New Spring

New Spring: The Novel
by Robert Jordan

Автори: Демандред&Матрим

     Дочакахме и нова (но не съвсем, както ще стане ясно след малко) книга от небеизвестното Колело на Времето. Това е много хубаво по принцип, но все пак всички искаме най-накрая да се приближим до прословутия Финал на поредицата. Затова и появата на нов прикуъл (тц, тц какви са тези англицизми, ние литературно списание ли сме или какво?:), не ме въодушеви много и подходих доста негативно в очакванията си към него. Особено имайки предвид, че това всъщност е разширена версия на отдавна издадения и прочетен от мен разказ със същото име (има го в сборника “Легенди” на Бард), който не ме впечатли особено. Пък и Wotmania-та ми беше поугаснала през последната година...
     За щастие обаче бях изненадан приятно. “New Spring: The Novel” e много хубава и увличаща книга, напомняща на най-добрите части на поредицата. Само двама главни герои, една основна сюжетна линия – колко освежаващо беше това на фона на безкрайните такива в последните няколко книги от поредицата. Освен това, въпреки че втората част на книгата е почти същата като оригиналния разказ “New Spring”, сега всичко се връзва по-добре с добавеното начало и няколко малки, но на място направени промени в стария текст.

     Сюжет: Романът започва точно по времето на раждането на Преродения Дракон, 20 години преди началото на “Окото на света”. Моарейн и Сюан са все още Посветени, когато случайно чуват Предсказанието на Гитара Морозо за раждането на Дракона. Търсенето му започва, междувременно Сюан и Моарейн минават през теста за Айез Седай успешно. Втората част на романа е относно първата среща на Моарейн и Лан.

     Плюсове:
     + Освободен от необходимоста да следва 15-тина главни и 1500 второстепенни герои, сюжетът се движи бързо и увлекателно (поне по Джордановите стандарти, ако смятате примерно, че в първите 3 книги действието се е влачело, тази няма да промени мнението ви).
     + Моарейн и Сюан са много по-добре развити и поносими героини от Егвийн, Нинив, Файле и т.н.. Особено интригуващо е да се проследи поведението на Моарейн преди да придобие нечовешкото си спокойствие и непогрешимост, демонстрирани през повечето време в другите томове от поредицата. Трябва да кажа, че Джордан се е справил добре с това или може би Хариет го е оставила на мира за малко.
     Както и да го погледнем, да направиш по-добре развити и по-малко дразнещи герои от Файле и Егвийн не е особено трудно. Та затова бих наблегнал на думичката много. На мен ми се искаше малко повече да има от гледната точка на Сюан, но не би.
     + Доста ценна информация за истинския Wotmaniac – относно традициите на Бялата кула и Айез Седай, тестът за шала (нещо, за което се намеква многократно в другите томове, но го виждаме за пръв път тук), как Моарейн практически е събрала информацията за започване на дългогодишното си издирване на Дракона и т.н.
     + Има и някои малки, но ценни подробности за, хм, интимните, хм, отношения между Сюан и Моарейн. Разбира се, това в зависимост от гледната точка може да е и минус.

     Минуси:
     – Oколо 1/3 от романа е напълно идентична с нещо, което вече сме чели в първоначалния вариант
     – Aко ви е писнало от Айез Седай, интригите и поведението им, то първата част на романа ще е доста трудна за преглъщане от вас, защото се занимава само с тях.
     Е, не е точно така, защото на мен ми беше втръснало от малоумничките, но пък в новата книжка ми бяха интересни.
     – Един доста досаден епизод, очевидно писан от Хариет, който просто трябваше да го има някъде в поредицата – Моарейн и Сюан веднага след приемането им за пълни Айез Седай отидоха да си поръчват рокли при най-добрата шивачка в града, всичко беше описано в безкрайни подробности, приведоха се някакви фантастични правила за отношения между дамата и шивачката й, изборът на цветове... (защо развали удовоствието на хората, каза им развръзката на книгата предварително, бива ли така?). Какво да правим, имайки предвид обсебеността на RJ (или по-вероятно Хариет) от роклите и описанието им, такъв момент беше неизбежен.
     Просто прескочете тези страници, освен ако не сте с научна степен по средновековна мода или просто имате някаква фетишизирана привързаност към сложните дамски тоалети :P

     Заключение: Понеже все пак в случая съм доста силно пристрастен, ще дам още една насока за ориентиране на евентуалните читатели. Книгата (и най-вече новата й част) напомня силно на първите 3 части от Колелото, и най-вече на 3-ти том – “Прероденият дракон”. И най-точно на приключениятa на Нинив и Егвийн в Бялата Кула преди заминаването им за Тийр. С тази разлика, че както споменах и по-горе, младите Моарейн и Сюан са много по-приятни на читателя от Нинив и Егвийн.
     Стига толкова обективност за днес. Личното ми мнение е, че книгата е много добра, особено за фенове на Колелото, разочаровани от развитието (или по-скоро упадъка) на поредицата в последните 3-4 тома. А и все пак това е последният ви шанс да прочетете нещо ново за Моарейн, която е мъртва и няма да се завърне :P (който се интересува защо, да препрочете частта по въпроса в WoT наръчника от Брой 14).
     Просто разказът в Легенди оставяше впечатление за претупана работа – все пак Джордан на сто страници едва пролог вмества принципно. Сега историята е много по-цялостна и логична и ако сте фенове на Колелото, силно препоръчителна.

Оценка:
Demandred 8/10, Matrim 8/10