Ами по същество тогава, че нещо не съм на кеф.
История няма. Сетъпът е следният – в следствие на разтапянето на северната полярна шапка, топлото атлантическо течение се изстудява et voila – настъпва ледниковият период. Всъщност интересното е до средата на филма – циклони, снегове, колосални океански вълни, рязко падане на температурите със 100 градуса по Целзий за 13 секунди, огромни бури, обхващащи цялото северно полукълбо, и прочее. За съжаление от средата нататък адашът Рол се е изправил пред непосилната задача да измисли какъв да го крепят героите му на тоя фон, при положение, че нямат насреща си вулкан, който да угасят, или извънземни, ползващи "Windows millenium", които да прецакат с някой вирус, а просто... ами климат, братче, как се бори човек с климата? Никак, ето как. Заради което втората половина от филма представлява жалките напъни на няколко души да оцелеят. На фона на това Смелият Метеоролог® (или какъвто там беше), който предупреждаваше света, пък никой не го слушаше (знаете процедурата) трябваше да прекоси половин вледенена Америка, избягвайки окото на бурята (в което става споменатото рязко падане на температурите и нищо не оцелява на открито), за да стигне до Ню Йорк, където в централната библиотека гениалният му син е хванат с група подобни нему в капан. По пътя естествено има героични саможертви и прочее, обаче аз понеже съм лош спойлерджия ще споделя, че така и не вдянах каква беше целта на упражнението, след като бурята така и така премина след няколко дни, оставяйки след себе си нормален полярен климат, в който може да се живее преспокойно, и идеята беше така и така просто да се оцелее, докато премине. Още повече, че синът му си имаше радио, така че и без прегръдката и "You made it! I knew you'd come!" сълзливостта щеше да си повика помощ, след като бурята отмине. Но, както е казал поетът, кому е нужен смисъл, нали има ефекти...
Ефекти наистина има обаче. Може би най-красивите във филм изобщо. Препоръчвам на всеки да отиде до най-близкото кино и да се пробва да спазари на половин цена да изгледа филма само до средата. Ще се насладите на най-великолепните ракурси, от които торнадо (всъщност не едно, ами десетина) може да унищожи Лос Анджелис, а също и това какво правят тристаметровите вълни с един средностатистически Ню Йорк. Най-красивото обаче беше окото на бурята, представляващо един огромен кръг, в който няма вятър, няма облаци, грее ярко слънце, но въпреки това температурите стават негодни за живот за броени секунди. А около кръга – плътна облачна стена. Абсолютна красота и което е още по-хубаво – реализъм. След като излязох от киното, непрекъснато хвърлях по някой поглед към небето, а беше и облачно и навалваше леко, за да ми е съвсем... некомфортно.
Музика вероятно има. Не мога да знам...
Героите са повече от досадни, а аз съм повече от досаден и няма да ви кажа за нито един. Всичките са добри, освен вицето на президента, който е добър само от средата нататък, а преди това е В Грешка®, ама прикрито според мен пак беше добър. Всичките ги има във всеки подобен филм и дори имената им не запомних, освен дето Смелият Метеоролог® се казваше Джак... Бррр...
За финал, щото аз пък изобщо не възнамерявам да си губя времето повече над това малоумие, филмът започна с развяващо се американско знаме, свърши с подаване на ръка към страните от Третия Свят... какво повече да иска човек? Ами нищо. То от нищото какво да искаш? Безпомощен, клиширан, нещастен, дотолкова безличен, че дори "Троя" е провокативен и противоречив в сравнение с него... С едните голи ефекти, верно много красиви, но пък абсолютно самотни. На всичкото отгоре само мимоходом ни се споделя, че Европа и Азия са под 5 метра лед, след което, за да не губим време, продължаваме да "страдаме" със смелите американци, докато те оувъркамват и това бедствие. Боза. Както каза Клио, дори ледниковият период не можа да ги утрепе тия...
Оценка: 4/10, от които 4 са за прекрасните ефекти