Сюжетът ни изпраща във вече не толкова далечната 2015-та година. Преди петнадесет години човечеството е преживяло жесток катаклизъм – Втория удар – в резултат на който северната полярна шапка е била разтопена, а климатът на планетата се е изменил драматично. Много от големите градове са потънали под водата, а на други места вече няма сезони и времето не се променя през цялата година. По време на Втория Удар хората са се сблъскали и с по-опасен противник – титанично същество с неизвестен произход, наречено Ангел. 
За да се предпазят от предреченото повторно появяване на Ангелите, хората се подготвят да дадат отпор. Създадена е организацията NERV, под чийто контрол започва строежът на огромни роботи, наречени Евангелиони (или за по-кратко – Ева), в чиято конструкция е инкорпорирана и част от Ангелите. За да бъдат управлявани Евите обаче, са необходими специални индивиди, способни да синхронизират ума си с тях. Тези невероятно редки хора винаги са деца във възрастта на пубертета. Главният герой в сериала е Третото Дете – Шинджи Икари. Шинджи е син на командира на NERV, но е отчужден от баща си до степен не просто да не си говорят и да не живеят заедно, а почти да не могат да се понасят. Междувременно Ангелите се появяват отново. И въпреки че между появата на първия и втория Ангел са изминали петнадесет години, сега титаничните създания очевидно са решени да унищожат хората, защото атаките им следват една след друга и са все по-ужасяващи. А между тях и човечеството са застанали единствено NERV и Трите деца с техните Еви.
Историята всъщност започва като чисто мека-аниме. Лошите Роботи®, на които приличат Ангелите (поне в началото) срещу Добрите Роботи (Ева). Но всъщност нещата са доста по-сериозни. С времето малко по малко се разбира, че много неща, включително и самите Еви, изобщо не са това, на което приличат, че всичко, което се случва, е част от много дълбоко залегнала конспирация, оплетена в други конспирации. И че целият театър е в ръцете на няколко души. А те самите – в ръцете на друг.
И всичко това щеше да е много хубаво, мило и чудесно, ако имаше завършек. Само че то, милото, няма. Ами няма си, какво да правим. Защото с времето, както вече ме е страх, че се случва с всяко започнало добре аниме, нещата започват да бягат към мистицизъм (в случая дори религиозен мистицизъм, което е още по-зле), да се изкривяват все повече към психо-елемента и сюжетът му се *censored* майката. Вместо да дадат отговор на огромното количество въпроси, които сериалът поставя, последните два епизода се развиват в обърканото съзнание на Шинджи (за него малко по-надолу) и са психологизъм от най-евтиния вариант, в който всички
главни герои се изреждат в главата на Най-главния герой, за да му Открият Пътя Към Себеосъзнаването™. Боза. И честно казано наистина започна да ми действа изключително деморализиращо всеки сериал, който започне да ми харесва, да свърши с евтин и неразбираем дори от създателите си мистицизъм, вместо с качествен и отговарящ поне на някои въпроси финал. И въпреки че тук краят не е точно разочароващ, можеше да стане много по-добър с малко усилия. А това, че истинският финал на сериала е в пълнометражния филм, не е оправдание за самия сериал като такъв. Създава се общо дразнещо впечатление, че създателите на "Evangelion" до края не са били наясно дали това ще е фантастична история, дали ще е психологичен самоанализ, дали ще е мистично-религиозна притча... За бога, има дори yaoi-елементи между Шинджи и един мимолетно появяващ се към края герой! Наблъскали са всичко вътре накуп, само че без да се опитат да направят от отделните елементи едно цяло. Резултатът е твърде хаотичен и нехомогенен, за да се нарече наистина успешен. При все казаното по-горе, атмосферата е много грабваща, макар да й липсва някаква по-сериозна дълбочина или емоционалност. Повечето герои са... особени, но за тях по-надолу. Но въпреки че елементите, които я изграждат, наред със сюжета, можеха да са напаснати доста по-добре, не мога да си изкривя душата и да не призная, че сериалът е много магнетичен.
Следва, както си ми е навик, анимацията. Малко демодирана, но това е сравнително разбираемо, все пак сериалът е от средата на 90-те години. Въпреки това е приятна за гледане и доста нестандартна на моменти. Впечатление правят Ангелите, които започват като долнопробни извънземни роботи в стил "Волтрон", но с всеки следващ стават все по-шантави като дизайн и концепция. Евангелионите също са доста красиви. Вместо масивните и тежки роботи, които бихте очаквали, те приличат по-скоро на... ами на бегачи на дълги разстояния. Високи и източени, изключително слаби и с дълги крайници, Евите са гъвкави и бързо подвижни. Доста далеч от представата за мека, но доколкото те изобщо не са меки, това е разбираемо ;)
По отношение на героите анимацията е доста посредствена и няма някой, за който да може да се каже, че е особено добре нарисуван. В общи линии малко по-тривиални, отколкото
ги обичам, да не говорим, че в доста моменти анимацията прибягва до смалени до глава на топлийка очи, капчици около главите, огромни усти и други чисто комедийни елементи, които винаги съм ненавиждал в анимето и тук не са съвсем на място. Що се отнася до самите герои... Ох, откъде да започна? Ами те всичките си имат психически проблеми, да се чуди човек кой луд им е поверил съдбата на човечеството. Кой от кой по-фрустрирани и стресирани, аз поне не намерих нито един, който да си няма някакви сложни психически проблеми. Болна работа.
На първо място е Шинджи. Хлапето е може би най-дразнещият персонаж в анимето изобщо. Не ми вярвате ли? Ами ще повярвате. Дребен комплексар с безкрайни проблеми, несигурен, смутителен до немай къде, а същевременно избухлив и истеричен. Тотален мухльо, който сам не знае какъв точно му е проблемът, какво остава на зрителя да му стане ясно. Следва Мисато Катсураги, която е един от малкото възрастни главни герои в сериала. Жизнерадостна и активна млада жена, тя е доста симпатична и изглежда като да е един от малкото персонажи без дълбоки психически проблеми. За съжаление само изглежда...
Асука Лангли е Второто Дете. На повърхността е просто агресивна красавица с наднормено самочувствие и твърдото убеждение, че тя е върховното проявление на природата, нейното най-висше творение, а всички други са плужеци, незаслужаващи дори презрението й. В общи линии появата й прави за момент Шинджи почти симпатичен. После осъзнаваме, че и тя е също толкова комплексирана и повредена, колкото и той.Рей Аянами е Първото Дете. Момиче, обвито в мистерия, за което до самия край много неща остават неясни. Тя е мълчалива, точна и подчиняваща се на всяка заповед. Изглежда така, сякаш е просто робот, който изпълнява чуждата воля, но крие някои изненади. Един от малкото сравнително симпатични герои в сериала.
Пен-Пен е пингвин. Някак чувствах, че трябва да го спомена :рИма още много герои, но всеки е твърде епизодичен, за да го споменавам. Най-добро впечатление ми направиха единият от съучениците на Шинджи, а също и младежът от 24-ти епизод (оня с yaoi моментите ;)), който за съжаление си остана само с въпросния епизод. Всеки от персонажите има някаква история, някакви проблеми и някакви емоции. И въпреки че няма кухи и безсмислени герои, твърде малко от тях съумяват да те направят съпричастен към радостите и страданията си, защото твърде малко са наистина симпатични. Интересни да. Забавни в доста моменти също. Но не и близки. Но доколкото явно и създателят им е бил твърде болен психически, неадекватността на повечето от героите е напълно разбираема ;)
Музиката. Обикновено това е графата, в която имам най-малко за писане. Този път не е различен, но в случая виновна е самата музика. Казвали са ми, че ОСТ-тата към Ева са много добри, но в самия сериал музиката е... ами само една дума има за нея и тя е "посредствена". Кофти ми е да го казвам, защото сериалът е много качествен и заслужава по-добро озвучаване. Но повечето от мелодиите са слаби, безлични, елементарни и неособено разнообразни. Изключение правят една-две теми, които много подхождат на моментите, в които се появяват, а също и епизодичната употреба на класическа музика.
И така, статията май излезе много песимистична. А това е странно, защото сериалът ми хареса ужасно много. Всъщност на следващите страници ще видите каква е причината за леко негативните ми писания тук. Честно казано аз никога не съм бил от тези хора, които смятат класиките за нещо по-специално. Ако един филм е хубав, ще го харесам. Ако не е, никакви обяснения каква класика бил няма да ме спрат да го оплюя. Казвам го, защото вече надушвам агресивните защитници на "иконата" "Evangelion", които ми готвят катрана и перата. Е, спете спокойно, сериалът напълно си заслужава култовия статут. Просто, въпреки че ме впечатли толкова, остави у мен и едно неприятно усещане, че всеки един елемент от него би могъл да бъде и по-добър. И тъй като реално съм гледал първо сериала, където всеки един елемент на Ева Е по-добър, а именно “RahXephon”... За да завърша, ще кажа само, че "Neon Genesis Evangelion" не може да бъде пренебрегнат лесно и носи доста сериозен заряд. историята му е сложна и интересна, ако и да страда от стандартната за анимето недообясненост към края си. Носи доста послания, психологически и морални, а също и поставя въпроси, на които човек сам трябва да търси отговора. Но дори и да не ви е интересно да се занимавате с такива неща, остава екшънът и заплетената история, които да поддържат вниманието ви. Неприятното е, че сериалът е незавършен сам по себе си (даже в един тест за това доколко човек е anime-freak имаше въпрос "Разбрахте ли какво става в последните два епизода на Ева?") и се е наложило финалът му да бъде направен отделно като пълнометражен филм, но въпреки този дребен недостатък и въпреки че в моите очи не й достига малко, за да ми стане истински любимо аниме, Ева е абсолютно заслужена класика и стандарт за наистина високо качество.
Оценка: 7.5/10
Филмът е доста по-кървав и мрачен от сериала, който все пак е правен за излъчване по телевизията. Доста по-директен и брутален, неговата атмосфера, макар и подобна, се различава донякъде от тази на оригиналната Ева. Усещане за нещастие, несигурност и мрак се наслоява не само около Шинджи, но и сред останалите герои. Сякаш не само нищо не е решено и нищо не се е оправило, но напротив – всичко върви към все по-зле и дори финалното успокояване преди смъртта е отказано. Странна концепция, която натрапва доста мрачни емоции на зрителя, но не бих казал, че е наистина лоша. Напротив, това внася доста силна доза реализъм в историята – нещата не са добри и изобщо не е гарантирано, че ще се оправят накрая. 
Откъм средства, "End of Evangelion" не се различава особено от тв-сериите. Анимацията е малко по-детайлна и модерна, но разликата е почти неразличима. Странното е, че на две места във филма има доста дълги моменти, в които се появяват безсмислени на пръв поглед игрални кадри. Странно решение, което не съм съвсем убеден, че е нужно, но филмът на доста места експериментира с различни визуални похвати, за да пресъздаде обърканите картини в умовете на героите, така че използването му е оправдано.