ягоди заедно с малката си дъщеря. След края на договора си остава нелегално и работи на черно какво ли не – от обезкостяване в завод за месопреработка (тази част ме накара сериозно да се замисля върху добрите страни на вегетарианството) до почистване на басейни. Така, както ви го казвам, звучи съвсем нормално. Но всъщност за всяка служба са отделени по 10-20 минути, в които имаш чувството, че гледаш образователен филм, целящ навлизане в съответната професия. Двайсетина минути работници берат ягоди, после още толкова време пилета минават през пълния цикъл процедури за обезкостяване, разфасоване и преработка. Следват по десетина минути разопаковане и лъскане на сувенири и почистване на басейн. През всичкото това време на практика липсва диалог, с изключение на няколко кратки извънработни паузи. От време на време имах чувството, че операторът просто е зарязал камерата да снима и е забравил да я изключи.Втората част на филма е за мъж, за когото най-подходящото определение е "извратен нещастник". Той е разведен, собствената му дъщеря се отнася към него с учтиво отчуждение (което е логично, коефициентът й на интелигентност е поне двойно над неговия), а единствената радост, която му е останала в живота, е нестандартният секс в твърде голяма част от от разновидностите му. Тук вече има диалог, има дори известна ирония в някои ситуации, за разлика от предишната част действието носи някакъв емоционален заряд (макар и дълбоко отрицателен за мен). Сюжетът пак е далеч от напрегнатост, колкото Соломоновите острови са далеч от Сириус, но в сравнение с предишната част действието направо лети. В края камерата показва публичен дом (или частна оргия, не знам), в който се оказват и двамата. А после кадърът внезапно се сменя и те двамата купуват обувки на дъщеря й в голям магазин и гледат куклено представление заедно с нея. И филмът взе, че свърши.
Първото ми впечатление от него беше, че това е най-колосалният абсурд, който съм гледала след онази реч на Симеон за 800-те дни. Но след известно време осъзнах, че всъщност не е точно така. Филмът има определени внушения и подтиква към размисъл, но го прави по невероятно трудоемък начин. Действително има нещо общо с документалистиката, доколкото просто показва обстоятелствата (при това твърде подоробно), без да набляга на нещо от тях, а накрая зрителят трябва сам да си сглоби историята. Може би дори да я доизмисли. Ако се абстрахираме от невероятната протяжност (което е твърде трудно, признавам), това е една доста мрачна социална драма, над която си струва да се помисли.Та, все пак в заключение – филмът е твърде странен. Което не означава, че е лош. Но трябва да се гледа с нагласата, че гледате кино експеримент, а не филм, особено в първата част.
Оценка: N/A