Дейвид Брин
Автор: Матрим



     Струва ми се, че вече започвам да чувам гневните викове на читателите – “Пак ли ти, бе, некадърник, нека някой друг да се представи в тази рубрика!” и “Хайде стига с тези фантасти, представете и някой фентъзи автор!”. Не, чакай... всъщност това били съседите, които ми крещят да намаля музиката. Че кой спи толкова рано – едва са минали два часа след полунощ. Някои хора просто нямат добро възпитание и това е, не стига че им повишавам музикалната култура...
     Та... В този брой ще ви разправям за автора на прочутата сага за Ъплифта, човекът, сътворил ужасно много и разнообразни извънземни раси, който също така е и изявен учен. Името му (в случай, че някой е успял за времето, нужно за изчитане на няколко реда, да забрави заглавието) е Дейвид Брин.
     Той е роден през 1950 г. в ЛА Каунти, Калифорния. Името на любимата му плюшена играчка е било Сони, а котката му се е казвала Джордан. Всъщност, тези подробности си ги измислих, защото смятам да не ви занимавам много с досадни биографични данни. Дейвид завършва Калифорнийският Технически Университет (известен и като КалМЕИ :P) през 1973, а в периода 1973-77 работи като инженер в самолетостроенето. През 1981 получава докторска титла по физика и започва да преподава, а малко преди това подхваща и писателската си кариера.
     През 1980 г. излиза първата му книга “Sundiver” (“Потапяне в Слънцето”), която поставя началото на сагата за Ъплифта. Следва “Startide Rising” (“Звездна Вълна се Надига”) през 1983 г, която печели трите най-престижни награди във фантастиката – Хюго, Небюла и Локус. Дейвид Брин става доста голямо име в жанра (Приблизително колко километра голямо? – бел. щатния буквалист). Приятел е с други двама фантасти – Грегори Бенфорд и Грег Беър. Тримата са известни като “Killer Bees”, буквално “пчели-убийци” – шегичка, изхождаща от сходството в първата буква на фамилиите. По-късно към тази групичка се присъединяват Върнър Виндж и Стивън Бакстър. Всички тези писатели са от най-известните представители на така наречената “твърда” научна фантастика, в която научните постижения не са твърде “невъзможни” от сегашна гледна точка – предимно разумни екстраполации на сегашните постижения на учените (не галактики, сътворени от човека, или лазерни мечове :р, например), а на самата наука се обръща голямо внимание в книгите. Както повечето писатели фантасти и Дейвид Брин обича да дава мнения по повод и без повод, на неговия сайт могат да се открият интересни разсъждения за доста сфери от живота, включително и доста интересно мнение за фентъзи класиката “Властелинът на Пръстените”, което можете да намерите на http://www.davidbrin.com/tolkienarticle1.html.
     Шестте книги от поредицата за Ъплифта описват една Вселена, пълна с разумен живот и строги правила. Всяка разумна раса е получила разума си (процесът се нарича ъплифт) от друга раса, чрез генни модификации и обучение. В замяна новосъздадените разумни същества служат на патроните за определен период. След появяването на хората, които претендират, че нямат патрон, следват бурни събития и човешкият вид е на ръба на оцеляването.
     Но стига с този адски скучен преразказ, сега ако съседите престанат да викат за малко, ще ви опиша и силните страни на поредицата. Имате късмет, измориха се...
     Първо, идеята за ъплифта е много оригинална и дава много интересни перспективи и възможности за развитие. Светът е много добре описан, даже със съответните галактически общоприети езици (представени с груб превод на английски, не всеки има достатъчно време за губене да се главоболи като Толкин да създава цели нови езици :P), огромно разнообразие от извънземни раси, всяка със собствена психика, идеи, приятели и врагове. Особено интересни са ъплифтираните делфини и шимпанзета. Чувството за хумор на Брин е на добро ниво и не позволява на книгите да станат твърде суховати. Екологичната тема също е важна в поредицата – нещо като “какво би станало, ако изведнъж други разумни цивилизации ни поискат сметка за всички животински видове, които сме изтребили”.
     Първите три книги спокойно могат да се четат и отделно, без да има някакви трудности в разбирането им, а въпреки някои негативни мнения според мен втората трилогия е на същото високо ниво като първата. Поредицата е доволно динамична, с доста битки за любителите на космическия екшън, интересни (макар и не толкова добре развити) герои и предлага някои много интересни идеи за произхода на човечеството и мястото ни във Вселената.
     Като минус следва да се отбележи, че краят е леко разочароващ.
     Последната засега книга на Дейвид Брин се нарича “Килн хора” (би трябвало да е “Глинени хора”, но някой преводач пак се е постарал да блесне). Тя също се отличава с много оригинална идея – в близкото бъдеще науката позволява човек да си прави хуманоидни копия от глина и да прехвърля личността си в тях, пращайки ги да вършат досадните му задължения за един до няколко дни, след което те се разрушават. Зад маската на забавния криминален сюжет се крият доста интересни идеи и виждания, но книгата е малко по-дълга, отколкото би трябвало, и към края се увлича в твърде много философски брътвежи. Все пак лично на мен много ми допадна... но пък съседската атака на апaртамента ми не ми допада никак! Добре де, добре, спирам музиката! Като че ли за първи път слушаш дет-метъл в три през нощта, прибери я тази бухалка и не се излагай! Тц, тц, какво ли не търпя, докато си пиша материалите... Не знаех, че съседът е такъв психопат...

     Като заключение ще кажа, че Дейвид Брин е един от най-добрите съвременни фантасти и е препоръчителен за всеки фен на жанра, особено ако обичате нестандартни (но не прекалено) и издържани съгласно последните постижения на науката идеи и концепции, интересни герои и не сте чак толкова взискателни към стила на писане.

     П.С. Най-накрая си намерих дядовата карабина, сега ще има да взема този гнусар съседа! Ще го поздравя с “Iced Earth – Dante’s Inferno”, дано да схване намека какво го чака, ако пак нахлуе...

Библиография на български:

Поредица за Ъплифта:
“Потапяне в Слънцето” (Бард, 2001)
“Звездна Вълна се Надига” (Бард, 1993)
“Войната на Ъплифта” (Бард, 1996)
“Звездният Риф” (Бард, 1997)
“Брегът на вечността” (Бард, 1998)
“Стълба към Небето” (Бард, 1999)

“Килн Хора” (Бард, 2002)
“Пощальонът” (Бард, 1998)
“Практически Ефект” (Камея, 1999)

Библиография на английски:

“Sundiver” (1980)
“Startide Rising” (1983) Hugo, Nebula & Locus Awards
“The Practice Effect” (1984)
“The Postman” (1985) – Locus & John W. Campbell Awards
“River of Time” (Anthology) (1986)
“Heart of the Comet” (w/ Gregory Benford) (1986)
“The Uplift War” (1987) Hugo & Locus Awards
“Earth” (1990)
“Glory Season” (1993)
“Otherness” (Anthology) (1994) Locus Award
“Brightness Reef” (1995)
“Infinity's Shore” (1996)
“Transparent Society”(1998)
“Heaven's Reach” (1998)
“Foundation's Triumph” (1999)
“Kiln People” (2001)