Морвен



     Появи се и новият хит на годината "Троя". Един филм, който ще ви напомни за "Смело сърце" (по количествата мъже в полички), за "Матрицата" (по бойния стилна Ахил, аз се чудех Нео от къде се е учил, а той явно просто е имал класическо образование...), на "Междузвездни войни" (по броя на корабите, макар тези да са галери с гребци...), на "Властелинът на пръстените" (цялата каша е забъркана от подстригания Леголас, представящ се за Парис, обаче Боромир, правещ се на Одисей, му го връща тъпкано с Троянския кон) и тук-таме на "Спасители на плажа" (по мястото на действие и романтичната насоченост).
     Не, сега сериозно... Предполагам, че няма смисъл да преразказвам историята, тя е твърде известна – Парис и Елена, войната, Ахил, Троянския кон... учи се в осми клас, сигурно всички я помнят в общи линии. Явно и сценаристът на филма Дейвид Беньов е разчитал точно на помненето в общи линии, защото е направил един много свободен преразказ на историята. Такива подробности като продължителността на войната, кой, кога, къде и дали въобще умира и какви са му целите в живота, не се считат за достойни за придържане. Олимпийските богове пък въобще не участват. Нещо повече, тук троянците са нашите хора, Парис е малко безхарактерен, но много мил, гърците са лошите окупатори, а Ахил е единственият по-свестен сред тях (всъщност в началото и той и надменен непукист, но гради някакъв благороден образ с развитието на действието), което е горе-долу обратното на становището на Омир, Вергилий и подобните ламери, писали за троянската война преди няколко хилядолетия. Както и да е, няма лошо, традициите не са това, което бяха, а също и троянската война. Добавена беше и някаква любовна история между Ахил и Бризеида, която според мен беше едно от малкото сполучливи своеволия на сценариста. Е, накрая хрумването отиде твърде далеч (Ахил загива заради, никога няма да познаете, любовта си към Бризеида). Другият трогващ момент беше диалогът между Приам и Ахил, след като ахеецът е убил Хектор. Освен това се намираха и комични елементи, които колкото и дълбоко не на място да бяха, мен ме радваха доста. Иначе екшънът не беше чак толкова, колкото се очакваше и доскучаваше. Както каза Рол, от това щеше да излезе една добра романтична комедия... :ррр
     Сред актьорите добро впечатление правят Ерик Бана (Хектор), Питър О'Тул (Приам) и Шон Бийн (Одисей). Орландо Блум като Парис не успява да достигне някакви особени висоти, но в сравнение с предишните си филми стои доста причлично (да, и вече почти може да ирази емоция на лицето си...). Даян Крюгер сигурно е добра актриса, вероятно изглежда страхотно в бански костюм и несъмнено доказва нагледно преимуществата на арийската нация, но просто не става за неземно хубавата Елена. Липсва й нещо, за да можеш да си я представиш като най-красивата жена на земята и толкова. Брад Пит като Ахил... бе има ли значение, след като на няколко пъти се показа гол :р Всъщност в началото направо дразнеше като само се разхождаше в някакви подобия на бохемски халати и огърлици и демонстрираше надменност и от време на време голо тяло (всеки път като действието тръгнеше да замира той спасяваше интригата като събличаше по някоя дреха). С времето, както споменах, се изграждаше някакъв малко по-сложен и човешки образ, макар че накрая пък драматизмът му идваше в много. Крайното впечатление беше, че е малко трогващ и доста дразнещ, но друго нещо си е да те дразни Брад Пит все пак.
     Декорите и костюмите бяха направени със замах, много средства и въображение. В смисъл – на моменти въображението идваше в повече. Например твърде шумерско изглеждащият храм на Аполон в Троя и многофункционалният кораб на Агаменон, който може да се ползва като туристическа каравана на брега. Самите пейзажи са... твърде негръцки, дори не знам как точно да го обясня. Някой твърдеше, че в началото се виждало стадо лами на заден план, може и това да е. Действията се водят главно на един плаж (не, интересно ми от какъв зор троянците са постролили града си точно в края на плажа, а не на малко по-плодородна земя... освен за да привличат туристи, де...), за който не може да се каже нищо определено, освен че е скучен.
     Музиката... варираше между нормалната музика за зрелищни епоси и някакво протяжно припяване, приличащо на опорочена версия на "Излел е Дельо хайдутин". От време на време беше твърде мрачна и обречена, без самият филм да успява да внуши такова чуство. Свикнала съм музиката в този тип филми да не ми прави впечатление, но някак да се вписва в действието. А тази просто крещеше, че не се връзва.
     Хубавото на специалните ефекти беше, че не бяха очевадно компютърни и с изключение на матричарските скокове на Брад Пит нямаше особени изсилвания.
     Най-общо казано поредната епична боза, нали... Става за убиване на два часа и нещо, има хубави моменти, но не грабва с нищо.

Оценка: 6/10

Обратно към "Троя"