Не, заблуждавам ви. Изобщо не е предвидим, защото човек все си мисли, че поне този път, ето в тази вече сцена, някой ще се сети за поемката, вдъхновила този внушителен бутафоризъм... ала не би. Нада. Нихт. Нъфинг. Ниенте. 0.
Изобщо, това ли е максимумът на Холивуд наистина? Всичките бомбастични звезди, цялата рекламна кампания – не, този филм не е провал, за Холивуд той е успех, ама това ли е успехът? Все пак, няма ли някой съвестен киносъздател в тоя самозабравил се нисичък хълм с възгрозни буквички? Ае холан! В крайна сметка не мога да разбера защо филмите с парите си остават бози, докато пари на малки сладки минаващи незабележимо и много по-добри филмчета никой не дава.
Както и да е. Rant mode off. За какво да го гледате тоя филм? Щото, напук на горното, кефи. Горе-долу като филмче вечер на масата да си го гледате с ваш'те, един такъв холмаркски стил. Има няколко откровено забавни момента, най-вече в лицето на Агамемнон (недочакал, уви, да бъде по-яко накован от жената вкъщи), също актьорите са симпатични и сигурно само заради тях филмът не потъва в абсолютната дупка на безсмислието.
Щото ефекти – странно, но факт – няма много. То и трудно си е, де, ефекти да набутат в антична война, но аз като си ги знам холивудяги как се оправят сръчно... Е, имаше там прочутата сцена с корабите, ама... Смях, смях... Също, напук на всички колеги, да кажа, прословутият скок на Брад Пит (освен дето дори не го прави той, сто на сто) е меко казано гавра с труп, оправдана леко от факта, че мечът тежал. Да, особено тоя, дето са му го дали, тежи та дрънка. Палав е, де, палав е...
Добре, преди да мина на героите, което е единственото струващо си обсъждане, да спомена и музиката – отново противно на колегите, много ми хареса. Вярно е, че виенето идваше малко в повече, но просто на мен лично ми допадна и ми се намести правилно. Задникът в седалката, де, да.
Та, героите:
– Ахил/Брад Пит – очаквано кърти мивки. Не че изобщо може да се сравнява с повечето му роли, но Брад Пит си е пич, това е положението, и съсел да му дадеш да играе, пак може... ърм, изобщо да не го изиграе – но си остава пич! Между другото – ако поне нейде по голите сцени е бил той – това епилацията не прощава значи. Просто не мога да ги разбера древните гърци, с ножа за хляб ли, с кво... Сериозно, не съм убеден, че ролята на ламтящия за слава невъзможно силен герой е пресъздадена, но поне нишката на хаотичната лудост я има. Само косата, косата...
– Хектор/Ерик Бана – симпатяга. В смисъл... симпатяга. От тия дето са ти... симпатични? Да де, ясно ви е. Пък и му съчувствам за брадата. И като цяло беше по-голям фен от Брад Пит в крайна сметка, чувствителен, отговорен, това-онова...
– Парис/Орландо Блуум – за пореден път ще се размина с колегите – добре изглежда момчето, даже е доста добър каст като за Парис (е, разминал се е с тежката красота и дори здрасти не са си казали, ама пак си е... нежен...). Лигавичък, обаче, твърде и твърде безличен. Пък и знаем, това facial expression-ите...
– Приам/Питър О’Тул – емиии... освен че изглежда яко с тая коса и тия очи, беше бати досадният гаден ръб и всички го намразиха.
– Агамемнон/Брайън Кокс – човекът, който спасява филма. Нахален, палав, весел и дебел. Nuff said.
– Менелай/Брендън Глийсън – внимавайте деца, ще станете такива някой ден...
– Одисей/Шон Бийн – оф, еми... добре, със сигурност повече кефи от Боромир. И изобщо кефи. Старае се, видно е, пък и му идва... и всичко много хубаво, ама супер много пък му се издразних, като го направи това с коня (да, единственият сравнително съобразен с поемата момент ми дойде неочаквано) и изобщо не му пасваше на впечатлението, което беше създал досега.
– Елена/Даян Крюгер – в някои ракурси става, но все пак като за най-хубавата жена на света трябваше малце по-сериозно да се подходи... И да, естествено, че няма кво друго да й се оценява, чувате ли се, все пак? Погледнете пак кой е филмът.
– Бризеида/Роуз Бърн – най ми хареса от жените, с тоя влажен овчи поглед, с тези устни... Да, и освен това се държа крайно неадекватно през 8/3 от филма, де, но това да е проблемът, искам да кажа, този поглед, тези устни...
– Андромаха/Сафрон Бъроус (господи, що за родители!) – крайно безлична все пак.
– Патрокъл/Гарет Хедлунд – ето, дори и при жените не го слагам, ми след тях.. Срам, срам... И малко смях и болка де, както и горчица и еротични писъци, но все пак... Братовчеди, просто братовчеди...
Добреее... ми то горе-долу това си струва да се каже за филма, твърде е бозав и в крайна сметка истинският въпрос тук е – можеше ли да стане истински филм, aко имаше богове, сюжет и всичко, както си трябва? Отговорът е прост – който може, може; който си е некадърен холивудър, не може, това е положението.
Оценка: 5/10