The Dragon
Заглавие: Farcry
Производител: CryTek
Разпространител: UbiSoft
Жанр: FPS
Системни изисквания: CPU 3.0 GHz, VGA Radeon9800XT, 1GB Ram
Цена: 1 DVD
Ако трябва да дам с едно изречение определение на "FarCry", то определено ще бъде “Играта, която можеше да бъде повече”. Много време измина, откакто за последен път видях толкова нескопосано сглобена игра, изградена от толкова качествени елементи.
История: Луд учен извършва експерименти в малък архипелаг в Микронезия. Изживявайки се като съвременен доктор Моро, упява да промени физически и ментално участниците в тези опити. Заобиколен от своята малка армия наемници, той се чувства в безопасност, докато един ден “Една Тъпа Овца от ЦРУ” и “Един Още По-Тъп Пич От На Кого Му Пука” не се озовават на острова.
Графика: В основата на "FarCry" седи "CryTek" – енджин собствена разработка на фирмата-производител. А ПлачливатаТехнология е чудовище от ново поколение, няма друг такъв звер, поне докато не излезе “Обречения за трети път”, за да си вземе за пореден път титлата “Най-красива и най-лакома игра досега”. Красотите, на които се наслаждавате по време на игра, не могат да бъдат описани. Всъщност могат – помните ли "Nature" от "3Dmark’03" – е, точно толкова е красива играта. Всяко нещо в нея се движи, изглежда като извадено от снимка и фотореализмът полека се намества на мониторите ни. И за пореден път летвата за oценка 10/10 се качи неимоверно.
Звук: Добър. Повече няма какво да се каже за него – на фона на графиката е безличен.
Оценка 6/10
ИИ: Вразите мислят, ей! Особено на високите трудности се пригответе да ви размажат – групови действия, солови акции – всяко тяхно действие е предназначено да докаже максимата “Оръжията не убиват хора, правят го малките остри неща, които изстрелват”. При включен модул на самоубочение на ИИ, изведнъж нещата стават грозни за вас – няма да видите еднакви действия от тях, разнообразието е зашеметяващо (и убиващо). Понякога се забелязват неадекватни действия, но винаги във ваша вреда.
Оценка 9/10
Геймплей: Сглобката на всяка игра. Като концепция "FarCry" би трябвало да е модерен римейк на Халфа, но не се доближава и на километър от изпипаността на горепосочения. Играта има размазващо начало – в първото ниво трябва да се промъквате, има и сериозни мелета, карате два различни типа военни джипове и общо взето успявате да видите всичко, което играта има да ви предложи. След това следва още от същото из дивата природа. Проблемът е когато минете на закрито и се появят мутантите – тъпи, здрави и безидейни – комбинацията от затворени пространства, лесното умиране на главния чвор и издръжливостта на чудовищата води до едно прекомерно разглеждане на Save/Load екрана. А, споменах ли и липсата на сейв по-всяко време? Мизерията е дива, което в съчетание със силно завишената трудност на играта и отегчението, което изпитвате след средата й, води до една дума – неиграема.
Оценка 4/10
Липсата на баланс и разнообразие, уви, обричат заглавието на невъзможност да разкрие истинския потенциал, който се крие в него. Все пак, ако имаш горепосочената конфигурация, си я пусни. И не забравяй да си вземеш лигавник за първия път, когато видиш природата.
Обща оценка 7.5/10
Заглавие: Painkiller
Производител: People Can Fly
Разпространител: Dramcatcher
Изисквания: CPU 2.0 GHz, VGA Radeon9600+/ GeForce5600+, 512 RAM
Цена: 3CD
Ехх, то не бяха Гарети, Солид Снейкове, Гордън Фриймани, Сам Фишери и други подобни безхарактерни и безигрекхромозомни виртуални женчовци. Добре, че най-накрая в света на компютърните игри се появи отново мЪж (с главно ъ), който да възправи смело космата гръд, космати длани и космата челюст срещу ордите демони, зомбита, скелети и к’ват още паплач му попадне пред голямата... пушка. Поне за мен "Painkiller" беше игра-откровение – много време измина, откакто за последен съм изпитвал такова искренно и необременено удоволствие (от Сериозният Сам). Игрицата е изградена по каноните на FPS жанра – много врази, малко акъл, много тайни местенца, много неприятности, много муниции и големи пушки.
История: Като за 3D пуцалка е шедьовър – демек няма я никаква. Наш’то пич умира в автомобилна катастрофа с жена си, тя е отпратена в рая, той попада в чистилището, докато един ден Архангел Рафаил се появява в ролята на Дон Корлеоне и му прави предложение, на което не може да откаже – избива цялата адова паплач в чистилището и господ му ратваря широко вратите на Рая. Мдааа, божия милост в най-чист вид, особено спрямо изчадията демонски. Историята може и да не е нещо особенно, но филмчетата между различните части на играта са толкова брутално направени, че си е кеф да ги гледа човек.
Физика: "Havok 2", какво повече да кажа, феноменлният физически енджин разкрива в играта огромна част от потенциала си (да отбележа – много от гадните тайни се откриват именно използвайки свойствата на енджина – готини главоблъсканици). Всяко нещо, което дизайнерите са решили, че трябва да се мести и/или чупи, го прави по един неописуемо красив и приятен за окото начин. А когато почнеш да се гавриш с враговете и видиш докъде могат да летят кървавите крайници, ти идва да виеш по луната от кеф. Давам пример – Оръжие 2 – изстрелва едни огромни еднометрови колове, целиш се внимателно и го праскаш в ръката – той отлита и бива полуразпнат на стената на 2-3 метра висоичина и поради импулса, който си му предал, се клати като едно небезизвестно дърво в карпатите. Изродско и кърваво.
Звук и музика: Пасват идеално на атмосферата, която играта гради – див метъл по време на битките и меланхолични мелодии в спокойните моменти. Звуците са перфектни – плашещи, стряскащи, неочаквани, те вкарват във вените ти доза суров адреналин и карат студените тръпки да пролазят по гърба ти. Не играта не е survival horror, напротив – просто усещането, когато отприщиш адреналина, събрал се по този начин в поредната безумна касапница, се доближава до чистия екстаз.
Оценка 9/10
Графика: Собствен рендър на PCF, справя се много добре с визуализацията на всичко, ставащо по екрана, изненадващо добре оптимизиран и ненатоварващ машината. А това, което се вижда на екрана, не подлежи на описание – за мен "Painkiller" има най-готините и добре изглеждащи нива, появявали се досега в игра. Различни и разнообразни, всяко от тях с плътна атмосфера и готика и гротеска, струящи на талази, които ви обливат, възстановки на Венеция, ЖП гарата в Цюрих, доковете... красота. А последното ниво е нещо неописуемо – бойно поле, замръзнало във времето, което може да ви докара до някои много мрачни мисли относно безумията, обхващащи човечеството през няколко години.
Оценка 9/10
ИИ: Майтапиш ли се? Всичко тръгва към теб, за да докопа пряссссссна рибка.
Не че ми пречи, де, винаги съм казвал – дай ми много и тъпи врагове и гледай какво мога да постигна.
Оценка 1/10
Геймплей: Оръжейният комплект, с който разполагате, е уникално мощен, дизайнът на оръжията е феноменален, а враговете са много и разнообрани. Комбинацията с останалите елементи води до динамично действие и много, ама наистина много стрелба. На всяко ниво имате специална задача, която трябва да изпълните. При изпълнението й се отключват специални бонуси, които се активират по ваше усмотрение. Играта е ненатоварваща, но изисква доста умения и извратено мислене.
Оценка 10/10
Лично за мен това е пуцаницата на 2004 година. След като на едно от нивата, където основната част врагове е партизани латиноамерикански тип, се усетих под влиянието на неспирния екшън и дивата музика, че крещя “Вива ла револусион” и “За Фидел”....
Обща оценка 9.5/10