Ако евентуално сте фенове на "STAR WARS" и ако евентуално сте чели предишното “Непреведено”, то сигурно статията ми, всъщност нека не се лъжем, преразказът ми не ви е харесал. Може би не трябваше да се опитвам да разглеждам трите книги едновременно, или пък не трябваше толкова подробно да разказвам за оплетеното повествование, но специално тази трилогия просто не може да се разкаже с няколко изречения. Точно както книгите на Зан. Но това, както и защо въобще чета книгите от вселената за "STAR WARS" – някой друг път, в една малко по-различна рубрика :) Ако евентуално решите да прочетете този материал, може пък да ви хареса повече от предишния. Когато всъщност и за първи път писах нещо като ревю, така че се надявам да ми простите, че се уча “в движение”. И така, този път на дневен ред е:

STAR WARS:
I, Jedi
Michael A. Stackpole
Автор: Джаар

     Действието на тази stand-alone книга се развива седем години след “Завръщането на джедаите”, отчасти по време на "Jedi Academy Trilogy".
     За разлика от всички останали книги от вселената на "STAR WARS", тази е написана в първо лице. И ни разказва за един почти неизвестен герой от Разширената Вселена – Коран Хорн. Първоначално член на Corellian Security, а по-късно и на Rogue Squadron, Коран Хорн е човек с вродени недоразвити джедайски способности. Когато се завръща от поредната мисия като пилот в Rogue Squadron, научава, че жена му Mirax (дъщерята на Бустър Терик) е изчезнала; или по-точно – отвлечена. А той не може да я усети дори със Силата.
     Коран решава да открие и спаси жена си и отива на Явин IV в новооснованата Академия на Люк, за да доразвие вродените си способности. Първата част от книгата всъщност преразказва и разширява събитията на Явин IV от "Jedi Academy Trilogy", видяни през погледа на Коран.

     Атмосферата е типичната за вселената на "STAR WARS". Действието се развива на множество планети, има космически битки, сблъсъци с лазерни мечове, въобще всичко, което можете да очаквате.

     Героите – специално Коран е развит доста добре за такава книга. Пълнокръвен образ, който, макар не винаги да взима правилните (или адекватните от наша гледна точка) решения, изглежда много реално. Своенравният му характер и различните му възгледи относно Силата са описани подходящо и определено се вписват в историята.
     Познатите ни герои от старата трилогия се появяват също в един или друг етап от развитието на сюжета, като силно се доближават до първообразите си. Което е още един голям плюс за книгата.

     Като цяло “I, Jedi” е доста описателна, а диалозите са нарядко. Причина за това е може би фактът, че действието е в първо лице, както вече споменах, и единственият главен герой е Коран Хорн. Няма множество сюжетни линии, но историята не губи от това. Дори напротив.

     Тъй като разглеждам книгата като част от вселената на STAR WARS и в това oтношение не открих никакви минуси, й давам следната

Оценка: 10/10

     Като любопитен биолог бях впечатлен от един момент в книгата. Предполагам, че тук трябва да сложа едно *SPOILER AHEAD*:

     След като напуска Академията, Коран се завръща на родната си Корелия и отива при дядо си. Той е опазил ценно знание за джедаите и за бащата на Коран (също джедай) от Империята, като използва “плантацията” си за цветя. Той отглежда най-различни цветя и чрез генно инженерство кръстосва различни видове. Накратко – уважаван и известен в цялата галактика цветар. И важното инфо той е закодирал в онези “излишни” участъци от ДНК на цветята, които не носят генетична информация, важна за растението, т.е. която не определя негови белези и признаци.