Tigana
Guy Gavriel Kay
Автор: Matrim
Гай Гавриел Кей е един от авторите, които се отличават в масата фентъзи писатели. Неговият стил е уникален, богат и поетичен и книгите му носят усещането на величествени и същевременно нежно-лирични поеми. Въпреки това, откровено си признавам, че трилогията "Гобленът на Фионавар" не ми хареса особено, дори така и не дочетох третата книга. Затова пък съм готов да отстоявам твърдото си убеждение, че "Лъвовете на ал-Расан" е великолепна книга, истински шедьовър. Затова преди да започна да чета "Tigana" не ми беше много ясно какво точно да очаквам от нея.
Историята: Разделеният на малки херцогства полуостров, известен като Дланта поради формата, видима на географските карти, е под властта на двама враждуващи владетели-магьосници. Единият от тях – Брандин – в желанието си да отмъсти за смъртта на сина си, магически заличава името и паметта за най-прекрасната от деветте провинции – Тигана. Повечето й жители се преселват в други части на полуострова поради жестокия гнет, упражняван в тяхната родина. Възстановяването на свободата и спомена за Тигана изглежда невъзможно, но дали наистина е така?
Плюсове: Както вече споменах, стилът на Кей е специфичен и е просто удоволствие да се чете негова книга. Но още по-важното нещо е, че той използва това езиково майсторство, за да предава емоциите на героите по един брилянтен начин. Тъга, радост, носталгия и въобще целият калейдоскоп от човешки чувства не просто са показани, но и се предават на читателя. С други думи – Мартин може да избие стотина от персонажите си например и това мен въобще да не ме трогне, при Кей само описанието на Тигана успя доста да ме развълнува, при все че нямам никакви причини за носталгия. Това е книга, която не може просто да се опише с думи, трябва да се почувства и цялата тази красота е най-голямото качество на романа.
Говорейки за героите, следва да се спомене, че те са повече от добре реализирани, всеки със своите силни и слаби страни, и са много над нивото на Средностатистическия Фентъзи Герой™. Има лека идеализация, но тя е напълно в тон с поетичността на романа и мен поне въобще не ме подразни. Донякъде проблемна се явява липсата на достатъчно "екранно време" за всеки герой, за да може той да бъде напълно развит, но от друга страна все пак не искаме книгата да е разтеглена в десет тома, нали (е, точно такова изявление не очаквах от фен на Джордан и Ериксон – бел. вътрешен глас)? А и Кей успява за няколко страници да ме направи по-съпричастен към съдбата на даден персонаж, отколкото Джордан за десет тома :p
Светът не се отличава с някаква особена оригиналност – напомня на ренесансова Италия с разцвета на изкуствата, враждуващите държавици и т.н., макар и в по-малка степен от светът на "Лъвовете...", който приличаше прекалено много на Испания. Тук поне събитията нямат точен прецедент в историята и затова съспенсът е по-голям. Книгата напомня повече на алтернативна история, отколкото на типично фентъзи – няма други разумни раси освен човешката, почти няма магия и т.н. Хубавото е, че подробностите като различните обичаи и хора в отделните провинции са добре изпипани, но без да оставят на заден план сюжета.
Същият този сюжет, честно казано, не е от най-силните страни на "Tigana". Аз обичам интригите и заговорите, но тук те са твърде много в сравнение с останалото. Въпреки това трябва да се каже, че са на повече от добро ниво. Борбата за свобода на групичката бунтовници е представена по един доста интересен начин, най-вече техните съмнения дали тяхната голяма цел оправдава средствата. Конфликтът, макар и на пръв поглед да е стандартното "добрите срещу лошите", се оказва доста по-сложен и многопластов. До края историята остава непредсказуема и обратите следват един след друг. Нестандартното тук е, че борбата е не само за свобода, но и за възстановяването на самия спомен за прекрасната Тигана.
За разлика от повечето си колеги, Кей не се свени да описва секс-сцени и го прави много добре – без грубата описателност и общо взето тоталната излишност на същите при Мартин или смехотворните усилия на Джордан.
Минуси: Развитието на сюжета е твърде бавно и като цяло книгата би била по-добра с 50-100 страници по-малко. Нямам нищо против ретроспекциите, но Кей прекалява с тях. Битките, които по принцип са една от най-силните страни на автора, този път са под нивото на тези от "Фионавар" и "Лъвовете...".
Образът на Брандин е твърде нереалистичен – той е злият тиранин, готов цял живот да живее далеч от дома си, за да заличи спомена за Тигана, подлага жителите й на геноцид, но във всичко друго се проявява като прекрасна личност и справедлив владетел. Нямам нищо против противоречивите образи, но тук липсва каквото и да е обяснение за това "раздвоение на личността".
Богът от машината помага на "добрите" твърде често и това донякъде дразни. Не че не е стандартна практика в жанра, но все пак се чувствам длъжен да го отбележа.
Епилогът е твърде кратък и доста неща остават неизяснени.
Заключение: "Tigana" съвсем не е идеалната книга, но просто не мога да я разкритикувам, без да се насилвам. Начинът, по който Кей описва нещата – изгревът на слънцето над синевата на морето, погребалните песни, кулите на Тигана – е толкова поетично чист и красив, че всякакви минуси остават далеч на заден план, изместени от тази буря от чувства. Както влюбеният е сляп за недостатъците на любимата си, така и ако стилът на Кей ви грабне, минусите, които съм изброил, едва ли ще ви направят особено впечатление.
Хората, на които е допаднала "Лъвовете на ал-Расан", най-вероятно ще останат очаровани и от "Tigana".
Оценка: 8.5/10