Ще разберете при това положение скепицизма ми по отношение на "Затворникът от Азкабан". Или няма да го разберете, но него това малко го вълнува, ходи редовно на психоаналитик. Междувременно на режисьорския стол седна Алфонсо Куарон, известен с доста по-различния тип кино, което снима. Аз естествено тотално бях пропуснал този момент и затова останах доста изненадан от резултата на едногодишния му труд. Приятно.
Третият "Хари Потър" е точно това, което "Стаята на тайните" не можа да бъде – приказен, магичен и загадъчен, но същевременно мрачен, злокобен и може би дори малко отблъскващ. Но на първо място филмът просто е по-сериозен от предшествениците си. Шаренията, присъща на холивудския галеник Кълъмбъс, която се търпеше в първата част, но стоеше изключително кичозно във втората, явно изобщо не допада на Куарон, защото неговият филм е издържан основно в кафяво, сиво и черно, всичко е прекарано през тъмен филтър и усещането за... "схлупеност" не ни напуска в нито един момент. Две думи за историята, че може наистина да съществува разумен живот по другите планети. 13-годишният Хари е изправен пред нова опасност. Не, не пубертета. Да де, не само пубертета. Признавам, почти толкова голяма, да... Ок, забравете пубертета! Сириус Блек, ужасяващ престъпник и убиец, е бил затворен в магьосническия затвор Азкабан в продължение на 12 години. Сега той е първият магьосник, успял да избяга от ужасяващото място и зловещите му пазачи, и е тръгнал след младия ("подрастващ" е по-коректно тук май...) Хари. Защо ли? Ще разберете, ако гледате... бла, можех ли да съм по-досаден? Мне, май не.
Естествено, че сюжетът няма да ви изненада с нищо. Дори да не сте чели книгата, в който случай е малко вероятно изобщо да гледате филма, освен ако не сте нищ и лишен от късмет родител на невръстно хлапе, историята няма да ви предложи някакви особено неочаквани обрати, освен плот-туиста в края си, който така и така едва ли е останала медия, която да не ни е загатнала или директно казала вече за тези година и половина реклама. Въпреки това сценарият е качествен, а адаптацията доста добра и без излишно разтегляне, като единствената ми, но пък сериозна забележка (ма к'ъв съм професионален критик, ей!) е, че има твърде много неща, които просто не се казват и зрителят трябва да си ги добави наум, ако е чел книгата, или да гледа тъпо, ако не е. Липсва обяснение кои са били Лап, Опаш, Рог и помня-ли-го-кой-беше-четвъртият, не ни се казва и какви са старите връзки между Сириус Блек, Ремус Лупин, Сивиръс Снейп и родителите на Хари, дори не разбираме къде се развива сцената с Голямото Разкритие® – неща, които са прекрасно и точно обяснени в книгата и чието неразбиране води до някои доста особени погледи по време на някои от сцените към края на филма.
Иначе за актьорите отново може да се каже същото, което важи за останалите две части – "Хари Потър" серията има може би най-добрите такива в поддържащи роли и най-некадърния каст в главни роли, който изобщо е възможен. Третият филм не прави изключение – безкрайно талантливата Ема Томпсън в гениално-абсурдно превъплащение като изкукуругалата врачка Мадам Трелони, Гари Олдман, който ни предлага един истеричен, но магнетично-чаровен Сириус Блек, и естествено чудесният Алън Рикман, който за трети пореден път е по-добър Сивиръс Снейп, отколкото изобщо е възможно да бъде. Повечето от другите второстепенни роли, които имат достатъчно участие, също са на ниво, дори Маги Смит (професор Минерва Макгонагъл), която, макар и много добра актриса, в този филм е епично дразнеща, затова е и щастие, че участието й се изразява с две реплики на кръст.
Некадърието на хлапетата в главните роли, ще напомня, беше достигнало злокобния си апогей в "Стаята на тайните", където Хари и Хърмаяни се държаха като абсолютни чворове, но Рон дразнеше и за тримата с отвратителната си "Hey, look at me! I'm the funny guy!" роля. Нещата са тръгнали в общи линии нагоре (нищо общо с пубертета, него го забравихме, right?), като най-добре се представя, изненадващо, Том Фелтън, чийто Драко Малфой се е превърнал в нахакан зъл пубер, който щеше да ми стане личен фаворит, ако крайно не на място зад тази фасада Куарон не беше решил да сложи непредвидено от Роулинг ревливо мамино детенце, готово да се разхленчи при първия намек за опасност. Но дори тази глупост Фелтън успява да изиграе почти талантливо. Дани Радклиф (Грънчарят himself so to speak) също е поеволюирал малко и вече може да изразява емоции (макар че, признавам, ядът, примесен с плач явно се изучава в някой от по-горните курсове, не го е усвоил, милият...). Рупърт Гринт (Рон) почти няма участие, но ревливо-плашливите му моменти са достатъчно намалени, за да не дразни. Само дето малко е попрекалил с фитнеса и като гледам още максимум един филм ще може да се прави на по-малък с 2 години от истинската си възраст... За сметка на това Ема Уотсън е все така безобразно бездарна, дървена и неспособна да каже дори едно спокойно "never mind" без да преиграе по особено дразнещ начин. И да, понеже знам, че ви интересува, почнали са да й растат и с впита жилетка до коленете изглежда много добре. Go us!
Откъм ефекти филмът не блести с нещо специално и в това е, може да се каже, най-големият му чар. След масата боклуци, центрирани върху ефектите си, вместо върху историята, в "Хари Потър и затворникът от Азкабан" е пълно с компютър, но той изпълнява точно ролята, която би трябвало да изпълнява – да даде на филма нужната атмосфера и визия, за да може да разкаже качествено историята си. Ефектите са в голямо количество, но са направени и приложени с вкус и ненатрапчиво. Особени адмирации заслужават Дементорите, които са невероятно злокобни и почти всеки кадър с тяхно участие е почти произведение на изкуството. Усещането за ужас, което се очаква да всяват у жертвите си, почти успява да се предаде през екрана, а това, мисля, казва много. Заслужаваща споменаване е и сцената с автобуса в началото на филма. Абсурдна и динамична, нестандартна и страхотно добре направена, тя е сякаш сложена, за да каже "Тук работи европеец!". Всъщност това, с което филмът наистина се откроява като авторско произведение, а не като поредния холивудски макромилионен полуфабрикат, е именно режисурата и операторската част. Просто си личи европейското влияние, личи си, че за начина на снимане е мислено, при това не с "как да го изчанчим това, че да изглежда все едно имаме нещо предвид", а е вложена сериозна мисъл и специфичен стил, проявяващ при това доста добър, смея да твърдя, вкус. Камерата се намира винаги на подходящото място, за да ни стане ясно всичко, ставащо на екрана, движи се плавно и улавя винаги точно това, което трябва, когато трябва и за колкото време е нужно, без да подразни. Прийомът, използван за прехвърляне от една сцена в друга, също е много качествен. Вместо прост черен екран за секунда, преди да се прехвърлим на следващия момент от историята, тук образът сякаш се стеснява към центъра на екрана, докато всичко не бъде обгърнато от мрак, който не усещаш като просто прекъсване на кадъра, а като част от самия него. Режисурата и операторството са майсторски и стилни и можем само да съжаляваме, че Куарон няма да участва в създаването на "Хари Потър и огнения бокал".
В крайна сметка на мен филмът ми хареса много. Има малко скучни моменти, при това кратки, заснет е качествено, не дразни с нищо, освен със сюжетни дупки... За бога, дори Джон Уилямс е успял да напише няколко почти интересни неща към саундтрака! Изненадващо, но Холивуд все още бил в състояние да създава качествено кино-забавление. Трябвало само да си намери европеец за режисьор.
Оценка: 7/10