Как да се изразя, че да не настъпя много мазоли (с мълчание :р – бел. Рол)? Пък всъщност нали не са моите мазоли, що да не ги настъпвам? Я аз право в целта да си карам как си знам!
Филмът е клише. Изключително оригинално по замисъл и изпълнение клише. Мащабно такова едно. Гледаемо. С много специални ефекти, които донякъде (радващо) са успели да се измъкнат от холивудската мода на крещящата шарения, което прави действието да изглежда максимално близо до реалността, с чудесен и оптимално подбран музикален фон, с други думи – какво повече да иска човек? Освен малко повече оригиналност, разбира се. Самият филм не е правен точно по книгата на Азимов, а е вдъхновен от нея или по-скоро от култовите Три Закона, което оправдава присъствието на Уил Смит вътре. Признавам, че когато гледах трейлъра, доста се потресох от картинката “Уил Смит на мотор”, но след като изгледах филма, всичко си дойде на мястото.
Сценарий:
Сценаристи са Джеф Винтър (който освен това адаптира историите от книгата към екрана и е участвал в разработването на сценария на “Реална фантазия”) и Акива Голдсман. Няма да ви тормозя с творческата им биография. Ако толкова си ви заинтригували, има си "google" пък (Ма съм гадна, а? :р).
Сюжет:
Застанала съм пред трудния въпрос, нерешен още от великите умове на човечеството, а именно как да се опише филмов сюжет, без да се затъне до шията в спойлери. Действието се развива в не толкова далечната 2035 г. Съществува гигантска корпорация, произвеждаща роботи на конвейер за домашни помощници, които се програмират изцяло според споменатите вече Три Закона на Азимов, което дава право на авторите да изберат именно такова име на филма. А в него има полицай, който се буди с пот на челото от кошмарни спомени, обясняващи защо мрази толкова роботите; полицаят има шеф, който инак е симпатичен човек, но не вярва на подчинения си, опитващ се да спаси света от идващата опасност на изкуствения интелект; има една доктор Келвин, която е активно практикуваща блондинка под прикритие, иначе казано зубрачката от първия чин, която е назубрила наизуст учебника по психология, но учителите много внимават какво ще я попитат, защото и най-малкият въпрос, предполагащ опити за разсъждение, ще я запрати директно в къпините и ще й развали оценките, а тя ще се разплаче... Обаче пък мъжкият състав се кълне, че била много вдъхновяваща дама. Ми може, подарявам им я вързана с розова панделка, лошо няма (мерси, мерси, мерси, супер си! :):):):) – бел. Рол)! Всички възможни филмови клишета от топика “Повече от 100-те неща, които можеш да научиш за киното” във форума на списанието са там. Чак до котката, която задължително мяука при появата си в кадър, да не би някой да не разбере, че е котка. Чак до момента, в който главният герой разрешава случая веднага, щом му отнемат значката. Чак до мига, в който успяват да проникнат в свръхохранявата сграда на свърхбогатата гигантска корпорация, следена от свръхразумен електронен мозък, през (никога няма да се сетите) отдушника. Не липсва и иновативната идея възможен ли е изкуствен интелект. Не че подобна тема е срещу Азимов, просто точно тази идея шета из страниците и екраните още от кажи-речи ранните години на научната фантастика, а който не ми вярва, да погледне разказа “Човекът, който дойде от Америка” на Светослав Минков примерно. От 1932 г. Или култовият руски детски сериал, мисля сниман в далечната 79-та година, “Електроник”. “Двестагодишният човек”. Или “A.I.”... И още сума подобни литературни и филмови издания на същата или на твърде подобна тема, включая и немалка част от култови анимета. Та моята скромна персона я издразни именно баналността на сюжета. Липсата на изненада. На моменти се чувствах като врачка, щото си беше очевидно какво ще се случи в следващите минути.
Актьорите:
Уил Смит в ролята на суперченгето Дел Спунър, на което никой не вярва, че роботите са потенциална опасност. Типичният Уил. С типичните лафчета и забавни физиономии, с типичното мъжкарско поведение, вечно готиният супергерой, който спасява света, но този път без Томи Лий Джоунс... Уил Смит вече си намери характерното амплоа, намести се удобно в него подобно на ръка в прилягаща й по мярка ръкавица, трудно може да излезе оттам, а и не иска, защото там е топло и уютно, но затова пък нещата, дето ги прави, ги върши наистина добре. Нямам особени забележки към играта му, просто прави точно това, което ролята изисква от него.
Бриджит Мойнахан е Сюзан Келвин. Известна е от филмите “Грозна като смъртта”, където участва в ролята на Рейчъл – извратената вечно налитаща на бой брюнетка, и “Всички страхове” – като доктор Кати Мюлер. За мене представянето й в “Аз, роботът” беше повече от посредствено. Изглеждаше ми така, сякаш се чуди какво прави там и какво изисква ролята от нея. Приличаше ми на български актьор, който е бил много, много дълги години студент във ВИТИЗ и после НАТФИЗ до степен, че вече не е в състояние да изрази нормална, вярна и реалистична актьорска игра. А може би причината за антипатията ми се корени във факта, че образът на доктор Келвин от филма имаше общо с образа на доктор Келвин от книгата само що се отнася до името и професията. Но пък, както споменах, всички останали я харесаха, така че не ми приемайте мнението за единствено вярно :)
Сани. Сани е робот, получил съзнание. Симпатичен образ. Е, поредният робот с изкуствен интелект или каквото е там, който след като се е осъзнал, си задава въпросите “какво съм аз” и “мога ли да бъда човек”, но пък дизайнът му беше впечатляващ. Между другото, може би тук е мястото да вмъкна няколко добри слова за специалните ефекти във филма – те, виж, си бяха на ниво. На първо място точно дизайнът на роботите – човекоподобни, напълно еднакви изделия, без мисъл, подчинени единствено на Трите Закона, нещо като пчели-работнички, които действат съгласно заповедите на Царицата. Приличаха ми на хората от “Стената”, които минават през месомелачката на образованието и се превръщат в абсолютно еднакви, лишени от способността да мислят индивиди. Роботите успяха да ме смразят – възприех ги като странен образ на човечеството, отразен в някакво по-особено огледало. Визията им беше изключителна, нямам намерение да си кривя душата.
Останали. Останалите бяха стандартни епизодични герои, за които споменах по-горе – полицейски началник, който не вярва на най-добрия си подчинен и му взема значката в сюблимния момент, но пък с това подпомага бързото разрешаване на случая и съответно спасяването на света; симпатичната баба на главния герой, гениален учен, който дава интелект на роботите, а после осъзнава опасността от деянието си, но вече е твърде късно за него; мултимилиардер – шеф на корпорация (за него по-долу) и още сума знайни и незнайни случайно появяващи се герои.
*SPOILER ALERT*
*SPOILER ALERT*
*SPOILER ALERT*
*SPOILER ALERT*
*SPOILER ALERT*
Заключение/апел:
Хора, никой не иска да ме чуе, пък е важно! До всички, които ще прочетат тези редове:
Филмът е зов за помощ от страна на Бил Гейтс! Убедена съм, че той има голяма заслуга за заснемането му. Господин Бил Гейтс е държан заключен вкъщи като заложник от последната, еволюирала до степен на разумна, версия на WINDOWS, която си е поставила за цел да завладее света за наше добро. Не е случайно, че въпросният програмен продукт, пуснат за продажба и пиратски копия, е толкова бъгав – просто Разумният WINDOWS така по-удобно контролира персоналните компютри. Не сте ли забелязали редовните ъпдейти?! А? Къде гледате, бе? Идеята на филма е да се запитаме защо е така и след като си отговорим на този въпрос, да отидем и да спасим господин Гейтс! Вярвайте ми!
P.S. Помогнете му, докато още има време!
ААААААААААААААААААААААА...
*SPOILER ALERT*
*SPOILER ALERT*
*SPOILER ALERT*
*SPOILER ALERT*
*SPOILER ALERT*
*SPOILER ALERT*
Оценка: 4.5/10