Морвен

     Излишно е да преразказвам историята във филма, от една страна тъй като е доста добре известна – последните дванадесет часа от живота на Христос, а от друга – тъй като преразказът просто няма да свърши работа. Това е филм, който не просто се гледа, а се преживява. Изпълнен с болезнени картини на страдание, той наистина успява да накара човек да усети мъките. Като визия самите кадри напомнят икони. Начинът, по който е пресъздадена историята, успява да направи високостилните текстове на Библията достъпни и по човешки разбираеми (между другото, актьорите произнасят репликите си на латински и юдейски, но според мен филмът само печели от това). Кара те да престанеш да се отнасяш към разпъването на Христос, като към "ония лошите го заковали на кръста и така възникнал Великден". Виждаш история на човешко страдание зад образа на Христос и калейдоскоп от пороци и противоречия в хората, които са поискали разпъването му. Дяволът, който се появява на екрана, не е онова почти будещо смях подобо на козел същество от иконите, а нещо, което наистина те кара да потръпнеш – безполово, зло, изкривено и лишено от душа.
     Това бяха положителните страни на филма. За съжаление той има и доста отрицателни. На първо място жестокостите бяха не просто много. Бяха трудноизброимо много и твърде натуралисични на места. Един от малкото филми, за които съм се чудела дали ще успея да издържа да изгледам, просто защото физически не ми стига въздух (едва ли има защо да добавям, че филмът определено не бива да се показва на деца, но за всеки случай...). Освен това въпреки потресаващата си експресивност оставя впечатление за някаква самоцелност. Фокусът на действието е дотолкова съсредоточен в мъченията, че идеята за спасението беше само спомената и подмината мимоходом. Дори душевните страдания – жестокостта на евреите, крещящи "Разпни го" – беше някак сляпа, без особена причина да изпитват чак такава дива омраза. Същото се отнася и за садистичното удоволствие на римските му мъчители – изглеждаше очевидна хипербола. Тъй като филмът ползва буквално текстовете на Библията, човешката страна на Исус също сякаш не бе засегната – той си остана просто възвишен мъченик, освен в една кратка ретроспекция.
     Актьорите също са една от силните страни на "Страстите Христови". Джеймс Кавийзъл като Христос е потресаващ. Maйа Моргенщерн и Моника Белучи (Мария и Магдалена съответно) също играят много силно. Христо Шопов за мен стоеше малко позьорски (не че играеше чак зле, но след всичките тези суперлативи имах други очаквания), особено в речите си пред множеството. Другият българин – Христо Живков – имаше постоянно присъствие в по-голямата част от филма, но общо взето само присъстваше без ролята му да изисква нещо друго, та е трудно да се оцени.
     Музиката също беше много добра, напомня стандартните за епични холивудски саундтракове, но все пак леко различна. И общо взето беше адски въздействаща и подходяща за самия филм.
     Това е един филм, който ме остави с доста противоречиви впечатления. Едновременно ми хареса и едва го понесох. Внушава някакви представи, кара те да чустваш до болка, но нито задава въпроси, нито дава отговори. С две изречения – някой каза нещо в смисъл че "филмът има за цел да накара хората да разберат колко е страдал Исус, за да спаси хората". Аз съм съгласна, че наистина те кара да разбереш колко е страдал Исус, но не и защо... Което е малко повърхностно.

Oценка: 7/10

Обратно към "Страстите Христови"