Историята е известна от доста по-напред и разбира се проследява третата година от учението на очилатия гамен, като основната сюжетна линия се върти около бягството на Сириус Блек – предполагаемия предател на родителите на Харката – от затвора в Азкабан (а.к.а Мноу Лош Затвор). Хубавото е, че историята струва, просто книжката си е качествена, лошото е че голяма част от нея е орязана доста странно и в някои моменти връзката се губи, да не говорим, че някои все пак важни неща остават като цяло неизяснени. Не че има значение, де, не вярвам някой да го е гледал филма, без да е чел книгата, но всеки случай това си ми е основната критика към сценаристите и режисурата, просто доста е позагубено от пълнотата на историята и в този си вид тя прави впечатление на навързани претупани сценки.
Актьорите са в общи линии по-добре от последните два пъти. Наш Радклифко се справя вече с тайните и загадките на актьорското майсторство и ако не беше смешната му физиономия и крайно досадното му британско произношение, щеше дори да е симпатичен, но за съжаление на моменти си остава голямо дръвце. Хърмаяни за съжаление расте само на ръст, но не и на тегло, кофти. И тя е дръвце. Рон и той, само че е по-грозен. С други думи главните герои не са силната страна на филма, в случай, че не е станало ясно. Останалите стари познайници са главно, ъм, Снейп, който си е стандартно як, свикнали сме му, не се е променил особено. А, прогрес в изгледа бележи разбира се Драко, вече не е толкова гнусно рус (а само рус), но затова пък вече е гнусно лигав и страхлив. Сега чак пък толкоз не му е бозав образът в книгата, де, тука малко прекалено са завишили идеята за въздух под налягане. Хагрид също се справя и дори има няколко много добри кадъра в цял ръст, в които се вижда в крайна сметка колко подходящ каст е. За всеобщо облекчение профи Макгонагъл се вясва само за малко и съответно дразни само за малко.
От новите, значи новият Дъмбълдор е горе-долу същата работа, ма все пак си личи, че не покрива много стандарта. По-интересни са Лупин и Блек, от които първия честно казано дълго време трудно го възприемах с тия смешни мустачки, но иначе определено си е фен. Един такъв симпатичен, радващ, а и определено си влиза в ролята. Сириус има около две минути игрално време, но и той се справя доста добре, макар в началото да го удря на тежка истерия. Ще го видим как ще я дава в четвъртата част, че тук твърде малко може да се каже за него. Има още двама по-важни нови персонажи, единият е Питър Петигрю, който е гнусен, та гнусен, просто е чак нереално гнусен и не ми се коментира, а другият е безспорното попадение Ема Томпсън в лицето на г-ца Трелони, Злата Пророчица и стъф (ако беше зла, разбира се, коет тя не е), която се мотае по екрана с едни цайси колкото два пъти главата й, говори по-отвеяно от сламка в торнадо и разбира се нерви Хърмаяни, което може да й е само в плюс. Сцената, където даскалката прави истинското пророчество обаче е яко creepy, което, за да приключа тоя абзац, ме води лекичко към темата за режисурата... Мда, обаче аз засега ще я прескоча нахално и ще отчета първо ефектите.
Въпросните ефекти са едни от най-добрите, които съм виждал въобще. В смисъл, освен че само по себе си са много изящни и добре изпипани, са освен всичко друго и точно на място. Няма излишно бутане на визуалност... не, всъщност има, но някак си и тя си идва точно на мястото. Не знам как да го опиша, но наистина операторството в този филм е докарано до едно уникално добро като за жанра и производителя ниво. Ефектите са много красиви и наистина радват, като изключим за мен лично върколака към края, който беше толкова проскубан и смешен, че чак ми стана жал за него. Но затова пък примерно рейсчето в началото просто къртеше всякакъв фаянс и теракота безотказно. Дементорите също – култови фенове, просто нямат грешка. Изобщо – и с което вече напълно си подготвих почвата да мина на режисурата – ефектите са на много високо ниво и заради тях доста повече, отколкото заради нечие актьорско майсторство, си струва да се види този филм.
И така режисурата, след като изобщо я споменавам отделно, наистина ме впечатли невероятно много. Точно в начина на заснемане филмът в голяма степен изпреварва първите два. Това се дължи в голяма степен
именно на правилното използване на ефектите, но също и на подреждането на сцените. Хари Потър 3 е пълен с дълги и невероятно красиви сцени, които нямат особена връзка с каквото и да е, но просто създават уникална атмосфера на филма. Природни кадри, или пък сцените с Върбата, или пък една сцена, в която Рон и Хари тичат през една красива площадка на фона на също толкова красива музика и в забавен каданс виждаме как would-be палачът на Бъкбийк (хипогрифа, тъп дебел летящ кон, дето е любимец на Хагрид и се рие сред зелки) седи и мрачно и зловещо си чисти алебардата... просто е култово, филмът има една наистина изключително правилна атмосфера и дори тия всичките въведени сцени на красота (заради които е рязано от историята, ама прощавам от сърце, дет са вика) да се изрежат и съберат отделно, аз бих си взел тях да гледам, нежели самия филм. Те обаче не са единственият стълб на атмосферата, защото в наше време се оказва, че Потърите са започнали да ги правят яко по-мрачни. Още от заглавния екран си личи, че нещата не са вече розовки по никой начин. Отчасти поради начина на снимане, в което не знам дали има филтри, но определено вече не е толкова шарен, и е сякаш дори малко старомоден; а отчасти и поради ставащото на екрана, филмът наистина носи една атмосфера на по-голяма отговорност, на някаква обреченост. И хубавото е, че красивите сцени, за които споменах в началото също не са точно шаренки, а са с една някак ефирна и мрачна красота, която не само не пречи, но и спомага на атмосферата. В крайна сметка филмът се оказва точно това, за което всеки правилен кинофен мечтае – финансови ресурси в ръцете на европейски режисьор. И пак ще повторя, жалко, че Алфонсо Куарон няма да прави и четвъртия филм.
В заключение, ако не сте фенове на Потър, в общи линии няма за какво да се бутате за филма, освен ако мислите, че би ви харесала изключително правилната безцелна красота или пък ви се гледат мрачни приказки. Ако сте, така и така няма да пропуснете, пък дали ще сте съгласни с мен, вече е въпрос единствено на много бобри. Етц.
Oценка: 7/10