Вие вероятно си мислите, че аз се шегувам сега, нали? Неверници! Дотолкова съм запленен от мисълта, че ставам свидетел на съграждането на нещо велико, което коренно ще промени представите ни за Спасителя, че не мога да си намеря място направо.
По-сериозно ли? Ами да, филмът ме отврати. Никога, и говоря абсолютно сериозно, никога и през ум не ми е минавало да си излизам от киното по средата на прожекция. Гледал съм какви ли не боклуци, било ми е скучно, дразнел съм се, нямал съм търпение да свърши, но никога не съм си и помислял да си изляза. Не ми е в характера просто. Е, имало си пръв път за всичко, както е казала девствената поетеса, стискайки смачкания банан. Всъщност аз убедено вярвам, че именно споменатата в началото идея, която Мор ми предложи, е залегнала в "Страстите Христови". Но, о наистина, има ли по-жалък начин да пресъздадеш такава идея? С тоя вулгарен натурализъм и жажда за кръв се постига само и единствено епидермално отвращение, а мисълта "Мамка му, колко е гадно това" и почти физическото усещане на болка до такава степен задръстват съзнанието ти, че всякакви прехвалени и рекламирани от критиците чувства, емоции и дълбок драматизъм можеш да ги възприемеш единствено чрез солидно самоубеждаване поне 3 часа след като си излязъл от салона.
Ако те влече, разбира се, мен, щото, не ме. Имам си някакви критерии. Този филм ми е под санитарния минимум. Защото, знаете ли, елементарният и вулгарен натурализъм никога не може да даде добър резултат. Концепцията на филма е добра и наистина заслужава адмирации. Но представен по този начин – два часа показно как можем да осакатим по възможно най-болезнения начин човек с остри предмети – резултатът не може да додрапа дори до посредственост. Защото въздействието е чисто епидермално, а не емоционално. Когато видиш един човек да се превива под ударите на бич, а на лицето му е изписано изражение едновременно на болка, ужас, решителност и доброта, това ти влияе силно в емоционален план, може би дори те потриса. Обаче когато наред с това виждаш на шестметров екран как парчета от кожата на гърба на въпросния човек се отделят на забавен кадър, как навсякъде пръска кръв... Ами, да, схващате картинката, нали? Въздействието просто изчезва, заменено от обикновена погнуса, която може да причини и размазана хлебарка в банята, за която освен това не ви искат пари за билет. Друг проблем е сценарият. Значи, имаме си реално една сцена от 10 минути в градината, когато залавят Иисус и го смазват от бой. Имаме после още 15 минути в храма, където първо свещениците, а после и подивялата тълпа отново го смазва от бой. Следват 20 минути размотавка, докато Пилат реши да го бичува. Следват, ни повече, ни по-малко от 30 минути бичуване. Чисто и безотказно половинчасово превръщане на един човек в кървава каша с помощта на гадни кожени ленти, завършващи с извити куки.
Пръска кръв.
Следва емблематичното измиване на ръце, след което още 30 минути, в които Иисус мъкне кръста през целия град. След него капе кръв и парчета лигава кожа. Остатъкът от филма е посветен на забиването на пироните.
Цялата конструкция е като на порно, да му се невиди! Сюжетът е изтикан на заден план, а иначе кратки сцени заемат по-голямата част от времетраенето, за да се покаже всичко. С едничката цел да има колкото се може повече кръв и да ни е колкото се може по-гадно. Еми да, получило се е, гадно е.
Първият проблем на цялото фиаско го уточнявахме досега. Той прави от филма това, което е, а също и това, което, за съжаление, не е. Следващият проблем е опасната хипертрофия на всички герои. Реално във филма има двама актьори, които не преиграват или не дразнят по друг начин. На първо място Джим Кавизъл, който е най-живият и истински Иисус, който съм виждал аз поне. Едновременно горд, възвишен, но и егоистичен и човешки, той е наистина едновременно и син Божи, и обикновен човек. Евала за което, горкото момче на кво го направиха... На второ е Розалинда Челентано, която пък е най-върховн... ъъъ... ата Сатана, която някога съм виждал. Всъщност разбрах, че е женско постфактум и това малко развали впечатлението, но наистина, това е... плашещо. С гола глава, без мигли и вежди, с ярко сини очи и най-грозния похотливо-невинен поглед на изумително красиво и изтънчено лице... Силно, много силно. С което добрите страни на каста се изчерпват. Следват всички останали, които до един преиграват кошмарно или просто не ги бива. Лошите® са много Лоши®, Добрите® са много Добри® и нищо реално не можеш да почувстваш от играта им. Варират от абсолютно дървения Пилат (Христо Шопов), при когото латинският звучи като китайски, през неприлично преиграващата в непрестанния плач Магдалена (ни в клин, ни в ръкав Моника Белучи, която е изненадващо красива без грим, оказва се), та до садистичните палачи, които бичуват Иисус и бяха толкова лоши, че само дето си нямаха табелки "I love evil". А само при мисълта за Тримата Воайори (Мария, Магдалена и прекалено съм скаран с Библията, че да помня кой от апостолите), които присъстваха във всеки кадър от филма, за да гледат с някаква мазохистична последователност всички възможин мъчения на Иисус, ме напушва смях.
Дори финалната сцена (нали няма да ми се карате за спойлването? Все пак всички я знаем историята, мисля), в която Спасителят възкръсва, е слаба отново с натурализма си. Може би единственото, което си заслужава във филма, като изключим поучителното "Сто и един начина да скапем една добра концепция, ако сме жаден за кръв американски актьор и по съвместителство – режисьор-любител", изпълнението на Кавизъл и това на Челентано, е музиката. Само че на тоя фон една музика филм просто, уви, не прави.
Съжалявам. Ей на, тука всички ми се репчат, че не съм го харесал, от сто места ми обясниха, че не съм го разбрал, вадят ми от девет кладенеца вода, за да ми обяснят задълбочените му идеи... обаче аз просто не мога да ги приема. Нищо не може да оправдае тоя зверилник, нищо не е в състояние да достигне до съзнанието ни през нечовешката касапница и няма идея, която да може да бъде пресъздадена с това. Ако му се махнат кървищата и малко по-добрия каст, филмът автоматически става по-слаб от всеки един Холмарков полуфабрикат от тия, дето ги пускат по Великден дори само защото конструкцията му е подчинена изцяло на детайлизираните кървища. Холмарковите бози може да са напудрени и нереалистични, може да са омръзнали до болка, но поне не отвращават.
Потрисащ бил. Да, потрисащ е, но за мен е грешка този потрес да се бърка с впечатляване от самия него. Не, това е чисто физическото отвращение, ужасът при представата какво е усещането от безкрайните зверства на екрана, но не и свързването им с мъченията на Иисус.
Така се правело тогава. Ми... ок, то и други неща са се правели тогава, още по-гадни, дай и тях да ги покажем. Кому е нужно, пита се, а? Спорихме в един форум по този въпрос. Нещата от живота. Wtf? Към нещата от живота спада и изнасилването на малки момченца, по дяволите, но за какъв ми е да гледам такова нещо? На каква цел може да служи? Ако ще се скандализираме просто, мога да измисля доста по-извратени и болни неща дори от представените във филма, но истината е, че в живота, и особено в миналото, има безкрайно много гадости. Но съм готов да черпя ботилка марково уиски всеки, който ми предложи убедителен аргумент защо трябва да се показват. Аз и така знам, че ги има, благодаря, а неприятното усещане, което ще ми причини актът на гледането им, няма нищичко общо с емоционалността и може да доведе просто до кошмари. Харесвам си се щастлив, благодаря.
Оценка 6/10