Или нещо от сорта във всеки случай. Аз си имам доста хитър начин да харесам такива филми. Навивам се доста време колко бозав и плиткоумен ще бъде въпросният и малко по малко успявам да си занижа критериите и очакванията дотолкова, че да ми хареса, че и да ме изненада приятно дори. Само че, алас, бях изправен пред ужасяваща реалност, която ДОРИ този метод не можа да надмогне. И то по особено калпав начин всъщност.
Наблюдавам една доста притеснителна тенденция в Холивуд. Станаха приказно богати, вече имат средствата (финансови и дигитални) да заснемат каквото си пожелаят. Само че, наред с това, до такава степен изтъркаха собствените си шаблони и клишета, че вече дори с тях не могат да направят качествен филм. И не ви говоря за някакво кино-откровение, а просто за безмозъчен холивудски шит от фабриката за безмозъчни холивудски... така де, ясно ви е. Започвам да се притеснявам, че американската кино-индустрия бавно и неусетно върви към пълно, тотално и абсолютно изчерпване. Защото изчерпването откъм идеи е факт вече много години. Но изчерпването откъм клишета ще бъде непоправимо. До такава степен са свикнали да мислят само за печалби, продажби и маркетинг, че са започнали да губят способността си да създават нужните им за въпросните печалби продукти.
Което, бавно, но славно, ни води към филма на деня – "Троя". Честно казано ми е малко трудно да седна да пиша за него. Не за друго, а защото той не остави абсолютно никакви генерални впечатления у мен. Твърде посредствен, за да ми хареса дори на екшън-адвенчър ниво, и твърде никакъв, за да дразни истински. Някаква такава изравненост блика от него на задушаващи талази безличност. Честно, много трудно се пише за такива филми...
Историята е малко вероятно някой да не я знае, но след като един приятел чул в киното зад гърба си коментар "Стига ве, супер нереалистично е да се вържат на некъв кон, ше го изгорят на плажа!", вече нищо не може да ме учуди. Та такааа...
Цар Агамемнон обединява гръцките територии под общо управление – изненадващо – своето. Докато той се занимава с тази себеугодна дейност, брат му Менелай посреща в двора си принцовете на далечния град Троя – Хектор и Парис. И след като уговарят вечен мир между двете кралства, Парис миролюбиво и далновидно отмъква жената на Менелай – Елена. Следва коментар на Агамемнон "Значи глупавата жена на брат ми се оказа много полезна" и целият гръцки свят се изсипва да завладява Троя. В битката, естествено, се включва и Героят на Историята®, а именно – непобедимият войн Ахил. И т.н.
Това, което прави впечатление за челите "Илиада", е липсата на богове (с изключение на една скромна Тетида в началото). Не че кой знае колко ми липсваха, но с тях щеше да е по-шаренко, а на доста моменти на филмът му липсва качествен фентъзи-елемент по мое мнение. Но както и да е, всичко това не би било твърде трагично и драматично, ако не беше отчайващият навик на сценаристите на възможно най-ненужните места да бягат от оригинала на текста, само и само да се вмъкнат в поредното изтерзано като проститутка след работна седмица клише. На първо място, проточилото се десет години според "Илиада" приготовление на войната, някак успя да се вмести в ден-два, докато се съберат парите за ефектите, необходими за заснемането на цяло море, пълно с кораби. Следва нападението на троянския плаж, което Ахил осъществява в общи линии еднолично, неадекватната поява на Хектор в купона и още по-неадекватното му помилване от страна на Ахил – все едни такива весели, забавни моменти. Стават още *разни* работи, последвани от следващата сутрин, която, за съжаление на историците, се очаква да дойде чак след като "девет години вече бран люта ехтеше пред стените на Троя"... Е да, да скипнеш общо 19 години сигурно не е ЧАК такова прегрешение, а? Не, всъщност наистина не е. Но пък ми е забавно да го отбележа. Има и други сюжетни безумия като, да речем, фактът, че Ахил си е жив и здрав дори след построяването на Троянския кон (мама му, колко вируси има, посветени на туй чудо!), че даже бе негов доброволен обитател по време на вкарването в града. Но пък при липсата на Аполон, който да насочва заблудените троянски стрели към краката му...
Сюжетните малоумия всъщност не пречат кой знае колко. Да, те са още нещо, за което човек да се захване, но реално изобщо не са изнервящи и ако имаше нещо хубаво в останалата част от "Троя", изобщо не бих си направил труда да ги споменавам. То пък няма...
Оценка: 4/10
Актьорите са един шеметен микс от тотална и повсеместна абсурдност и доста качествен каст. За съжаление не можаха да ни зарадват с някой правилен ракурс на гръцка девица, но пък имахме съмнителната чест да се наслаждаваме на много и разнообразни кадри на перфектно депилирания задник на Брад Пит или разголената хилавост на Орландо Блум. Язък... (Аман от коментари на разочаровани мъже! :р – бел. Клио (завиждай ми, слънце, на хромозомите :р – бел. Рол))
На първо място, очевидно, трябва да бъде Ахил. Брад Пит си изиграва ролята доста добре, имайки предвид абсурдизма на нивото на дебилизъм, вложено в нея. Опитва се дори да Играе®, но е доста неколегиално спънат от сценария. При все това, също както и в книгата, мен Ахил упорито ме дразни. Такъв един хаотичен и безцелен образ ми е. Но имаше няколко изключително стойностни попадения, типично по холивудски естествено, заради които може да му се прости всичко.
Следва любимецът на по-голямата част от кино-аудиторията (не женската де, на повечето жени нещо им става, когато го има Брад Пит в каста) – Хектор. Ерик Бана съумява в доста по-голяма степен от колегата Пит да пресъздаде някакви чувства у героя си, но и ролята му е доста по-сериозна от тази на Ахил. Също както и в "Илиада", Хектор е войн с душа на поет, който се бие не защото намира каквото и да било удовлетворение в това, не заради глупавата чест или слава (като Ахил), а за да предпази дома си и тези, които са му най-скъпи. Изненадващо за абсурдно дебилното ниво на останалата част от филма, Ерик Бана успява напук на някои ужасяващо кретенски реплики, които са му сложили, да бъде един остров на сериозността и духовната извисеност в клоаката от посредственост, която го залива отвсякъде. И в общи линии износва актьорската част от филма на гърба си, подпомаган тук-таме от останалите.
Следва our all-time-favourite – Орландо "Thank goodness, I didn't have a facial expression this time" Блум. Малкият палав елф е още по-абсурден тук, отколкото беше дори в "Карибски пирати". Едно, че прилича на госпожица, друго, че коефициентът му на дървеност достига вече странно патологични нива... Не, просто през цялото време, докато течеше филма, непрекъснато ми идваха разни глупости наум за него. В началото, да речем, когато затвори отвътре вратата на спалнята на Елена и заключи многозначително, очаквах да каже "Хайде сега да си поговорим по женски". Да не говорим колко разочароващо много сцени имаше, в които се размахваше почти без дрехи. Анти-човечно просто, анти-човечно... И прочее. Смущаващо бездарно същество наистина, изглежда толкова не на място, колкото би изглеждал обръснат ананас в същата роля, и се почувствах наистина много... как да се изразя, обезщетен, когато пълзя в краката на батко си след "битката" с Менелай. За педалския му фалцет, познат ни вече от цяла трилогия "Властелин" и "Пиратите", да не коментирам май, а?
Затова пък Агамемнон беше просто класически. Браян Кокс, познат ни като Уилям Страйкър, а.к.а. "Лошия" от "X-men 2", успява да придаде на ролята си някакъв невероятно циничен чар. Подъл, злобен, нагъл и всемогъщ, това е Агамемнон в "Троя". В моменти, когато останалите реват и пускат глупости, извлечени от рандъм-генератора-за-безсмислени-фрази-включващи-в-себе-си-думите-"чест"-"слава"-и-"гордост", той, да речем, обяснява мило каква полза е извлякъл от ситуацията (пример – смъртта на Патрокъл). Просто изключително радващ, ако и на места дразнещ персонаж.
Елена... Даяна Крюгер, миличката, е едно такова... пошло... Да, много точна дума това. Скъпа немска к**ва, ето на това ми прилича. С изключително красиви, не споря, очи, но иначе до такава степен тривиална и никаква хубост, която можеш да срещнеш на всеки ъгъл в Холивуд, че ако имаше конкурс "Момиче, което е най-малко подходящо за ролята на Класическата (кхъм!) Красавица (КХЪМ!), известна като Хубавата Елена (!!!)", то това ще да е тя. Роля? Ми игра там нещо, не много зле, съблече се за малко, ама нищо не показа за сметка на Орльо... и така.
Останалите да ги насметем по-набързо, а? Брезеидка (Роуз Бърн) беше доста семпла в лице, дотолкова, че в първия кадър, в който Орльо й правеше комплимент за външността, реших, че я бъзика. Андромаха (Сафрън Бъроуз) ревеше твърде много за вкуса ми, а и не си падам по скули тип "череп". Доста симпатичен беше Менелай, чието шармантно появяване във филма под формата на аристократичен гюбек (™ на Пешев ;)) сред стадо танцуващи красавици си остава една от най-запомнящите се сцени във филма. Питър О'Тул като Приам ми беше доста неприятен през повечето време, но това се дължеше повече на ролята, отколкото на безспорния му актьорски талант. Страшно въздействащи очи има тоя човек... И последен, но не и по значение, е Одисей (Шон Бийн, а.к.а. Боромир). Симпатичен, готин, дрънкаше глупости, които минаваха за гениалност, но пък успяваше да затапи Ахил на всяка крачка. Симпатяга all the way.
Всъщност кастът е едновременно най-силната и най-слабата страна на филма. Жалко за което, защото няколко дребни промени бяха необходими да е само най-силната.
Оценка: 7/10
Декори и Ефекти. Да си дойдем на думата, дето се вика. За какво са давали толкова милиони иначе хората, ако не за да можем качествено да разкритикуваме ефектите? Впрочем такива има малко, поне забележими. Качествени са дотолкова, че да не забелязваме дигитални човечета по стените на Троя, въпреки че кадрите, показващи града отвисоко, са си очевидно компютърни. Декорите са доста красиви, като визирам основно въпросния град. Троя е построен на хълм и е издигнат на много нива. А сцените, в които гори, са изключително красиво заснети. По неизвестни причини, въпреки че ревящи Герои-дрънкащи-за-чест® не успяват да ме просълзят, унищожаването на нещо красиво и величествено, на чийто блясък първо сме се насладили в детайли, винаги ме стиска за гърлото. Така беше в края на "Титаник", в началото на "Принцеса Анастасия", така е и тук.
Обаче май се оказва, че нямам какво повече да добавя. Както е бъкан от ефекти, така те изобщо не са основната част от филма и няма нищо, което да се поддава на кой знае какво описание. Точни, на място и не се забелязват.
Оценка: 7.5/10
Хореографията обаче е друга бира. Има си неписан канон за заснемане на сцените, в които се сблъскват две средновековни (или по-ранни в случая) армии. Трябва да има много кръв, да се чуват писъци, да се крещят заповеди, които никой не изпълнява, и зрителят да е АБСОЛЮТНО неспособен да разбере кой кой е, какъв го крепи в мелето и на чия страна се бие. Качват и диоптри, ако прекалиш с опитите да си изясниш ситуацията.
Е, тук, напук на това, което може би си мислите, че ще кажа, този закон е спазен до последната буквичка. Сцени, в които Някакви се бият с Някакви други във филма няма прекалено много, но пък са толкова неразбираемо хаотични, че компенсират всецяло количеството си и
засенчват дори кланетата от "Двете кули".За сметка на това двубоите са направени изключително стилно и са на нивото на боя между Оби-Уан и Дарт Мул от "Епизод I" (единственото качествено нещо в споменатия трагико-епичен боклук). Особено качествена е хореографията на битката между Ахил и Хектор. Плавни движения и реализъм (като за ламери де, аз нищо не разбирам), без излишни "джедайски" завъртания, каквито наблюдавахме и в "Последния самурай", при които основният въпрос, витаещ във въздуха, е "що не го резна, докато си прави пируета?". Много добре. Ако не бяха масовите баталии, хореографията щеше да е наистина страхотна.
Оценка: 7/10
Музиката на места радваше много, на други дразнеше стабилно, основно с това, че е просташки крадена от три филма – "Старгейт", "Титаник" и "Гладиатор". И ако това, че композиторът е един и същ тук и в "Титаник", оправдава приликите с въпросния, то другите два малко от синьото падат. Конкретно бозавите Гладиаторски песнопения в стил "Епична холивудска древност", които присъстваха и в "Страстите Христови", бяха доста излишни тук. Но като цяло и ако се абстрахираме от плагиатстването, имаше няколко много качествени, ако и не твърде запомнящи се теми.
Оценка: 6.5/10
За финал ще кажа само, че този филм е в общи линии "романтична комедия". Много любов, братска чест и прочее досада, маса комедийни (за съжаление непредвидени от режисьора) моменти, сюжетни малоумия, каквито само в суперпродукция с исторически сюжет може да има... Какво повече ни трябва, за да зяпаме, да се тъпчем с пуканки и да се забавляваме? Ами не знам какво... Но в тоя филм го няма :(
Обща оценка: 5.5/10