КНИГА НА БРОЯ
Заглавие: Камъкът
Автор: Адам Робъртс
Издател: ИК ИнфоДар
Ревю: The Dragon
Много време измина, откакто за последен път четох книга, сякаш написана специално за мен. Определено ИнфоДар са решили да ни глезят с изключително качествени и нестандартни заглавия. Настоящата книга изключително увлекателно "омесва" в едно квантова физика, философия и интересен трилър.
В едно общество, преминало през всичките си фази на развитие и постигнало своята утопия чрез нанотехнологиите, последният престъпник във вселената седи в затвора си, в центъра на една звезда. Тайнствена сила му предлага свобода. Цената – да избие 60 000 000 души – цялото население на една планета. Той приема...
Плюсове:
+ Феноменалният свят.
+ Физиката, която е вплетена в обясненията относно начина на живот.
+ Интересната визия относно бъдещето на човечеството.
+ "Квантовата" филофия.
+ Интересната история и нестандартните герои.
Минуси:
– Фактът, че читателят трябва да е много добре запознат със силните и слабите взаимодействия, супернишковата и суперсиметричните теории, за да оцени красотата на написанато. Също и с Принципът на Неопределеността (Къде е бирата? Тук? Там? Навсякъде? Има ли я въобще? А защо да не са две?).
Задължително четиво.
Оценка: 9/10 The Dragon
Заглавие: Спомен, Печал и Трън – книга 2: Камъкът на раздялата
Автор: Тад Уилямс
Издава: ИК Бард
Ревю: Роланд
Саймън, Бинабик и компания се пътуват на юг, за да стигнат до отцепника принц Джосуа с магическия меч Трън. Междувременно принц Джосуа се спасява от завладения от норните Наглимунд с малка група оцелели, сред които, удобно, са всички действащи лица, имали нещастието в този момент да са в крепостта. През това време върховният крал Елиас сеп обърква окончателно, свещеникът-алхимик Приратес става все по-лош, Исгримнур се размотава, без да върши нищо, принцеса Мириамел и загадъчният брат Кадрах се мъчат да поставят световен рекорд занай-често пленявана двойка в Остен Ард, а ситите са Загадъчни и Мистериозни® без да правят каквото и да е. А Инелуки действа и светът е скован в снегове и виелици посред лято. Thrilling excitement, grande heroics and elephants! Inna bun!
Защо сарказъм ли? Ами защото книгата е много слаба. Ужасно бавна, но за разлика от първата, в която бавността беше просто част от стила на автора и потапяше читателя по-плътно в приятната атмосфера на Остен Ард, тук е бавна, просто защото е пълна с въздух. От 700 страници книга реално само последните 250 стават за четене, а останалата част можеше да се събере в още 100 максимум. Книгата започва от никъде (разбираемо, доколкото е директно продължение на първата), но и свършва наникъде, като, за разлика от "Престолът от драконова кост", тук дори нямаме някаква кулминация. Просто в един момент стават някъкви събития, а в следващия кнгиата е свършила. Да, разбирам, че това е просто средата на една цялостна история, но чак толкова никаква цялост да не притежава сама по себе си е твърде грубо, съжалявам. Дори моментът към края, който можеше да се яви своего рода кулминация на романа, просто не беше достатъчно силен, за да го направи.
Плюсове:
+ Атмосферата си остава на ниво, макар и да не е някакъв връх.
+ Градът на ситите Джао е-Туникай'и е описан невероятно красиво. Обвит във вечно лято, въпреки че навън бушува зима, той сякаш не се намира в страдащия от гнева на Инелуки Остен Ард, а в някакъв свой застинал свят на красота и спокойствие. Създава усещане за невероятно силна меланхолия и кротка тъга. А и е дименсионално изкривен, което винаги е плюс ;)
+ Хейхолт също има много добре описана атмосфера. Завладяна от магиите на Приратес, крепостта става все по-мрачна, хора, живели там цял живот, започват да се губят в коридори, по които уверено са ходили десетки години, сенки се спотайват из вътрешните дворове... Много нестандартни средства и много качествено описание.
+ Саймън мрънка по-малко.
+ Преводът пак е на нетипично за Бард високо ниво. Сещам се защо...
Минуси:
– Действието реално не напредва почти никак. Всеки отива нанякъде, но никой нищо не върши. А от последните няколко части на "Колелото" съм малко алергичен към книги тип "пътувам, пътувам, пътувам... я, ма тя взе, че свърши!". Дразнещо e и прави книгата в общи линии излишна, дори като част от цялостната история.
– Героите продължават да са безобразно тривиални и предвидими. Всяко действие им е по шаблон, реакциите им на всяка ситуация вече сме ги виждали. Основно при Фийст, на места има заемки и от Мартин.
Та така, ако първата ви е харесала ужасно много, тази ще я прочетете безпроблемно. Ако ви е харесала умерено, както на мен, може би ще успеете да преджапате през "Камъкът на раздялата". Ако "Престолът от драконова кост" не ви е харасал или ви се е сторил твърде бавен, втората част изобщо не я почвайте. Няма да изкарате и 50 страници. Като цяло слаба и развлачена книга, но аз залагам надежди на третата част. Някакво предчувствие имам, че тя ще отсрами поредицата :)
Оценка: 5.5/10 Роланд
Заглавие: Наемниците на Дендарий
Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издава: ИК Бард
Ревю: Роланд
Поредицата за Майлс Воркосиган отдавна се е доказала тук като една от най-качествените спейс опери, писани някога. Историята за недъгавия гений с голямата уста вече наброява достатъчно книги и разкази, за да може да се добави и едно "сапунена" към определението. При все това книгите за Майлс продължават упорито да радват и да излъчват непукизъм и веселие на талази, а същевременно да са и изключително увлекателни и зарибяващи. След скорошното преиздаване на повечето книги от поредицата, беше напълно логично, ако и тъжно за тези, които вече ги имат всичките, от Бард да пуснат и единствената, която не са издавали те – "Наемниците на Дендарий". Пусната от Лира Принт през вече далечната 1995-та г., "Наемниците" беше станала библиографска рядкост и огромно количество по-нови почитатели на Майлс нямаха начин да си я набавят.
Тази книга всъщност е началото на историята за дребосъка. Предхождаща "Игрите на Вор" и хронологически точно след "Бараяр", в нея Майлс се проваля на тестовете за академията и в общи линии за да замажат положението, родителите му го изпращат на пътешествие извън планетата. По пътя момчето създава наемническа флотилия, набутва се в маса заговори и конспирации, измисля си фалшиво име, с което ще бъде известен много години (и книги) наред... и т.н. ;)
Плюсове:
+ Има си Майлс :) Всеки, който е чел книга от поредицата, ще разбере какво имам предвид.
+ Стилът на Бюджолд е в най-добрата си форма в тази доста ранна книга. Няма пълнеж на страници, няма излишни или дразнещи моменти, книжката се чете на един дъх (ако можете да го задържите няколко часа де) и радва през цялото време.
+ Това е може би най-добрата книга от по-младите години на Майлс преди периода на убийството му и превръщането в имперски ревизор. Действието е доста по-събрано и цялостно от това в "Игрите на Вор", а историята е притегателна и не пуска до последния момент.
Минуси:
– Нещо, което няма общо с качествата на самата книга – Въпреки добрата идея да се пусне стара и неоткриваема книга на пазара, за хардкор феновете си остава кофти моментът, че тая книга повечето от тях я имат и освен от фанатичното желание цялата поредица да им е в един цвят, не виждам причина да си я купят.
– Още нещо в същия ред на мисли – в книгата е поместен и един от разказите от "Границите на Безкрая". Не виждам друга причина, освен изкуственото оскъпяване на романа. Но дори и така да беше, не би имало лошо, ако просто бяха сложили някой друг разказ. В крайна сметка има няколко кратки истории за Майлс, които не са били издавани още, и не ми е ясно кому е нужно да се повтарят стари.
За финал ще кажа само, че макар и да е кофти, че книгата вече е издавана, тя е задължителна за всеки, който обича фантастиката по принцип, и жизнено необходима за феновете на Бюджолд и Майлс. И евала на Бард, че я преиздадоха.
Оценка: 8/10 Роланд
Заглавие: Убежище
Автор: Р.А. Салваторе
Издател: ИК ИнфоДар
Ревю: The Dragon
"Бъди обективен" каза Ян, като разбра за намерението ми да оплюя зверски настоящето отроче на Боби Салваторе. Уви, благородството задължава.
Поредното приключение на "Мрачния" елф Дризт, затварящо трилогията "Dark Elf".
Избегнал отмъщението на своето семейство, младият Дризт се изкачва на повърхността да търси нов дом. Неприятности, презрение и омраза го следват навсякъде, където мине, заради расата, към която принадлежи. Но попада на хора, готови да пренебрегнат предразсъдъците си и да оценят какво представлява. Става рейнджър и обиква горите. Но ще намери ли място, което да нарече свой дом?
Плюсове:
+ Увлекателният стил на Салваторе.
+ Голямото количество битки и кървища.
+ На моменти се намира хумор.
+ Моментът с Бруенор и кучето в края на книгата.
Минуси:
– Преводът, явно хората толкова могат.
– Лириката и ромнатиката, изливащи се от книгата – идва ти да си вземеш душ, след като си я прочел.
– Липсата на качествени и харизматични злодеи като Ентрери.
– Липсва очарованието на Underdark.
– Всички са строго положителни/отрицателни персонажи.
Боби ни предлага още от същото и то добре написано – който иска, да чете.
Оценка: 7/10 The Dragon
Заглавие: Зона 51: Носферату
Автор: Робърт Дохърти
Издател: И.К. Бард
Ревю: The Dragon
Честно казано, взех я тази книжка, за да има в този брой какво да оценим под 4. За мое учудване книжлето се оказа доста по-четивно от очакването. В новата "Зона" Дохърти разказва една увлекателна история за вампири, загубена любов и страховито отмъщение. Доста различна, ретроспективна и увлекателна – определено може да убие един следобяд на почитателите на подобни четива.
Вампирите – създания на Аирилианската раса след чифтосване с хора, най-накрая са готови да се включат в играта. Древни и могъщи, след гибелта на човечеството те излизат, готови да вземат властта. Единственото, което им трябва, за да се обезсмърят, е малко чиста аирилианска кръв.
Плюсове:
+ Историята е самостоятелна и завършена.
+ Изцяло нови песонажи. Липсата на старите малоумници е много освежителна.
+ Развитието на действието е от древния Египет до наши дни.
+ Детайлното описание на няколко интересни начина за екзекуции и мъчения (дори един, неизвестен за мен).
+ Поначало вампирите са лоши и кръвта се лее като из ведро.
Минуси:
– Алогичност.
– Преповтарянето на познати ни факти относно света.
– Стилът.
Книга за фенове на поредицата.
Оценка: 6/10 The Dragon
Заглавие: Времето на близнаците
Автори: Маргарет Вайс и Трейси Хикман
Издава: ИК ИнфоДар
Ревю: Ян
Маргарет Вайс и Трейси Хикман са за "Dragonlance" това, което е Боб Салваторе за "Forgotten Realms" – истинските автори. За добро или лошо обаче, у нас светът на Крин беше представен по не особено удачен начин от Ера – ужасният превод на първата поредица – “Хрониките на Драконовото копие” – отблъсна повечето читатели, а тези, които все пак се престрашиха да дозакупят и прочетат трилогията, останаха със смесени чувства. Няколко години по-късно “ИнфоДар” поемат щафетата и резултатът е налице – “Времето на близнаците”, част първа от "Легенди за Драконовото копие" е на пазара във вида, в който "Dragonlance" трябваше да се появи поначало. С качествен превод и добро оформление.
"Времето на близнаците" е директно продължение на Хрониките, но спокойно може да се чете и самостоятелно. Няколко години след Войната на копието, в светa на Крин царят относителен мир и спокойствие. За наша радост обаче, любимият на всички магьосник Рейстлин Маджере подготвя план, който ще го превърне в Бог. Първожрицата на Паладин Кризания пък е готова на всичко, за да го убеди да изостави злото, дори да го последва в миналото. Да го спрат са изпратени брат му Карамон Маджере и кендърът Таселхоф *поемете си дълбоко въздух* Кракундел...
Плюсове:
+ Увлекателна история, която ни отвежда в света на Крин от времето преди гневът на боговете да се изсипе върху Истар и първожреците му.
+ Трилогията се върти около Рейстлин, а той си остава един от най-правилните герои във фентъзито.
+ Вярвате или не, "Легенди за драконовото копие" е от типа character driven фентъзи, а основната идея е за себепознанието...
+ Преводът, който е запазил духа на оригинала.
Минуси:
– Основният минус е високата цена. 11 лева не са никак малко за родния читател.
Задължителна за феновете на класическото фентъзи...
Оценка: 9/10 Ян
Заглавие: Диамантен меч, Дървен меч – част 2
Автор: Ник Перумов
Издава: ИК Ера
Ревю: Ян
Дааа, опитът да прецакам колегата Дарк, набутвайки му Перумов за ревю, се оказа пълен провал. Книгата, видите ли, била хубава. Харесал я гадът. Ама това не му попречи да издевателства над бедната ми редакторска душица (за справка – Редакционното в бр. 22). Вместо да благодари... но такава е днешната младеж... Съкрушен от подлото отношение на колегите, които забегнаха на Карибите, реших да се утеша със споменатата книга (така де, Дарк я похвали, Пешев я похвали (ма той пък много ясно, че ще я хвали :))... След първата страница ми стана ясно, че на Ера трябва да се забрани да издава фентъзи. Или да се линчува редакторът. Или и двете. Може ли издателство, което уважава феновете си, да пуска книга, в която има една камара изречения, излезли с маймунки, вместо с букви (всички изрази на езиците на древните раси). Може ли да пусне книга, в която има изречения от типа: “Косата му беше дълга черна коса” (цитирам абсолютно по памет). Явно може. За мое щастие подобни дивотии не са достатъчни да ме откажат от четенето. Книгата наистина се оказа хубава. Въпреки явното желание на издателството да я прецака... Всичко казано дотук важи за първата част. После на пазара се появи втората.
По една или друга причина с Дарк тоя път не можахме да синхонизираме действията си и в крайна сметка се налага да търпите моите писания. Но пък, ако това ще е някакво успокоение, мненията ни съвпадат. Перумов се е справил отлично, забърквайки коктейл от добре познати клишета и няколко чисто негови си идеи. Историята е директно продължение на първата част (логично, тя свърши точно на най-интересното място). Двата меча са на свобода и пророчеството, вещаещо края на света, е на път да се изпълни. Единственият шанс за спасние на света на Мелиин е в ръцете на тайнствения заточеник (същия, чиито пасажи са допаднали най-много на колегата) и на бившия сив брат Фесис, по настоящем съветник на Императора. Екшън, магии, насилие (мдам и на Берик ще му допадне :))...
Плюсовете:
+ Бъговете от първата част са оправени, няма маймунки, няма изречения като онова от примера.
+ Света, идеите, расите, историята, всичко е на нужната висота. Доказателство, че не е нужно да си англоговорящ, за да пишеш добро фентъзи...
+ Неочакван финал.
Минусите:
– Тромав стил. Не знам дали е от преводa, или Перумов така си пише, но на моменти е адски дразнещо.
– За жалост древните раси, които са адски радващи, не са достатъчно пълно описани...
Една от приятните изненади на започващото лято. Няма да е хитът на сезона, но си струва да се прочете. Надявам се да видим и останалите книги от поредицата.
Оценка: 7.5/10 Ян
Заглавие: Шипковият крал
Автор: Грег Кейс
Издава: ИК Прозорец
Ревю: Берик
Кралството Кротения е в упадък. Заговори и войни заплашват да нарушат дългогодишния мир. А под земята древно божество, наречено Шипковия крал, се събужда и вещае края на света. Да, знам, че звучи клиширано, ама какво да се прави? На фона на тревожните събития авторът проследява живота на няколко персонажа от различни прослойки. Опитен лесничей (колко залагате, че в оригинал е било "Ranger"? – бел. Рол) , млад монах, още по-млад рицар от кралската стража и съвсем младата принцеса. It’s not another teen movie :)
Плюсове:
+ Историята е доста интересна и интригуваща, въпреки че основните компоненти са клиширани.
+ Стилът на автора е добър. Бърз и стегнат (но не яростен), без излишни описания. Нещо средно между Мартин и Глен Кук.
+ Героите са добре развити и пълнокръвни. Имат си недостатъци, мотивии и дори правят секс (само пълнолетните де, все пак западното общество все още е доста пуританско). За щастие липсва стандартният лигльо, който се юрва да спасява света.
+ Преводът е читав, без сериозни недомислици и дразнещи изрази.
Минуси:
– Уви, това е поредната недовършена поредица, втората част ще излезе в края на лятото на запад, а у нас Бог знае кога ще дойде, като познаваме методите на издателството.
– Книгата е малко късичка (което може и да не е минус, ама като свикнахме с тухлите...), но пък има повече събития, отколкото в последните 4 тома на "Колелото". И няма рокли. Никакви Рокли! Или поне не и такива, за които да се споменава в повече от едно изречение (това според мен в плюсовете трябваше да го сложиш :РР – бел. Клио) .
– Корицата е малко безлична. Шарена е, но липсват характерните картинки на полуголи мадами и мъжаги с мечове. Това не е минус, но пък по-трудно улавя окото на потребителя.
Лично на мен "Шипковият крал" ми допадна страшно много. Изгълтах го за няколко часа и горещо го препоръчвам на феновете на Мартин. Но както споменах и по-горе, не се знае кога ще видим следващата част.
Оценка: 8.5/10 Берик
Заглавие: "Епизод от войната"
Автор: Андрея Илиев
Издава: ИК Аргус
Ревю: Турин
Вместо представяне: това е книгата, която на последния конкурс на Аргус спечели наградата за роман. За сравнение – "Светлият боец" на Елена Павлова остана само с номинация.
Един човек търси собственото си минало, обърканите му спомени го довеждат в китно българско градче, където попада в най-шантавата детективска агенция на света. Само че едно невинно на пръв поглед разследване ще отключи собствения му мрачен килер с тайни и ще го изправи срещу отдавна забравени призраци.
Плюсове:
+ Увлекателен сюжет, от тези, за които се казва, че се четат на един дъх.
+ Преплитането на фантастични с криминални, че и с екшън елементи, опасно е да забъркваш подобни смеси, обаче се е получило нещо чудесно.
+ Превъзходен стил, свободен, игрив, но и достатъчно сериозен.
+ Умело вплитане на българската история.
+ Интервю на Александър Карапанчев с автора.
Минуси:
– Kнигата свършва твърде бързо, краят сякаш е претупан.
– Tвърде, твърде много секс, по повод и без повод, кой знае, това пък току-виж било плюс :)
Mоже би книгата ще хареса на онези, които не мислят, че Янчо Чолаков е футболист на ЦСКА, може би пък и да не им хареса, мен лично ме впечатли.
Oценка: 9/10 Турин