Турин
Холивудски филм по Илиада може да предизвика само снизходителни усмивки (поне имаха достойнството да изпишат "вдъхновен от", а не "базиран на" Илиада). С уговорката, че всичко лошо, което ще се каже за актьорската игра, баталните сцени, сюжета и т.н., е абсолютно вярно, ще взема да наблегна на хубавите за мен моменти:
+ Образът на Ахил: винаги съм си го представял като някоя тъпа буца мускули, силен като бик и почти толкова умен, уверен в неприкосновената си (полу)божественост. Затова и бях изненадан да видя дребен, злобен, гъвкав и изключително арогантен тип. Но пък като се замисли човек, за да станеш свръхгерой, когато всички герои наоколо са исполини, трябва да притежаваш нещо по-различно от останалите, нещо, което да предизвиква възхищението, уважението, а и страха на околните.
+ Образът на Хектор: изключително балансиран и обоснован, действието във филма го подкрепяше напълно. Беше представен като талантлив пълководец, мъдър държавник, а и добър боец – видя се как успя да мобилизира за няколко часа армията си, да отблъсне гърците, после се подчини на съвета, въпреки очевидното си несъгласие (за разлика от Ахил, който в подобна ситуация се затръшка като ощипана девица), а майсторството му с меча не буди съмнение.
+ Образът на Одисей: въпреки че имаше доста разлики с Омировия оригинал, а и Шон Бийн съм свикнал да го виждам в по-героични роли, владетелят на Итака беше точно олицетворение на хитър и находчив държавник, който оцелява предимно благодарение на дипломацията, нежели разчитайки на грубата сила.
+ Липсата на божествена намеса: това наистина ме направи щастлив, в "Илиада" винаги ме е дразнела намесата на скучаещите богове, които обръщат някоя битка или спасяват някой герой, само защото са станали сутринта накриво, свободната човешка воля кучета я яли. Докато във филма напротив, всемогъщите бяха някакъв далечен фон, който хората използваха за собствените си цели. Ключовата реплика на Ахил: "Ако бях безсмъртен, щях ли да нося щит и броня?"
+ Двубоят Ахил-Хектор: рядко съм виждал такова противопоставяне на образи от "Жега" насам (на герои, не на актьори, да отбележа), когато и добрият не е съвсем добър, а и лошият не е твърде лош, всъщност двамата са еднакви, но по различен начин. Всеки от тях осъзнава собственото си превъзходство над останалите, но докато при Хектор това води до благородство, при Ахил се изражда в безпримерна арогантност.
И така, надали някой исторически епос ще успее да надмине "Смело сърце", но пък "Троя" е далеч и от филми като "Гладиатор" и "Последният самурай". Все пак определено си струва гледането.
Послепис :) Любимите ми наблюдения върху холивудските клишета – не можех да не забележа, че мирмидонците щурмуваха брега досущ като четата на Том Хенкс в "Спасяването на редник Райън", а и Ахил го застреляха като горкичкия Боромир (сигурно Шон Бийн се е кискал в шепа отстрани и е подвиквал на Брад Пит "не боли, а?").
Оценка: 8/10