Magic Beer: The spirits within
(“Тайните на софийските безистени” 2)
Автор: Турин

     Аха да се шмугне човек в Magic Worlds и внезапно някаква неведома сила го дръпва толкова рязко вдясно (мое дясно, ваше ляво), че очните му ябълки едва успяват да изсвистят в обратна посока и да предотвратят неминуемия сблъсък с винаги полупритворената врата. Следват няколко стъпала в посока центъра на Земята и след това … след това същият този човек попада в нещо, което навява спомени за “The Hall of Mountain King” и времето, когато истинските рокери все още имаха коса. От стените висят бойни трофеи, приглушена светлина от пращящите цепеници в камината, лек ромон на наливна бира и онова приспивно жужене, което може да се открие на места с висока концентрация на алкохолни напитки.
     Самият крал (и бивш кандидат-кмет) рядко се вясва в своето царство-государство и предвидливо е оставил всичко в ръцете на горските елфи. Елфите – естествено – са облечени в зелено (успокоявало очите, казват) и са болезнено красиви (евентуално след третата бира), но за сметка на това са изключително чевръсти в задоволяването на прищявките на изтощените гости (ама те гледат мръсно :р – бел. Мор).
     За пореден път има международен симпозиум на вечните бирени изкусители – окото на познавача веднага разпознава леко склерозиралата “Стела Артоа”, ентусиазирания “Амстел”, улегналия “Хайнекен” и мълчаливеца “Туборг”. Техните нескопосани преводи от фамилията “Каменица” и “Загорка” са обявени за символични домакини, но повече пречат и вдигат шум, отколкото да допринасят за смислена дискусия. Какво е международен форум без американско участие – срамежливата “Корола” е придружавана от презирания от всички мелез “Будвайзер”, на който пък – типично по американски – въобще не му пука. Има и представители от Полша (пфу!), руски делегати (пази Боже!), а унгарците са се сврели в един ъгъл, за да дадат достатъчно място на старите чехи. “Старопрамен” и “Старо Бърно” праскат табла, похапват виенски кифлички и си спомнят славните времена на Владислав Варненчик, когато и бирата беше бира, и мъжете бяха мъже. До тях “Гинес” подобрява собствения си рекорд по пъчене под насмешливите погледи на групичката холандци. Тук са и тевтонските рицари – “Битбургер” и “Варщайнер” – зъбят се един на друг, дрънкат с оръжие и размахват родовите си гербове, заобиколени от по-низши благороднически фамилии като “Кромбахер” и “Ердингер”. Всеки, който обича да гледа RTL II (особено в сряда вечер след полунощ), със сигурност е виждал тази битка: “Битбургер” с неговия боен вик “Bitte ein Bit!” (което се превежда от нашенските ценители като “Битият си е бит…”) и подигравателния отговор на “Варщайнер” – “Das einzig wahre Warsteiner!” (“И вар носим, и камъни носим, само дай по една бира”).
     Току до тях монасите на “Пауланер” бистрят политиката и мътят бирата, хубава е мътната бира, няма втора като нея на света, който веднъж е опитал от нейната прелест, завинаги по нея тъгува. Легендата разказва, че в онези мракобесни столетия, когато “Топлофикация” е използвала предимно вещици за гориво, монасите от манастира Амдекс стигнали го гениалното прозрение да варят бира. Това им начиние било подкрепено от цялата местна прогресивна общественост, която внезапно открила по-веселата страна на християнството. Не след дълго до ушите на вездесъщия папа достигнали слухове за бурните литургии, провеждани в споменатия манастир, и той изискал незабавно обяснение за този странен религиозен теч. Монасите покорно натоварили едно магаренце с две бурета от собствения им елексир и го засилили в посока Рим. След дълги перипетии и приключения, продължили поне няколко седмици, горкото магаренце стигнало Светия престол и на папата лично се удало да опита монашеската рецепта. След първата глътка Негово светейшество изплюл всичко и рекъл “Да ви *** бирата ***, пийте си *** *** ***”. Оттогава монасите от този манастир притежават папска грамота, която официално им разрешава да славят Господ, надигайки глинени халби…
     Нещо ми пресъхна гърлото, ей, елфке, я подай онуй буренце…