Денят на една новачка
Автор: Jaar

     Кордейла се събуди от кукуригането на петела. Хвана го за гушата, при което очите му се изцъклиха, и го удари здраво в стената, за да млъкне. Навън бе все още тъмно, но настъпваше точно времето за първи петли. Не че нейният петел-будилник можеше да се нареди сред първите в каквато и да било класация …
     Новачката отметна дебелите завивки и голото й тяло потръпна. Продължилата зима не бе успяла да изчерпа запасите от дърва за огрев на Бялата кула, но пък хладната логика на Бялата Аджа и древните каменни стени успешно изсмукваха почти цялата топлина. Кордейла набързо облече белите вълнени прашки от груба селска аба и роклята, полагаща се на всяка новачка. Обу си и цървулите, които, изненадващо, също бяха бели.
     Все още се опитваше да се сгрее, но вече бързаше към столовата, за да не закъснее за закуската. Последните десет новачки трябваше цял ден да търкат мазните котли и да изхвърлят нощните гърнета.

     Няколко часа по-късно след обичайните сутрешни задължения, Кордейла отиде на първите си за деня уроци. В час по преливане отново ги караха да повтарят упражнението, в което се разтварят като розови пъпки. Онази дивачка от село Волски баджак в Кайриен се опитваше да превъзмогне преградите си, но от яд и безсилие успя само да разтвори младежките си пъпки, от които вместо сайдар потече зеленикава гной.
     В час по Сенкология преговаряха материала за Отстъпниците:
     Ебан Морин Зебро-най. Ишамаел. Всъщност Русинов Седай, която е превеждала имената на Отстъпниците от Древния език, е решила, че нейният вариант на имената и прякорите е най-достоверен и вместо Предателят, тя го нарекла Излъстителят на надеждата, въвеждайки нова дума в речта.
     Ищар Морад Чуайн. Агинор. Бивша богиня на плодородието. Много Посветени споделяха с приятелките си, че “Последната целувка” на Агинор е един от страховете, който трябва да преодолеят при посвещаването си.
     Евала Аман. Балтамел. Историк, занимаващ се с чуждиците в Древния език.
     Дурам Кладел Чам. Бе’лаал. Малко се знаеше за миналия му живот, освен, че е бил виден адвокат, подпалващ скамейката на подсъдимия, направена от борова дървесина. И че като адвокат и като Отстъпник е бил безполезен.
     Барид Бел Пъдар. Демандред. Пъдар с права лопата, блестящ тактик относно водене на стадо овце.
     Маргарин Еронайл. Ланфеар. Щерка на нощта. Тетка на мрака. Стринка на тъмнината. Етърва на Сянката. Напълно естествена растителна мазнина.
     Карамфил Марадим Ниндар. Грендал. Аскет, “Пустинната роза” на Приказния век.
     И още, и още. И на всичкото отгоре някои се повтаряха по два пъти!
     Като Осман-гар, например. Знае ли го тролок кой е пък този.
     Следваше час по Умения и Таланти. Кордейла въздъхна. Това бяха най-скучните часове. Почти не преливаха и само разговаряха за отдавна изгубени способности, чието приложение дори учителките не разбираха напълно.
     Клюциана Седай, една от малкото останали Сестри, способни да виждат самата Шарка, се опитваше да им обясни как тя се тълкува. Естествено никой нищо не разбираше и добре, че една от Посветените се престраши да попита как всъщност изглежда Шарката.
     – Шарката, деца, е изтъкана от цифри, - заобяснява Клюциана Седай. - Цифри, които постоянно се променят. Хиляди и хиляди колонки от зеленикави цифри. На черен фон. Но всичко, което започва, стига и до своя край. Уроците за тази сутрин приключиха.
     Всички новачки забързано се трупаха при вратата и щом излязоха, се втурнаха по задачи. Около обяд имаше най-много работа за тях. Днес Кордейла трябваше да колосва бельо. Учудваше я самият факт, че някои Айез Седай можеха да носят бельото си твърдо като дъска. А всеки път, когато се занимаваше с това, новачката с трепет очакваше поредното чудовищно откритие – сутиен, чиято само една чашка можеше да се използва за боне, наполеонки, които й стигаха до гърдите, жартиери с дантеления Пламък на Тар Валон и още много други подобни ужасии, които понякога й докарваха кошмари.

     След като мина и обядът, настъпи така нареченото от Стражниците “време за лъскане”, когато всички Сестри се прибираха по стаите, за да си вършат важните дела (като храносмилане, например), а новачките, въоръжени с по кофа и парцал, лъскаха подовете до безкрай. Кордейла мразеше този един час на безсмислено миене на винаги чистите плочи по коридорите на Бялата кула. Слугите никога не оставяха непочистени обитаемите части. Всички ги мързеше да преподават на новачките по това време на деня, затова бяха измислили неотменното задължение.
     Следобедните уроци започнаха със съвременна история. Нефана Седай, злобна Червена, която очевидно мразеше всички мъже, разказваше на “чедата” за Бандар Ебан, родният й град. Което само по себе си правеше изборът й на Аджа доста ирационален – доманка беше, все пак. “За Бандар не знам дали е Ебан”, мислеше си Кордейла, “но Нефана със сигурност не е”.
     По “Първи стъпки в Даес Дай-Мар” една нисичка Айез Седай, очевидно прозихождаща от Кайриен, се опитваше да им изтъкне ползата от вечната реплика “Колелото тъче, както само пожелае”, която можела да се използва, дори когато нахълташ във вече заета тоалетна.
     Следващият час бе по история на Бялата кула. Една стеснителна Посветена, която явно възнамеряваше да се присъедини към Кафявата Аджа, им четеше от някаква стара книга:
      “Революциите в Бялата кула са рядкост. Но най-силно се запомнят събитията около легендарната Персефона Седай. Според някои исторически източници в тези революции е участвал единствено бюстът й. Зелената Сестра, която е имала само един Стражник, рядко се е задържала в Кулата. След поредното си пътешествие до отдавна изоставените градове в Мъгливите планини, бюстът й придобива огромни размери. Навярно причината е била някой тер-ангреал, който тя е намерила и запазила в тайна. Тя се завръща в Тар Валон и самото й присъствие (или по точно това на гърдите й, щедро показващи се от предизвикателната доманска рокля от ефирна коприна, с бродерия по ръкавите и дискретна дантела, подчертваща женствените й форми) става причина за метеж сред Стражниците. Положението излиза извън контрол и Персефона Седай напуска отново Кулата. Всички Стражници тръгват след нея, отказвайки да се подчинят на Сестрите си!”

     Кордейла се прибра уморена в стаята си. Не й останаха дори няколко мига за почивка, защото тер-ангреалът, висящ от тавана, се разклати. Новачката долепи до ухото си тенекиената кутия, от която излизаше някаква връв и чу нечий безизразен глас да префепва кодовото й име: “Жозефин”. Тя знаеше, че трябва да се яви в Отдела на Цикламената Аджа – секретна организация, имаща за цел да поддържа спокойствието и мира в галактиката, ааа … в Бялата кула. В тази девета Аджа членуват Сестри от останалите осем, включително и от Черната.
     Като новачка не я допускаха до тайните им срещи, а само й поставяха поредната задача. И все пак трябваше да отиде на четвърто ниво от Отдела. Цикламената Аджа заемаше неизползваните от поне стотина години коридори и помещения, използвайки заппуснатите слугински стълбища и пролуки.
     Днешната й мисия определено й допадна, въпреки че бе доста рискована. Рогът на Валийр, който се съхраняваше в подземията на Кулата (факт, известен на много малко Сестри, освен на Цикламените и може би на някои бунтовнички), бе изчезнал. Това нямаше да е от особена важност, но по него имало засъхнала кръв от Сеанчанци, която Жълтите Цикламени възнамерявали да изследват. Кордейла непременно трябваше да намери Рога, без да буди подозрения.
     Все още бе светло и много новачки се срещаха по коридорите, явно изпратени по задачи от Айез Седай. Кордейла си придаде целеустремен вид и започна да обикаля отсеците на различните Аджи. Започна от Червената, тъй като си мислеше, че може някоя Сестра да го използва не по предназначение – за преодоляване последиците от феминизма си. Оказа се, че греши.
     Отиде при Кафявите. Надничаше през ключалките на всяка врата, оглеждайки се непрестанно за някоя Айез Седай. Въпреки, че точно тук всяка една Сестра сигурно щеше да я подмине, без дори да я забележи. Кафявите бяха толкова отнесени …
     Кордейла погледна през поредната ключалка и видя две Сестри, седнали на малка масичка, инкрустирана със злато по резбованите на спирали крачета. Едната, както можеше да се очаква, беше Кафява. Гостенката й – млада Жълта, която все още не бе придобила лишеното от възраст лице, се обърна към нея на Древния език:
     – Gоt blunt?
     – Got weed?
     Още докато изричаха тези слова, Кафявата откъсна една страница от някаква много стара книга, а Жълтата Сестра откачи кесийката си с билки от колана и изсипа съдържанието й на масичката – малки зелени листенца, чиято натрапчива миризма достигна през ключалката и до новачката .
     – Благословена да си Мари Джеанна Седай! – прошепнаха и двете в екстаз, докато си дръпваха от импровизираните цигари.
     Сега вече Кордейла разбра защо Кафявите винаги са толкова отнесени, а главата на Жълтата Аджа се нарича Главната Тревопасна.
     В отсека на Зелената Аджа цареше пълен безпорядък. Цели върволици мъже, Стражници несъмнено, се стичаха по коридорите. Струваше й доста усилия да провери всички стаи. Новачката успя да надникне в покоите на една поне двестагодишна Сестра и остана поразена от гледката: Зелената беше заета с доста… интимни занимания с петимата, петимата!, си Стражници. След няколко врати потресаващата сцена се повтори пред очите на Кордейла, но този път без Зелена Сестра.
     Наред беше Сивата Аджа. Единственото интересно нещо, което успя да види, бяха двамата Стражници, наистина доста необичайно за една Сива, които се упражняваха с мечове в покоите на Айез Седай.
     – Точно така – даваше наставления по-старият. – А сега “Жаба, скачаща в кален гьол”, след това “Вятър над поле от смрадлика”, последвано от “Риба в калчища”. Завърши с “Магарешки къч на наторената нива”!
     Докато Кордейла пресичаше общите помещения и се чудеше къде може да открие поне някаква следа от Рога, мина покрай празния отсек на Сините. От Разцепването на Кулата никой не бе идвал тук. Дори на слугите им бе забранено със специална заповед от Елайда. Новачката се усъмни и навлезе в мрачните коридори. В най-обширните и най-богато обзаведените покои имаше събрание на бунтовничките, които се укриваха (само формално – то си беше обществена тайна) в Кулата. Обсъждаха какво да предприемат с Рога на Валийр, подпрян на неизменния чайник, и неговата роля в Последната битка.
     Гняв изпълни Кордейла: “Тези глупачки не знаят колко е важен този Рог. Притрябвал им бил за Тармон Гай-дон. А безценната сеанчанска кръв по него? Жълтите непременно трябва да разберат дали наследниците на Артур Ястребовото Крило имат поносимост към малките зелени кисели доматчета...”
     Новачката се отправи към малката си стаичка някъде на долните нива, проправяйки си път през тълпите, стекли се на изложението “Произведено в Тар Валон” по коридорите на Кулата. “На Елайда й трябват пари за новия й дворец, но все пак такъв позор...”, мислеше си Кордейла, но плановете за отмъкването на Рога я откъснаха от действителността.