A GAME OF THRONES
Board game
Автор: Берик

     Така наречените board games са много популярни в чужбина, но у нас са малко известни, с изключение на легендарното “Не се сърди човече”. Сериозен проблем се оказва цената на тези игри, която за нашите стандарти е доста солена, но с оглед на стотиците дребни детайли, е съвсем оправдана.
     За какво точно става дума. Играта съдържа голяма игрална карта (може би около метър на шейсет сантиметра), към двеста картонени маркерчета, седемдесетина карти (подобни на тези за Меджик), стотина дървени фигурки (представляващи армията) и още цял куп дреболийки. Цялата концепция е взета от поредицата “Песен за огън и лед” на Джордж Мартин (признавам, че това беше основната причина да си я взема). Всеки от играчите поема контрол над един от великите родове – Баратеон, Грейджой, Ланистър, Старк и Тирел – и в рамките на десет хода трябва да установи господството си над континента Вестерос, използвайки дипломация и военна сила.
     Няколко думи за правилата. На голямата игрална карта е изобразен Вестерос, който е разделен на тридесетина земни провинции и десетина морски по крайбрежието. Върху земните провинции има по един или няколко знака (град, корона или бъчва), изобразяващи съответните богатства. В северният край на картата има скала с четни цифри от две до дванадесет, която изобразява силата на диваците и се взима под внимание по време на нападение над Вала (за това след малко). В десния край на картата има няколко сектора, които изобразяват политическите позиции на играчите, хранителните им запаси и ходовете на играта.
     Една сесия се състои от десет хода, всеки от които е разделен на три фази. Това са Вестерос (фаза на случайните събития), фаза на планиране и екшън-фаза.
     Случайните събития се определят от тридесет карти, разделени на три купчини, като за всеки ход се тегли по една карта от трите. В първата има четири карти "Supply", четири "Mustering" и две "Nothing Happens". При карта "Supply" всеки от играчите преброява колко провинции с бъчвички контролира и изчислява хранителните си запаси, според които се определя колко многобройна армия може да поддържа. Уловката тук е в това, че човек може да загуби или да спечели провинции с бъчви, но докато не се падне такава карта, не премества по скалата. Така с малко късмет в началото може да изкарате цяла игра с по-голяма армия, отколкото в действителност трябва да имате. Когато се падне "Mustering", имате право да мобилизирате армия. Армията ви се състои от три вида единици – кораби и пехотинци със сила едно и конници със сила две. По картата има два вида селища – град и крепост. От градовете може да вадите единица със сила едно, а от крепостите – с две. При ваденето на единици трябва да внимавате да не надхвърлите броя, позволен от хранителните ви запаси.
     Във втората купчина има по четири карти "Game of thrones", четири "Clash of kings" и две "Nothing Happens". При изтеглянето на "Game of thrones", играчите преброяват колко символа на коронки има в провинциите им и печелят съответния брой маркерчета за власт с герба на рода си. При изтеглянето на "Clash of kings", играчите трябва тайно да наддават за трите сфери на влияние, които условно се наричат политическа, военна и интригантска. Наддава се с въпросните маркерчета за власт, като това е може би най-интересната част от играта, особено когато всички имат приблизително равен брой и се надпреварват да блъфират. Политическата сфера определя кой държи за момента Железния трон и реда на играчите, по който ще карат екшън-фазата. Кралят определя и как ще са подредени играчите в случай на равни оферти в другите сфери. Това го прави най-мразената личност за хода, тъй като може да провали кампанията ви, като ви избута на опашката и издигне вашия опонент. Военната сфера е много важна в случай, че сте започнали конфликт, в случай на абсолютно равенство в дадена битка печели играчът, който е по-напред в тази сфера. Този, който е на първо място, печели и един маркер с меч, който може да се ползва по веднъж на ход, давайки плюс едно сила на армията в дадена битка.
     Интригантската сфера е може би най-важната, от позицията в нея зависи колко специални заповеди може да дава даден играч (за това по-надолу). Този, който е на първо място, държи и маркерче с гарван, което му дава право да смени една от заповедите си преди екшън-фазата.
     В третата купчина карти има четири "Wildling Attack", а останалите забраняват ползването на някоя заповед. В трите купчини на някои от картите има символчета на мамут и при изтеглянето им маркерът за атака на северняците се мърда нагоре. При атака от севера играчите тайно решават колко от маркерчетата си за власт ще дадат, за да подкрепят Вала. Целта е да се съберат повече, отколкото е силата на диваците, за да се отблъсне атаката. Този, който е дал най-много, има право да си върне в картите някои от изиграните герои. В случай на неуспех, всеки играч трябва да махне по две сила от армията си (един конник или двама пехотинци), а този, който е дал най-малко – четири. Така трябва винаги да си пазите поняколко маркерчета, за да не бъдете неприятно изненадани.
      Фаза на планиране. През тази фаза играчите дават заповеди на армиите си. Заповедите са общо петнайсет, разделени на пет вида – "March", "Defense", "Support", "Raid", "Consolidate Power". Десет от тези заповеди, по две от вид, са нормални, а останалите пет са специални (имат символ звездичка и дават бонус). Броят на специалните заповеди, които може да давате, зависи от позицията ви в интригантството. На всяка армия може да се дава само по една заповед.
     "March" – това е заповед за атака или придвижване. При такава заповед може да придвижите цялата си армия, само част от нея или да я разделите и да се придвижите едновременно към две провинции, но не трябва да влизате в повече от една битка.
     "Defense" – заповедта за защита дава бонус на армията ви плюс едно или плюс две, ако е специална.
     "Support" – може би най-важната заповед. С нея давате подкрепа на атакуваща или защитаващата се армия в съседна провинция. С една заповед може да се подкрепят неограничен брой битки. Може да подкрепяте своите единици и тези на друг играч. Корабите може да дават подкрепа на земни единици, но земните не могат да помагат при морска битка.
     "Consolidate Power" – с тази заповед печелите едно маркерче за власт плюс бонус, ако има символ на коронка в съответната провинция.
     "Raid" – с тази заповед може да махнете чужд "Raid", "Support", или "Consolidate Power" в съседна провинция. Ако махнете заповед за вземане на маркерчета, печелите едно като плячка.
     Заповедите се поставят с лицето надолу, за да не ги виждат останалите, и в края на тази фаза се обръщат. Играчът, който притежава маркер за гарван, може да смени една от своите, за да реагира по-добре на ситуацията.
     В третата фаза се решават битките и рейдовете. Играчите се въртят в реда според политическата сфера, като всеки изпълнява по една заповед. Първо се играят рейдовете, а след това атаките. В случай на битка между двама, играчите първо искат подкрепа, ако в съседна провинция има такава заповед. След това се смята силата на двете армии. Всеки играч разполага със седем карти, които символизират герои от книгата и имат специални способности и дават бонус на армията. Двамата изиграват по една от картите си с лицето надолу и я обръщат, като така прибавят силата й към досегашните изчисления. В случай на равенство, ако играчът има маркар на меч, може да го използва, за спечели битката. Ако няма, побеждава този, който е по-напред във военната сфера.
     Геймплей. Изключително забавен. Нужни са ви само петима мързеливи нехранимайковци без работа и няколко литрови шишета с бира. Играта е направена добре и зарибява дори тези, които не са чели книгата. Шансът при тегленето на карти гарантира разнообразие, а моментите с наддаването и възможноста да прецакаш доскорощния си съюзник са съвсем в духа на Мартин.
     Недостатъци. Картите с герои са малко и това донякъде прави битките по-предсказуеми, понеже, ако противникът ви е изиграл няколко от тях, може да си правите сметката какво ще извади. Играчите трябва да се сменят, тъй като след един период опознавате противниците си и стила им, което донякъде убива интригата. На места балансът куца, Грейджой са твърде засилени, а Ланистър са по-слаби.
     Все пак не съжалявам нито за миг, че си взех играта. Вярно, парите не бяха малко, но пък като сметна, че тези пет човека изкараха около двайсет часа в циклене първите два дена и сметна колко щяха да дадат в кварталната зала, излиза, че си е избила парите. Оттук с нетърпение очакваме излизането на експанжъна след месец-два, а сега се връщам в Хайгардън, че гадният Баратеон е изпратил кораби, а подлият Ланистър се точи на провинциите ми.

“В играта на тронове или печелиш, или умираш. Няма средно положение.”
Церсей Ланистър