Коментар: Абсолютен лаик съм, признавам, що се отнася до Хари Потър. Книгите не съм ги чел, а от филмите съм гледал само първия и то с твърде съмнително качество и със субтитрите на "Жега" (стават грешки понякога, но се сещате какво разбрах от филма). Така че имах привилегията да нямам никакво понятие какво ме очаква, когато изгасят светлините. Сюжетът май няма смисъл да се обсъжда, надали е имало смел режисьорски прочит на вече утвърдена фабула както в "Троя" например, при все това определени моменти ме гъделичкаха с леката си нелогичност. Ще приема и че книгата е виновна за изключително лигавия образ на младия Драко (нали така се казваше онзи русолявия харипотъромразец?), то бива да е такъв женчо, ама биваше и малко характер да проявява от време на време, все пак е враг на главния герой, а победа срещу слаб съперник не е достатъчно сладка. Обаче развръзката приятно ме изненада, чак подскочих от възмущение на стола – как успяха
да ме излъжат така, до последно мислех, че Хари Потър е за убиване. Самата атмосфера в Хогуортс си беше достатъчно магична за моите представи, познатите учители си бяха по местата, а новото попълнение от философа-ликантроп ме спечели напълно.
И сега любимите ми моменти – сприхавото дърво заслужава "Оскар" за най-добра поддържаща дървена роля, а в дрипавите фризери, играещи си на пикиращи стражари и апаши, направо се влюбих. И как няма – чува се леко боботене (от компресора предполагам) и мастиката се покрива с кристали. Е, онзи дребничкият с очилата и гръмотевичката ги изгони всичките, но се надявам в следващите серии пак да се появят. Всъщност, вярвате ли в приказки? Аз отдавна не, но с удоволствие ги гледам на екрана.Oценка: 6/10