Някъде в средата на историята
Автор: Морвен
На Гибли за толкинизма, телепатията и за това че ме накара да довърша този разказ.
Председателят удари с чукчето (всъщност натисна едно копче на масата, в резултат на което се разнесе идеален долби-съраунд звук на удряне с чукче) и обяви 583-тата годишна конференция на Международния съюз на археолозите за открита.
– Първа точка от дневния ред, разбира се, се пада на меркантилизма, т.е. проектите, които ще финансираме догодина – малко намусено добави той. Беше от старото поколение, което смяташе, че нямаш нужда от сонда и вакуумна помпа, за да си археолог, трябват ти само лопатка, четчица1 и няколко години ровене, разбира се. Ако си голям късметлия. Ако не – няколко десетки. – Има думата професор Соловеев.
Споменатият професор се изправи и заговори:
– Смятаме, че ако извършим подводни разкопки, има голяма вероятност да открием останки от Средната земя и по-точно от Минас Тирит в Гондор. Според нашите проучвания относно климата му, градът е бил на същата географска ширина, а растителните видове, открити на два съседни острова, напомнят на малорните и Бялото дърво2. Сеизмолозите твърдят, че на това място е имало засилена сеизмична активност и най-вероятно са потънали големи участъци от суша.
– Няма данни Средната земя да е потъвала – намеси се млад мъж с дълга руса коса, безизразно лице и изкуствено заострени уши. Беше един от най-големите специалисти по история на Средната земя и Нуменор, говореше се, че бил направо обсебен от легендите за елфите. Разбира се, нямаше доказателства за тези слухове.
– Нашият екип има теория... – Соловеев страхливо се озърна, явно усещайки, че теорията му може да не се радва на одобрение. Всъщност трескаво преценяваше дали останалите членове на научната общност имат по-тежки книги, с които да го замерят. Май никой не си носеше и плодове за закуска в почивките... Той се престраши. – Смятаме, че всъщност при унищожаването на Единствения пръстен е бил предизвикан катаклизъм, който е унищожил Средната земя. Но за да се запази обичайната форма на сагите, Толкин си е измислил завършека на историята. И е добавил един хепиенд, който всъщност не се е случил, макар да би бил справедлив.
Три секунди в залата се чуваше само Абсолютната тишина, а после избухна взрив от гласове:
– Това е по-немислимо и от комплексните числа, бе!
– С какво се смяташ за по-добър историк от професор Толкин, та го плюеш, а?
– Как смеете да пипате светинята? Накъде е тръгнал света, о богове...
Над общия възмутен шум се издигна глас, в който се долавяха някакви остатъци от хладна логика, поради което веднага се отличи от останалите.
– В такъв случай как ще обясните това, че Ник Перумов описва Средната земя в по-късен исторически период?
Соловеев прехапа устни, не беше мислил за това. Един от сътрудниците му обаче имаше доста добро обяснение на парадокса:
– Перумов е гаден руски фалшификатор на история! – викна той.
Последва едночасова почивка, в която професор Соловеев успокои наранената си национална гордост, а сътрудникът престана да бъде член на екипа на професор Соловеев.
Когато заседанието беше възстановено, страстите бяха постихнали, не на последно място заради осигурените от ръководството питиета и закуски (но без никакви пресни плодове, за да не се провокират инциденти).
– Къде ще търсите Средната земя? – поинтересува се брадат учен от дъното на залата.
– В Атлантическия океан, близо до островите Ню Валинор. – веднага отговори Соловеев.
– Тц, няма начин! – махна с ръка брадатият. – Ние копахме там миналата година с надеждата да намерим Тар-Валон. Разровихме всичко.
– И какво стана? – Няколко десетки археологически светила проточиха вратове по посока на брадатия.
– Пълен провал. Открихме само някакво градче, наречено Атлантида. Предполагам, че е от края на 21-ви или началото на 22-ри век, защото нивото на техническо развитие съответстваше на този период – разочаровано заключи той. Няколко човека го изгледаха съчувствено.
– Не стига всичко това, ами и онези от лаборaторията объркаха нещо с радиовъглеродния анализ и изкараха развалините на към 13 000 години... – оплака се червенокосата му сътрудничка. Вече половината зала ги гледаше с колегиално съчуствие, а останалата половина – с не толкова колегиални мисли към младата археоложка.
Председателят разпръсна задушевната атмосфера като попита има ли други проекти.
На втория ред млад мъж се изправи и заговори:
– Ние смятаме, че ако ни отпуснете средства за разкопки в долината на Нил, може да изровим Пирамидите.
– Джейсън, знаеш, че това са само приказки за малки деца. – спокойно отбеляза Соловеев. – Най-вероятно въобще не са съществували. В смисъл, не е ли твърде идиотска мисълта двайсетина години десетки хиляди хора да дялат каменни блокове, да ги мъкнат насам-натам и накрая да ги подредят в пирамида, призма или друга ужасно правилна, но пък дълбоко непрактична форма? И всичко това за какво? За да сложат вътре нечий труп? Ама абсолютно абсурдно е!
– Това всъщност е отзвук от митовете за задгробния живот. – намеси се мъж на средна възраст с бащински тон. – Както вероятно си чувал, Джейсън, метафоризирането на живота след смъртта и обективизирането на представите за обиталището на душата след смъртта й съществуват още при древните асирийци и нуменорци...
В този момент 97%3 от залата намрази и Джейсън, и откачената му теория, тъй като с нея предизвика половинчасова беседа на професор Алмейда. Въпреки че професорът беше археологическо светило, спадаше към онази разновидност на светилата (включваща досадните стари ергени-работохолици и петстотинватовите крушки), която те уморява двадесет секунди след като се задейства.
– Освен това би било икономически необосновано и би довело до политическа нестабилност – добави червенокосата сътрудничка, след като професорът свърши изказването си. Желязната й логика в съчетание с копринения й поглед окончателно убедиха аудиторията.
Джейсън обаче се оказа от онези хора, които не разбират, че са победени, докато не видят смъртния си акт в три екземпляра.
– Да, но има свидетелства от 20-ти век, че тогава са съществували вече няколко хиляди години... – възрази той.
– И за какво са ги ползвали през 20-ти век? – благо попита Соловеев. Направо му беше жал за младежа, но той сам си го търсеше.
– Като туристически обекти, но...
– Ползвали са гробниците за туристически обекти? Същите онези, където са погребвали разни хора и освен това според легендите би трябвало да са непристъпен лабиринт от капани? Запомнящо се прекарване на ваканцията ще да е било... – иронично отбеляза Соловеев. В залата се разнесе сподавен смях и доброжелателна ръка дръпна Джейсън да си седне на мястото, преди да е казал още някоя глупост.
– А и каква ценност би било да открием тези пирамиди, дори да съществуваха? – професор Алмейда отново бе взел думата, което видимо скапа веселото настроение. – Докато ако намерим останки от Средната земя, това би могло да бъде огромен скок за науката. И нямам предвид само историята. Ако открием подходящо за изследване ДНК на елфи, това би могло да ни даде ключ към дълголетие, както и да обясни някои неясни моменти в еволюционната теория... – дългокосият специалист по Средната земя и Нуменор, както и още един негов колега с диадема кимаха захласнато. – Ще можем да обясним дали хобитите и джуджетата имат общи прадеди, или са отделни раси със сходни характеристики, както и дали оцелелите до това време дракони са били мутирали ихтиозаври или стегозаври...
Тук вече членовете на научната общност усетиха, че час и десет минути не им мърдат и затова побързаха да гласуват предложенията, щом Алмейда си пое дъх (неизвестно как той успя да изкара осем минути, преди да го направи) и набързо одобриха три експедиции за търсене на Средната земя и една за проучване на възможността Андуин да е старото име на река Яндзъ.
В края на деня учените се разотиваха на групички към хотелите, в които бяха настанени.
– Горкият Джейсън, – промърмори професор Алмейда – такъв блестящ историк, а има абсолютно налудничави теории...
– О, хайде, всички сме го минали този период – усмихна се професор Соловеев. – Млад е, иска да привлече внимание. Едно време се опитвах да докажа, че Великата китайска стена е съществувала. Най-вече защото свалях Линг Фан от долния курс, всъщност...
– Сериозно? Аз пък се бях засилил да доказвам, че през 20-ти век са пратили човек на луната... – довери Алмейда с леко засрамен тон.
И двамата се разделиха, усмихвайки се на спомените за абсурдните си младежки фантазии.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
1 И слънцезащитен крем. Той може да се окаже жизненоважен за съвестния археолог, увлякъл се в работа с гореспоменатите четчица и лопатка.
2 Професор Соловеев неволно пропусна факта, че въпросните дървета раждаха много вкусен сорт манго.
3 Останалите три процента се състояха от една млада сътрудничка, която през цялото време гледаше с очаровано изражение, тъй като всъщност слушаше седмичният топ 10 по уокмена си и академик Мбуту, който не хващаше и дума от езика, но нямаше желание да пропусне такава хубава командировка и затова не бе споменал факта пред организаторите.