Ок, изнаглях, факт, спирам... (Ах, каква изящна евфемистичност... бел. Мор)
Без кой знае какво предисловие – филмът е многократно по-добър от първия “Спайдърмен”. Естествено основният компонент, който липсваше на първата част, го няма и тук, но въпреки това успява да компенсира поне донякъде.
Историята в кратце – Spiderman VS Dr Octopus! Excitement! Action! Romance! Scienccccce! Питър Паркър е сдухан до такава степен, че почва да си губи силите, Мери Джейн е толкова грозна, че човек почва искрено да му съчувства, а леля Мей дразни. Толкова.
Никой не очаква от историята на комиксова адаптация да блести с качествен сюжет, но изненадващо “Спайдърмен 2” успява да не е малоумен до степен, че да дразни. Ако трябва да сме честни, сюжетчето дори е хубаво, доколкото му е възможно. Има даже два или три момента, които успяват да трогнат по толкова естествен, жив и “човешки” начин, че човек забравя кой е филмът, кой го е снимал и на коя страна знамето се развява на всеки трети кадър. Преждеспоменатият основен компонент, който и тук съумява да липсва на около 500%, е хуморът, правещ от комиксите и сериала за Спайди нещо маааалко повече от малоумната боза, която иначе щеше да е. За сметка на това има драматизъм, който по някакъв начин просто променя фокуса на филма. Вторият “Спайдърмен” е мрачен филм. Животът на Паркър е a total mess, мечтите му се срутват една по една пред очите му, а в отплата получава медиен тормоз в по-добрия случай и животинската ненавист на най-добрия си приятел в по-лошия. Усещането е твърде различно от всичко, с което сме свикнали по отношение на пълзящата твар. По този начин тук липсата на качествени гегове не оставя този вакуум, който оставяше в първа част, защото посоката на повествованието просто е изместена в по-сериозно направление.
Актьорите в главните роли обаче съумяват по особено интересен начин тотално да забравят, че са такива или че някога са били, и да се превърнат в няколко съмнително естетични чвора. Тобчо Магуайър е малко по-голямо дърво, отколкото беше в първия филм, което изненадващо не му помага да изиграе бавно губещия вярата си в смислеността на съществуването (хехе, къв съм пич :)) Паркър. Кирстен Дънст пък компенсира малко по-голямата си фациална раздвиженост с факта, че е... ми грозна за съжаление. Погледът й излъчва основно телешка софистицираност, примесена с качествена трева в количества, позволяващи годишната издръжка на семейство мексикански емигранти със се бабата. Алфред Молина, който иначе, подозирам, е един твърде приличен актьор, има, милият, такива малоумия за реплики, че на човек му дожалява просто да го гледа как се мъчи да ги изговаря сериозно. Изключение от всеобхватната бездарност успява да бъде единствено “Джей” Кей” Симънс (в ролята на “Джей” Джона Джеймсън (кавичките са сложени с естетически съображения)), който, макар и, както Ян ми софлира (да бе, длъжко ше стане изречението, да...), да преиграва доста, прави въпреки това почти перфектна имперсонификация (изнаглявам все повече и повече, а?) на нахакания собственик на “Дейли Бюгъл”, даже, бих казал, по-добра от тази на анимационния Джеймсън, точка. Всъщност обаче най-злокобният персонаж в този филм е Брус Кембъл (the unnamed guy на входа на театъра), не само заради това, че за разлика от Октoпус тотално размаза Спайдърмен, но и защото Кембъл, както ми биде надлежно обяснено от Ян, не пропуска филм на Рейми, вясвайки се винаги в някоя дребна, но забележима осмостепенна роля. И ако в първа част е лесно да подминем смотаняка, който измисли името на Спайди, тук човечецът радва изключително много.
Имаме и дежурно появяване на Стан Лий в ролята на *случаен минувач*, който даже спаси някаква жена от премазване. Колко... изтъркано.
Странното в случая е, че въпреки общата температура на актьорско майсторство, при която някои планети придобиват негодни за дишане атмосферни условия, филмът изобщо не дразни в това направление (ок, като изключим кравешката милозливост на Дънст). Напротив, дори оставя впечатление за добра игра, което е малко странно. Което е още по-странно при положение, че горното изречение започва със “Странното в случая е”... Изобщо, странности, да...
За ефектите, изненадващо, този път могат да се кажат много хубави неща, а също и за хореографията. Това е вторият филм за този брой, за който ще кажа, че ефектите му не се натрапват. Много са и на всеки кадър, но са качествени и съумяват да не оставят усещане за анимационно филмче (Star Wars Епизод 2) или за “ба маа му, предните два бяха тричасови, с кво ше го запълним пък тоя?!” (ще се сетите, вярвам). Хореографията на битките е еволюирала в сравнение с първа част горе долу както велосирапторът е еволюирал в сравнение с чехълчето (една моя иначе така любима, признавам, форма на... съществуване). Усещането, без което филм за Спайди не може, а първият филм за Спайди нямаше, тук присъства агресивно – скоростта. Действието се развива малко развлачено, но екшънът е *бърз* (и яростен, че и “две” – бел. Ян). Особено сцената върху влака с Доктор Октoпус заслужава адмирации, макар и да е крадната от битката на насекомото с един друг супер-злодей, а именно Венъм. Но пък си е друго да го гледаш в игрален вариант. Доктор Ок също е много по-правилен злодей от Зелената Еуглена, не само заради принципната си преднина по коефициент на пичовост, но и защото четири механични пипала с изкуствен интелект никога не могат да сгрешат и са безкрайно кефещи, когато ги гарнираш с няколко тона дигиталност (а освен всичко си и говореха с него – бел. Ян). Музиката е същата като в първа част, доколкото я има, а няколкото песни, които ми грабнаха слуха дотолкова, че изобщо да им обърна внимание, бяха почти приятни, без някоя от тях да се откроява с нещо.
В кратце, филм, който можеше да е адски добър, ако не беше просто добър, който не успява да излезе кой знае колко над масите, но пък е повече от скок напред в сравнение с долнопробната първа част. Средата му е доста развлачена, наистина, а и диалозите варират между малоумни и абсурдно-малоумни, но при все това радва. Има си всичко, което му трябва на един комиксов полуфабрикат, за да се брои за успешен, а също и американското знаме не заема централна роля. Може спокойно да се прескочи, но пък аз не съжалявам, че го гледах.
Ае.
Оценка: 6.5/10