Demandred & Matrim
Дочакахме поредния холивудски блокбъстър с огромен бюджет и “страховити” ефекти да се появи у нас, за радост на всички кинофенове от новия тип, чийто единствен критерий е какви ефекти имало във филма и колко cool бил Орландо Блум в новата роля (Брад Пит, все пак, к`ъв Орландо :Р – бел. Клио). За мое съжаление обаче, аз мисля доста различно и очаквам малко повече от филмите, дори и от безмозъчните екшъни, за да ми харесат. И въпреки че очакванията ми бяха крайно ниски, те в крайна сметка се оказаха ужасно твърде високи и филмът спокойно пропълзя под доста ниско поставената летва.
И така, за живеещите в някоя пещера и никога нечували за Омир, “Илиада” или тази екранизация, все пак да спомена, че това е поредния опит да се пренесе на екрана историята на Троянската война. Направени са твърде много промени в сюжета, но пък кой ли е очаквал друго от Холивуд, нали така. Само това да му беше проблемът на филма, с мед да го намажеш, както е казал народът. Но за съжаление екипът на филма е успял да се провали тотално по всички показатели.
Сценарият е просто смехотворно слаб. На макро ниво горе-долу става с много уговорки като за летен блокбъстър, но диалогът, ах диалогът... Безспорен фаворит за най-малоумен диалог във филм на годината, защо не и на хилядолетието. Просто си нямате представа какви глупости могат да бъдат изречени с най-сериозен и патетичен тон на екрана в предполагаемо сериозни моменти. Но почакайте, има и още – въпросните безумия се повтарят многократно, за да са сигурни създателите в окончателната смърт на мозъчните клетки на нещастния зрител. Само мегаизтъркания лаф за славата, която ще отеква през вечността, беше повторен над 30 пъти по мои изчисления (мда, тя толкова много пъти отекна тази слава, че стигна до резонанс). Всякакви безумни клишета и тотални простотии за любовта между Парис и Елена, изречени с най-сериозен тон, също бяха повтаряни толкова често, че човек да се чуди това филм за Троянската война ли е, или някаква сапунка, ама от най-тъпите. Да, точно на сапунка мязаше със смехотворния и постоянно повтарящ се диалог, мудно действие и тотално неадекватните актьори (с малки изключения). И за да не бъда голословен, ето ви един пример за “брилянтния” диалог в този филм:
Priam: Do you love her, my son?
Paris: Father, you are a great king, because you love all of Troy. Every blade of grass, every rock in the river... That is the way I love Helen.
Най-глупавото беше, че филмът едновременно беше с елементи от митовете и псевдоисторически. И със супергерои като Ахил, за който така и не ни обясниха, защо, дявол го взел, е така силен и почти неуязвим, но то за фенките му Брад Пит е неподебим по default. Филмът падна и от двата стола – нито е исторически достоверен, нито е наистина по Илиадата. Но от него можем да научим много неща:
Спарта е крайбрежен град, географските карти явно лъжат.
Троя е град, разположен насред пустиня и поради този факт копира египетската мода.
50-хилядните армии са били нещо нормално 1200 години пр. Хр., че и без проблем се изхранват в пустинята.
Троянската война трае 15 дена, от които 12 са примирие.
Троянците са измислили артилерията, жалко че после това безценно знание е забравено за хиляди години.
Екшънът и визията също разочароват. Личи, че са хвърлени много пари, но без особен успех. Нито има нещо особено оригинално, нито има нещо особено впечатляващо като специални ефекти. Пък и аз лично мразя безсмисленото размножаване с компютъра на корабите и войниците, само за да покажеш не знам си колко хиляди и да шашнеш зрителя с какъв мощен хардуер си работил. Предпочитам по-близките планове, в които можеш да видиш какво става в мелето, а не едно и също, повторено 1000 пъти. Ама тук и близките планове са доста пообъркани, с една хаотична камера и леко неадекватна бойна хореография. В това отношение имаше няколко момента, които ме накараха да се смея с глас. Първо, това беше невероятният “fatality” скок на Ахил. (Ами отраснало е с "Mortal Kombat" момчето, какво лошо има в това?). Още по-култов е невероятният бекхенд удар с копие над щита на Ахил при битката му с Хектор.
Взех сериозно да се питам това гавра ли е. За щастие я имаше и сцената с боя между Хектор и Ахил, която беше доста добра, ако не броим споменатия бекхенд. А, и екшън сцените с Аякс радваха. Иначе на визуално ниво нито един кадър не остана в паметта ми като особено запомнящ се с красотата си. Вярно е, че аз съм тотално разглезен напоследък от гледане на класически филми с гениални режисьори, ама все пак...
Музика: черешката на тортата, безспорно. Първо трябва да се уточни, че няколко месеца преди завършването на филма изведнъж е решено да се смени композитора и целия направен от него саундтрак. Взема се друг композитор, който има доста малко време. Това донякъде обяснява защо във филма има само една единствена музикална тема. Не обяснява защо обаче е толкова некадърна и защо трябва да се повтаря постоянно до втръсване. Също така е повече от очевидно, че композиторът е голям фен нa Ханс Цимер и неговата работа в “Гладиатор” и се е опитал много упорито да го имитира. За съжаление се е провалил напълно, тотално, абсолютно, с гръм и трясък... въобще, you get the picture. Това направи музиката непоносима за мен, защото аз съм си голям фен нa тази от “Гладиатор” и подобни жалки имитации наистина ме дразнят. Освен това режисьорът също заслужава бой за решението си да пуска единствената музикална тема при всякакви случаи, дори и когато ставащото нa екрана е тотално различно. Е, не се прави така, трябва да има някакъв синхрон все пак между звука и картината.
Не знам дали само заради музиката, или не, но филмът беше точно толкова епичен, колкото документален филм за последните тенденции в призводството на сиренe. Макар че предполагам, че доенето на кравите може и да е малко по-епично от нивото на “Троя” :р
Актьорите и представянето им са си доста смесена работа. От една страна, повечето са тотално жалки и неадекватни, особено Орландо (всъщност имаше и по-зле от Легол... опс, Орландо, а именно особата, играеща Патрокъл, който явно беше останал с впечатлението, че играе в някакъв филм за сърфисти и все се озърташе за някоя мацка, която да учи как се кара сърф, но не го огря даже и с Ахил. Poor kid :р). От друга страна, Менелай и особено Агамемнон са много правилни пичове (макар и силно истoрико-литературно нереалистични, но на кой му пука...) и ми осигуриха много забавление. Ерик Бана като Хектор също се представя много добре и като че ли идва от някой доста по-добър филм, а Шон Бийн като Одисей също става. А и Аякс беше МНОГО правилен, държа да отбележа, като размаха чука. От друга страна всички останали са доста зле. Брат Пит е очевидно отегчен и правилно смята, че понеже в немалко моменти е напълно гол, няма нужда да полага повече усилия, и без това фенките ще го гледат филма достатъчно пъти. Съвсем не успява да докара убийственото излъчване, смъртоносната агресивност и непоклатима арогантност на Ахил. А го може това, както е показал в предишните си филми. Моят любимец Орландо заслужава специално споменаване. Той е просто символът на модерния Холивуд. Ужасно некадърен, неспособен да изрази никакви емоции на тъпата мутра, ама имал късмет и попаднал в суперхит, после в още един, и станал суперзвезда. Бил и много секси (аз не ги разбирам тия неща, нали, ама това винаги ме е озадачавало – какво толкова секси може да намират жените в него, както беше казал един колега, мяза си точно на родопски говедар), значи ще стане легенда, сигурен съм. Тук ролята му беше доста простичка, нали, и аз смятах, че може и да се справи, защото Парис все съм го имал за красиво, тотално разглезено дебилче – точно като Орландо (като махнем “красиво” :р). Ама той и тук успя да се издъни. Талант си е Орльо, няма какво да се лъжем. Хубавата Елена за съжаление не беше толкова хубава, колкото ми се искаше, но ставаше, а и имаше несъмнения плюс, че успя да произнесе невероятно малоумните си реплики що-годе убедително (отделен е въпросът, че Андромаха беше около 3,56 пъти по-красива от Елена, а и приличаше на човек, а не на говореша кукла Барби). Е, не успя да изрази кой знае каква любов и страст към Орландо, но то си е разбираемо, трудно е да се правиш на влюбенa в ходещо чучело :р За останалите – по принципа или добро, или нищо – няма да кажа нищо, защото това ревю и без това стана твърде дълго за един незаслужаващ усилието филм.
Fun factor: И така, след всички тези оплювки по-горе, все пак да стигнем до главното – успя ли филмът да ме забавлява достатъчно, за да си оправдае парите? За съжаление отговорът е твърдо "Не". Вярно е, че от време на време се смях с глас, ама това беше най-вече заради коментарите на колегите, с които го гледах, за глупостите във филма (наистина, единственото качество на тази рядка бозица е, че има доста неумишлено смешни моменти, само те ме спряха от основаване на фондация с цел “Спрете кислорода на сценариста!”). Гледах си часовника с надежда поне 20-30 пъти, което винаги показва, че филмът е доста скучничък Нито битките успяха да ми качат адреналина, нито историята имаше някакъв смисъл, нито лафовете бяха нещо особено. Въобще скучновата боза, дори нямаше и хубави ефекти, ако сте от новото поколение. Че и Хубавата Елена не беше достатъчно хубава за моя вкус.
Заключение: Ако се чудите как да убиете 2 часа и половина и го дават за 1-2 лева някъде, може и да се жертвате да го гледате. Иначе по-добре пропуснете.
Оценка: 3/10