Брой 22 Редакционно

     “Дръж го по-здраво! Аз ще донеса ножиците!” гласът ми е странно познат, въпреки че не мога да го свържа с конкретна физиономия. Предпазливо отварям едното си око и хвърлям бърз поглед. Стаичката е малка и мръсна. На олющената маса стърчи полупразна бутилка. До нея се търкаля разкъсана опаковка чипс. От лютия. Мамка му, почвам да се досещам. Снощи колегите ме поканиха на по чашка да сме отпразнували нещо си. Трябваше да се усъмня още когато Рол предложи той да почерпи. Пък и странните погледи, които си разменяше с Мор и останалите, докато ми доливаха чашата…Хех, ако си мислят, че с подобни евтини трикове, ще ме накарат да им увелича заплатите (“Да им ДАДЕШ, някакви заплати” поправя ме вътрешният ми глас), жестоко се лъжат. Нужно е много повече, за да бъде уплашен Янгъс МакСилвърсуорд. “Донесох ги…”, съобщава гласът. После нечия ръка хваща косата ми и я опъва – “На теб ти е ясно, че второ Редакционно като това за 21 брой, просто няма да търпим, нали?” – определено е Рол, подобни изречения само той може да измисли. Кимам, доколкото това е възможно в настоящата ситуация. След още половин час гадовете са си изкрънкали и отпуска, а аз кроя пъклен план за отмъщение. После светът потъва в мрак.
     Събуждам се с адско главоболие. Оглеждам се и с учудване констатирам, че съм в собствената си стая. На пода се търкаля празна бутилка гроздова. Това обяснява главоболието. Изправям се с мъка и посягам към очилата на нощното шкафче. Ръката ми напипва парче хартия. Бележка. Разгръщам я и започвам да псувам:

      “Шефе, благодарим за заплатите и отпуската. Отиваме на Карибите. Ще ти пратим снимки.
     П.С. Дарк каза да не се чудиш къде е водката, тука пиенето било много скъпо…
     SD team”


     Мдам, дойде и май месец, а с него поредната порция ШадоуДанс. Една камара ревюта, Евъргрийн за „Градът” на Саймък, Кино, Аниме (за любимия RahXephon) и разни други благинки, които оставям на Вас да откриете. На мен ми се ще да отправя най-искрените си пожелания за успех на всички абитуренти и в частност на Рол, който продължава да е съвестта на списанието и да ни напомня нон-стоп, че има разни неща като КРАЙНИ срокове за материалите. 10х again dude (or if u prefer bro)! Без него вероятно щяхме пак да излизаме веднъж на високосна.

     Благодарности дължа и на целия екип, задето отделя от времето си, за да поддържа една мечта жива (НО това не значи, че ще почна да ви давам заплати :-р). Благодарности на мама и тате, на кучето, на хубавата съседка, която продължава да се съблича на отворени щори…

     Благодарности и на Всички вас, които продължавате да ни четете…

     See you next time :)

Ян
20.05.2004

     P.S. Дълбоки и коленопреклонни извинения за закъснението с броя, но какво да се прави, съдба – бел. редакторски колектив социално-слаби алкохолици...