Брой 23 Музика

     Покрай разните му сесии този месец не остана време за подробно представяне на някоя група, така че се наложи да се върнем към малко позабравените ревюта на нови албуми. За щастие поизлязоха разни интересни неща :)

Група: Elvenking
Албум: Wyrd
Издава: AFM/Wizard
Ревю: Ян

     С какво свързва Италия родният метъл фен? Обичайният отговор е "Rhapsody" и/или "Labyrinth" – двете най-известни (или поне комерсиални) тамошни групи. Лошото е, че повечето банди от Италия упорито се опитват да звучат като тях, в резултат на което получаваме тонове еднообразни албуми. Слава богу случаят с "Elvenking" не е такъв. Техни кумири просто са "Skyclad" – британската легенда, заради която измислиха термина фолк-траш :)

     Първият албум на "Elvenking" – "Heathenreel" – само намекна за потенциала на групата. Във "Wyrd" италианците са успели да го развият, и то в много положителна насока. Донякъде това се дължи и на новия певец Kleid, който определено има доста по-добри гласови възможности (Damnagoras напусна заради проблеми с гърлото и временно беше заместван от Martin Walkyier – eкс-мда, познахте-"Skyclad"). Самата музика също е по-зряла и по-изчистена. Балансът между келтски мотиви, акустични китари, цигулки и хеви моментите е почти перфектен. В няколко композиции се намесват и женски вокали, не са пропуснати и грубите почти дет звуци (доста по-редуцирани, отколкото в "Heathenreel"). Казано накратко, италианците са надминали себе си, а албумът е достоен наследник на най-добрите дни на "Skyclad".

     Задължителни парчета: Албум, в който няма празно, но все пак "Moonchariot", "Pathfinders", "Jigsaw Puzzle", "A Poem For The Firmament" са задължителни.

Оценка: 9/10 Ян




Група: Iron Savior
Албум: Battering Ram
Издава: Noise Records/ S.M.F.
Ревю: Ян

     Чичко Piet Sielck и компания пак са на линия и са готови да ни покажат как се прави пауър метъл. Петото им дългосвирещо творение, озаглавено "Battering Ram", предлага малко повече от 45 минути типичен "Iron Savior" метъл. Тоест, ако очаквате някаква радикална промяна в звученето в сравнение с "Condition Red", по-добре пропуснете диска. Ако обаче като мен не се притеснявате от синдрома "Running Wild", ви очакват много приятни 10 парчета.

     Колкото и да странно, "Iron Savior" почнаха да правят силни албуми, едва след като Kai Hansen ги напусна. "Condition Red" издуха първите три албума с негово участие, а настоящият пък превъзхожда него по почти всички параметри. Повече хорове, повече епика, повече от същото :) Не може да се отрече обаче, че парчетата са адски зарибяващи – Piet определено му е хванал цаката на хитовото звучене :) "Battering Ram" може да не е най-оригиналният албум в жанра (то не че останаха такива де), но пък е пипнат почти перфектно. Ако сте фенове на "Gamma Ray" и "Helloween", със сигурност ще ви допадне.

     Задължителни парчета: "Battering Ram", "Stand Against The King", "Tyrany Of Steel", "Machine World", "H. M. Powered Man"

Оценка: 8,5/10 Ян (може да си добавите половинка отгоре, ако за първи път чувате групата)