Doom 3
Автор: The Dragon

     Бърз, директен, безумно брутален, кървав и извратен. Това е най-краткото описание на (поне за мен) Играта на годината. Да, да знам, че Халфа може и да излезе някога, надявам се и да се хареса на почитателите си, сред които аз никога не съм бил.

     Може би най-важният въпрос, който всеки убивал някога кибердемон с резачка си е задавал, е „Ще оправдае ли очакванията? Ще бъде ли достоен наследник на легендата”. За мен отговорът е ДА. Doom 3 е най-изпипаната игра, която съм играл до момента. Всяко нещо, което бихте квалифицирали като недостатък, е такова не защото е направено лошо, а защото дизайнерите така са решили.

     Нека да разгледаме отделните елементи на играта, просто защото не се сещам какво да пиша в момента.

     История: Има някаква. Хубавото е, че колкото и да е малко, е разкрита постепенно и по много интересен начин (графата Геймплей).

     Графика: Първоначално не я мислех за нищо особенно, но след като поиграх малко, установих, че е най-красивото нещо, което се е появявало на монитора ми след Джена Джеймсън. Лошото е, че изискванията са зверски. След 5 дни настройки и игра с драйверите на мойта скромна машина (3.2 GHz Barton, 1GB Ram, Radeon 9600 Pro) успях да постигна скромните минимални 30 кадъра на 1024х768 на Ултра високо качество на настройките. Джони си знае работата.

     Звук: Джон Кармак (да се свети името му!) казва, че това е играта с най-много звуци правена досега. И е напълно прав – всяко нещо издава звук. Атмосферата, която се създава чрез тях, е феноменална. Да препоръчам слушалки Plantronics HS1 – преживяването е феноменално.

     Нива: Първите две трети – зверски тъмни. След това изведнъж всичко става осветено. Нивата са еднакви в различността си, освен това са огромни. Всичко е пипнато до най-малкия детайл и има изумително красиви гледки. Особенно интересни са (малкото) нива, които са извън марсианската база – показва се по най-добрия начин, на какво е способен енджинът.

     Оръжия: Изреждам ги по силата им.

     F: Фенерче – споменах ли вече, че Doom е изключително тъмна игра? Служи за осветяване на нивата. Минус е, че не може да се използва съвместно с оръжие. Не са редки моментите, когато осветявате сволочта и след това влючвате пушката и настава модерен римейк на небезизвестната картина „Бой на негри в тъмна нощ, крадящи автомобилни гуми и въглища”. Ако наистина си го загазил, може да се използва и като палка, но в такива моменти е по-добре да направите SDPYHBYKAKYAG (Sit Down, Put Your Head Between Your Knees And Kiss Your Ass Goodbye). Добре е да знаете, че повторното натискане на бутона за фенерчето включва предишното ви оръжие. Без презареждане.

     1: Юмруци – принципно основният елемент на редовния полов живот на средно статистическата маринка, не е добре да го излагате на риск :) Може и да нанесе някаква вреда на вразите, но не бих заложил пари на това твърдение. Забавно става когато вземете „Берсерк” бонуса – тогава ви пада червена пелена пред очите, FOV (Field Of View) се увеличава на 120, почвате да надавате звуци на разгонен носрог с хемороиди и разстройство и всичко умира от един удар. Кеф на буци. Без презареждане.

     2: Пистолет – базовото ви оръжие. Точно, прецизно и принципно безполезно, използва се само докато докопате пушката. След това се използва само за отстрелване на експлозивни варели и паяци. Побира 12 патрона. Времето за презареждане е кратко.

     0: РЕЗАЧКАТА – най-култовото оръжие в екшъна се завръща. По-голямо, по-красиво и по-смъртоносно, мъжете знаят защо, особено ако е на по-малко от една ръка разстояние. Една партида моторни триони заради грешка в товарителницата са се озовали на Марс. Може ли да има нещо по-безмислено от триони за дърва на Марс? Но нашият мъж с главно Ъ както и няколко зомбита ще им намерят приложение. Звукът на триона, разрязващ зомби или имп, е просто прекрасен.

     4: Щурмова карабина – точно оръжие, лично аз смятам, че е заредено с халосни патрони. Може да се използва за отстрел на паяци и Pain Elementals. Евнтуално и за бой на по-големи гадове, преди да сте взели другите по-силни оръжия. Побира 60 патрона. Бързо презареждане. Само да кажа – за убийството на един имп отиват 30 патрона.

     3: Пушка помпа – каквото и да си говорим, пичовете от ID software са единствените, които знаят как се прави 12 калибров гладкоцевен топ за близки разстовния. Според мен помпата и чифтето са оръжията, които напълно олицетворяват 3D екшъните. Бързо, от близко разстояние сваля всичко с един удар и има доста амуниции из нивата за него. Лошото е, че стреля със сачми и е неизползваемо на по-далечни разстояния. Все пак да си кажа мъката – искам пушка, която да стреля с бренекета!!! 8 патрона. Зверси бавно презареждане, хубавото е че може презареждането да се прекъсне и да се стреля с колкото патрона има до момента.

     5: Лека картечница – много сладко оръжие – неточно, но на средни разстояния прави фурор. Много поражения нанася, висока скорострелност и страхотен външен вид. Лошото е, че за нея трудно се намират муниции, затова се пести за особени случаи. Побира 60 патрона. Бързо презареждане.

     6: Ръчни гранати – използват се в два случая – когато има бавно движещ се и як малоумник или след лоуд, когато знаеш къде са селяните.

     7: Плазма – универсално оръжие, използваемо срещу всеки противник и във всяка ситуация. Както се изразиха от UAC – "We bring safer world through superior firepower". 50 заряда, бързо презареждане.

     8: BFG 9000 – където удари, трева не никне.

     9: Soulcube – единственото необичайно оръжие в играта, след 5 убийства се зарежда и убива произволен враг, стига да не е бос, на място и ви дава здравето на поразената овца.

     И така, подходящо екипирани да видим с какво ще се сблъскаме из 27-те нива:

     Зомбита: грозни, тъпи, бавни и сиви. Опастност никаква, досада – огромна.

     Зомбита войници: (Не)приятно интелигентни от време на време, доста точни и бързи, ще ви създават неприятносто през първата половина на играта. Идват въоръжени с пистолет, карабина и пушка. Не са трудни – просто трябва да сте по-бързи от тях.

     Огнени зомбита: Играл си RTCW, нали? Няма какво да ти разправям повече.

     Зомбита с резачки: Боли. Много боли. Правило първо – дръж надалеч. Правило второ – ако не спазваш правило първо – лоуд.

     Паяци: Малки и безобидни. Идват по-много. Убиват се с пистолет или автомат.

     Импове: Много очи, малко акъл. Отдалеч мятат огнени топки, отблизо нежно ви галят с 30 сантимертови нокти. За да е по-забавно, могат да пълзят по тавани и стени и да изпъняват неприятна атака със скок. Най-добре се отстраняват с шотгън – един изстрел от упор.

     Маготи: Две глави, и двете грозни, много бързи и неприятни, орвратително дълги скокове. Абе пак имп, ама по-хилав.

     Прасета: Помните ли големите розови демони от първите две части? Ами не са розови. Иначе са големи, грозни и здрави. Ама наистина здрави – дизайнера като им е слагал здравето, без да иска е сложил една две нули повече от необходимото, да не говорим за зъбите, на които и бяла акула би завидяла. Понасят до 3 гранати. Атакуват като бикове – с рогата напред. И те размятат напред назад из помещението.

     Командоси: Изглеждат страхотно, миришат зле :) На външен вид са като нацистки щурмоваци. Оборудвани са с пипало, с което те удрят отдалеч или тежка картечница, която използват с удоволствие.

     Черуби: "Малко бебе в количка, майка му го гъделичка, бръкна му със пръст в окото, пукна то горкото" изпя навремето Стефан Рядков. Е сега бебето се върна – с невинна физиономия, крила на муха и нокти, които могат да изкормят саблезъб тигър. Незабравимо е усещането как се приближава към теб, надавайки сърцераздирателни писъци „мама” и се опитва чрез скокове и нокти да ти види вчерашното ядене.

     Какодемони: Големи топки, летят волни и свободни сред кланиците мили родни и ви замерят с някакви екскременти. За тях – плазма или автомат.

     Елементали на болката: Летящи глави ,които идват и ви хапят. Появяването на първата е култово до безобразие.

     Ревенант: Скелет, владеещ кунг-фу, който стреля със самонасочващи се ракети. Само плазма за него.

     Архизлодей: Пак жълт, пак удря здраво, пак призовава още чудовища. Играйте правилно, за да има BFG, когато се срещате с него.

     Менкюбъс: Много голям, много дебел, стреля с някакви гнусотии, убива се безобразно трудно и когато го срещате за първи път, са 3 такива.

     Рицар на ада: Е те такова животно нема. Издържа на максимално заредено BFG, удря като яка, космата и гърдата българка. Хубаво е, че е бавен. За жалост и ти не си прекомеро бърз, за да избягаш от безумно мощните му снаряди.

     Има и четири боса, които няма да разкривам. Уви последният е по-зле дори и от Хайнрих във RTCW.

     Геймплей: Пристигаш в една база на Марс. Скоро Големият инцидент® се случва. След това – стреляш, стряскаш се, намираш поредната аптечка, стеляш. Нищо ново, всичко е добре познатото старо. За доста хора това е недостатък, но за мен е от положителните качества на играта. Не искам нищо друго, искам си оригиналния Doom. И точно това ми дава играта. Толкова е ретро, че ти идва да виеш от кеф, спомняйки си времента, когато игрите се управляваха с 5 копчета и нямаше нужда да си октопод по бащина линия, за да им се насладиш. Битките са много динамични, на малка дистанция и изключително брутални (как изхвърча мозъка на зомби след удар с пушката :)). Освен това атмосферата е доста плътна и стряскаща. Играта е линейна, но поради гениалните нива това не пречи, а само помага на играча да се потопи по-дълбоко в света на Doom.
Отвреме навреме намираш нечий PDA, чрез който научаваш кодове за врати, складове с амуниции и ти се разкрива част от случилото се в базата.

     Още много може да се пише за Doom 3. За жалост, докато пиша статията, съм пиян на мотика и се извинявам за всички неясноти и пропуски, които съм допуснал.

Оценка 9/10