Agalloch
Автор: Матрим

     Никога не сте чували за тази група? Никак не се учудвам, но пък тъкмо ще имате възможност да разширите музикалния си кръгозор :р. Съгласете се, че да разправям за групи, които всеки познава, например Iron Maiden, е малко безсмислено. И аз доскоро бях точно толкова неосведомен за съществуването на Agalloch, но точно по време на върховата фаза на моята"Opeth мания видях разни препоръки на "Амазон" за група, която беше описвана като някакъв по-лек вариант на ранния Opeth, и естествено това ми подейства както сигналната лампичка на кучето на Павлов. С други думи, свалих си няколко MP3-ки на групата, харесаха ми, останалото е история, както се казва (е, то всичко досега, строго погледнато, беше история, но да не издребняваме).
     Началото е поставено през 1995г., когато един doom/death metal проект, наречен "Аeolachrymae", прекратява съществуването си (поради непроизносимост ще да е било :р – бел. на Рол). От една част от останките се ражда Agalloch, а от другите – още две групи, които обаче аз нагло ще игнорирам и няма дори да ви спомена имената им. Отначало целта е да се създава величествен, епичен dark metal, а хората, създали групата, са John Haughm (вокалист, китарист и барабанист, очевидно всестранно развита личност :р) и Shane Breyer (кийбордист). През 1996г. е намерен втори китарист в лицето на Don Anderson и през есента на същата година Agalloch записват първото си демо "From Which Of This Oak". Малко по-късно е намерен и басистът Jason William Walton. През 1999г. излиза дебютният им албум, озаглавен "Pale Folklore". Благодарение на уникалното си новаторско звучене албумът изстрелва Agalloch сред по-известните нови метъл-състави. Въпреки успеха групата почти не прави турнета или каквито и да е публични изяви. Вместо това през 2001г. се появява ограничено издание на колекция от неиздаден материал от периода 1998-2001, наречено "Of Stone, Wind And Pillor" – MCD, включващо и кавър-версия на песента на Sol Invictus, "Kneel to the Cross". През 2002г. излиза на бял свят и вторият албум на Agalloch – "The Mantle". Той е може би още по-мрачен и депресиращ дори от първия.
     Забелязвам, че все още дори не съм ви казал откъде е тази група – отговорът е Портланд, CAЩ. Значи все пак има надежда за американския метъл, бих казал аз, въпреки многото доказателства за противното. Осъзнавам, че представих биографията ужасно накратко, но първо, главната ми цел цел не е да ви запозная с всички подробности от нея, и второ – информацията за тези хора в Интернет e твърде малко.
     По-важното е какво свирят, но за съжаление и на този въпрос е трудно да се даде еднозначен отговор. Музиката им е мрачна, атмосферична, със смяна на black/death metal вокали с чисто пеене. Също така е и предимно бавна, но не бих я нарекъл doom metal, може би progressive doom е по-точно определение. Някои наричат стила им dark metal, но все пак стига толкова с глупави жанрови определения и дефиниции. Важното е, че комбинирайки дълги песни, акустични пасажи, често наситени с разни необичайни инструменти като мандолина например, с доста тежки рифове, те успяват да създадат почти уникално усещане сред слушателите. Вярно, че по почти същия начин можем да опишем примерно и Opeth, a и вероятно n на брой групи, неизвестни на мен, но композициите и самите песни са по-прости от продуктите на прогресив гения на гореспоменатите шведи, което обаче не значи непременно по-лоши, каквото и да разправят някои прог-маниаци :) Agalloch определено е сред най-депресивната музика, която съм слушал, a също така е и сравнително лека като за нещо, което технически се води метъл, и доста ме съмнява да се хареса на средностатистическия почитател на жанра. Но пък ако залитате към doom, black или death metal или просто не ви пука за жанрови ограничения и не страдате от непоносимост към дет вокалите, спокойно може да дадете шанс на Agalloch. И кой знае, може пък и да ви хареса в мрачната гора на тяхното творчество и да останете запленен там :р

     Препоръчителни песни: "She Painted Fire Across the Skyline", "In The Shadow of Our Pale Companion", "The Misshapen Steed", "...And The Great Cold Death Of The Earth".