Мойнахан, е хем достатъчно хубавка, хем се справя отчасти с въпросните мелодрами, хем дори има и някакъв талант. С други думи, абсолютно стандартната бъдеща звезда в първия си по-голям филм до такава степен, че изобщо нямам намерение да си хабя думите за нея. Останалите актьори не са достатъчно интересни – и дядката е стандартен, и бабката е стандартна, и лошият чичко също. И за тях нищо. Горе-долу добре се представя роботът (Алан Тюдик, примерно?), но тъй като физиономията му е съвсем като на останалите роботи (за това също след малко няма да пиша), подозирам, че не играе със собственото си лице, ерго, абсолютно отказвам да му коментирам играта.
Също така не виждам защо пък да разказвам и за ефектите. Това е напълно безсмислено начинание, защото ефектите не са нищо друго освен една съвсем тривиална комбинация от съвременните постижения на техниката. Нито има нещо особено безвкусно, че да си излея злобицата по него, нито има нещо особено красиво. Рол например се радва на роботите. Роботите бяха: а) с невероятно грозни и отблъскващи лица; б) тичащи като брутално изнасилени отзад шимпанзета; в) не особено стилни. Хубавото покрай тях бяха битките. Лошото покрай битките пък беше, че едната беше в тунел с коли и камиони. ГОСПОДИ, колко мразя екшън сцени с коли и камиони! Просто не мога да се сетя за нещо друго в киното, което да мразя повече. Другият по-забележим ефект беше големият позитронен мозък на В.И.К.И, системата за сигурност и поддръжка в корпорацията, но той пък си е просто синя светлина, нали, човек не може да стигне твърде далеч с една синя светлина, освен ако има талант, какъвто тук, уви, липсва.
Във връзка с това искам да отбележа, че абсолютно никакво споменаване не заслужават и работите като визуалност, атмосфера и операторство. За тях дори няма какво да не пиша, ако ме разбирате.
За музиката аз никога не се обаждам, тъй че и сега няма. За народа загуба велика, както е казал поетът.
След известен размисъл реших, че и за сюжета не искам да пиша. Защото не можах да се разбера със себе си дали тая част от колегите, които твърдят, че е пълна тривия, е по-права, или онази, която твърди обратното. От една страна сюжетът е адски пошла евтина класическа „whodunit” вариация, с няколко елементарни роботизма за цвят. От цялата психология на разказа за полуделия робот не е останало грамче. От друга страна, няма ужасяващи недомислици, няма дупки, няма твърде кичозни клишета, така че на фона на ширещото се сюжетно малоумие тоя тук заслужава поне потупване по рамото.
Изобщо нямам намерение да пиша и за това доколко филмът е свързан или не, носи духа на или не, достоен е за или не – Азимов и цикъла „Аз, роботът”. Никой здравомислещ индивид не би се набутал доброволно в подобни крайно безсмислени спорове. Аз нито някога съм бил отдаден пророк на Азимов, нито ме боли Айфеловата кула за това доколко холивудските продуценти имат правото да използват рекламно името му за филм, който не е директен преразказ. По мое мнение в разказите няма някаква особена атмосфера, която да е изпусната, а и кой всъщност ще очаква пълната палитра от идеи в книга да може да иде във филм и изобщо, WTF?
А не става тоя филм дори и за плюене, защото реално е много приятен и хубав, почти щях да кажа стилен, ама се усетих навреме; и като цяло май никак не заслужава плюене. В смисъл, съвсем си става за гледане, оставя едни добри чувства за братството и обичта между хората... а може би не точно за това, но при всички случаи едни добри чувства. И честно, като за холивудски филм си е направо много добър. Значи няма и да го плюя.
Така е, за нищо пък няма да пиша! Не на пошлото кино ревюиране! Не на сковаващите окови на задължителността! Не на бездарните и лишени от капка талант ревюиращи! Свят, свободен от излишни байтове словоблудство! Venceremos! No pasaran!
Освен дето... вече станаха страница и половина. Мамка му, революцията пак си нагълта рожбите, кучката му с кучка лакома...
Оценка: 6/10