Драконите
(част първа)
Превод: Джаар
Общо за драконите
Почти във всяка култура, във всяко сказание на тази планета се появяват дракони. При това без връзка помежду им. В далечното царство на Ацтеките, Маите и Инките драконът се нарича Коатл – пернатата змия, вестител на боговете. При вавилонците драконът Тиамат създава Земята, при Гърците боговете се борили срещу дракони като Тифон и създали вулкана Етна... В сказанията на северните народи драконът Игдразил (примерно; възможни са и други фонетични преводи :), дете на боговете, яде от световния ясен. По-рано дори от тогава хората са възприемали драконите като по-висши същества. Те са били олицетворение на силите на природата, които са били необясними и непредсказуеми, невъзможни за укротяване.
Китайците са смятали драконите за същества, даряващи живот – те са носили дъжда и са осигурявали богата реколта. Хората доверявали душите си на драконите и оставили Духовния дракон да пази входа към техния рай.
В никоя легенда човек не успява да укроти и да покори дракона. Едва християнската религия, която проповядва абсолютния монотеизъм, поставя край на тяхната непобедимост. Тя поставя началото на омразата и убийството на дракони в историите и легендите си. Пример за това е Пророк Данаил, който отравя драконът Танин в двора на крал Навуходоносор. Защо? Защото този красноречив млад човек не намира друг аргумент, с който да докаже, че Танин не е безсмъртен и не притежава божествена същност.
Този наивен, обичаен за християнството начин на мислене е широко разпространен през Средновековието, чак до наши дни. Това е методът на унищожителното, имплицитно доказване. Каквото не е могло да бъде обяснено, се е смятало за създадено от Дявола. И за да потвърдят това, високопоставените духовници не са се поколебали да убият няколко милиона невинни. За това не е особено изненадващо, че само в тази религия драконите се свързват със злото.
Това противоречи на тяхното естество. Както е споменато по-горе, те са представлявали природните стихии. Християнската църква ги свързва със злото, защото не ги разбира и те поставят съществуването на Господ под въпрос – този стандартен начин на мислене не е изненадващ.
Парадоксално е обаче, че най-свещеното – светия Граал, е пазен от дракон. Истински златен дракон, пред когото са се изправяли само тримата рицари на Граала.
Дракони се появяват в безбройни легенди на новия и стария свят. Много герои от митове и сказания се борят срещу дракон – Персей, Мардук, Херкулес, Сигфрид, свети Георги, Беовулф и още много други, но чудовището никога не умира наистина. То продължава да живее в народните предания – огромно, люспесто същество, влечуго с криле от кожа като на прилеп; бълва огън и пази съкровища, неговата кръв е отровна и дори смъртоносна.
Приликите в описанието на драконите, запазили се през столетията, са забележителни за литературоведи, етнографи и други учени. Обикновено те са същества, които живеят в тъмни пещери, опожаряват земи, отвличат девици и накрая биват победени от смелия драконоубиец. Често се задава въпросът – как се е стигнало до тази повтаряща се представа за драконите? Дали срещата с крокодила, или с варана, или пък откриването на кости от отдавна измрели праисторически животни са вдъхновили човешката фантазия? Или в образа на дракона живее споменът за динозаврите?
Смята се, че страхът на човека от дракони и други чудовища произхожда още от древността и се е запазил и до днес. Той се е породил във време, когато човекът все още е трябвало да се бори за съществуването си с други “конкурентни” видове. По време на ледниковите периоди и времето между тях, човек се е борил с пещерни мечки, хиени, лъвове и други животни, които са били опасни за него. Възможно е този страх да се определи като първичен инстинкт, оцелял въпреки цивилизацията, който се проявява силно при деца, особено при нощно или мъгливо време.
Сказания и митове за дракони са създавани и предавани през вековете и е трудно това да бъде променено. Почти сигурно е, че митове и легенди за тези обаятелни създания ще завладяват както нашите деца, така и възрастните още дълго време; че хората на изкуството ще ги рисуват и пресъздават във всякакви форми, докато въображението им ги води в царството на драконите.
Дракон = 1) (остар.) огромна змия 2) същество от приказките, обикновено представяно като чудовищна люспеста и крилата змия или динозавър с гребен на главата и огромни нокти.
Наименованието дракон идва от гръцкото “draca”, което означава змия, но е свързано и с изрази, които изразяват добро зрение.
По принцип драконите имат дълга, клинообразна глава, на която често има рога. От очните кухини просветват две очи с остър поглед. В устата им има много остри зъби, които не отстъпват в това си качество и на ноктите им. Повечето дракони имат дълго, силно тяло с две прилепоподобни крила. По гърба им – от главата до опашката – минава костен гребен. Шията и опашката са дълги, а тялото е покрито с люспи, които предпазват съществото като броня и могат да бъдат в най-различни цветове.
Драконът е малко по-дълъг (от главата до опашката), отколкото е висок (от главата до краката). Опашката обикновено е по-дълга от останалата част на тялото. Размахът на крилете е по-голям от дължината на тялото – това отношение на височина-дължина е много важно за полета на дракона.
Драконите са месоядни. Най-честата им плячка са стадни животни. Според митовете и легендите има дракони, които се изхранват с девици, тъй като имат много чувствителен стомах. (?!?!)
Видове дракони
Западни дракони
Признаци: силно, дълго тяло, покрито с люспи (едно- или многоцветни), четири силни крака, две прилепоподобни крила, клиноподобна глава и дълга шия. Обикновено са описвани като бълващи огън. На някои изображения имат заострена опашка, която може да има шипове.
Източни дракони
Признаци: извито, змиевидно тяло, четири крака. Обикновено не бълват огън и нямат крила, освен ако не става дума за императорски дракон. На Изток се разказва, че драконите са създадени от части на различни животни. Имат лъвска грива на врата, на брадичката и на лактите, както и два еленски рога, които красят главата им. Източните дракони имат 117 люспи, 81 изпълнени с ян, доброто (сайдар?!), и 36 с ин, злото (сайдин?! - мне, обратното – ин е женското, а ян е мъжкото :Р – бел. Клио)). Това определя настроението и личността им.
Има три семейства дракони: три-, четири- и петпръсти. Трипръстите дракони идват от Япония, четирипръстите – от Индонезия и Корея, а петпръстите – от Китай. Те може да бъдат сини, черни, бели, червени или жълти. Ориенталските дракони често се изобразяват с перла в устата, под брадичката или в лапите, която символизира техния извор на сила и чрез нея те се издигат в небесата.
Морски дракони
Признаци: обитават солени или сладки води. Много силни и агресивни. Изглеждат като огромни змии, тялото им е покрито с люспи.
История: откакто хората са започнали да кръстосват моретата, се появяват и разказите за морските дракони. Още отрано в европейската история тези същества са били изобразявани на непознати райони по различни карти. Някои учени вярват, че те в действителност са огромни кракени, големи групи от морски крави или дори динозаври, които са оцелели в моретата. Базилозавърът, например, е имал много дълго тяло, къса шия, устата му е била пълна с дълги, остри зъби. В близост до лодка или кораб, той би могъл да изглежда като морски дракон. Неси, чудовището от Лох Нес в Шотландия, е един известен морки дракон, чието съществуване все още не е доказано.