Историята е пресъздадена през очите на Киара, единствената жена в групата, която отвлича Моро. Тя е приятелка на един от терористите и заедно с друг член на групата наемат апартамент, преструвайки се на обикновено семейство. Всъщност това е само прикритие и никой от съседите не подозира, че в добре замаскиран тайник те държат в плен отвлечения премиер. В началото всичко върви добре – отвличането успява, никой не ги подозира, а Червените Бригади набират популярност. Но нещата бавно започват да вървят надолу, ускорявайки се все повече – оказва се, че правителството не е съгласно на каквито и да е отстъпки, при отвличането са убити четирима полицаи, а на хората не им пука чак толкова за Червените бригади и комунистическите идеали. А Алдо Моро, символът на подтисническата власт, се оказва просто един нещастен болен старец с тих характер и благородно излъчване. Киара все повече се съмнява в правотата на делото си, но връзките й с хората от Червените Бригади са твърде силни. Започва да осъзнава, че животът не е едностранчив прочит на Маркс и Енгелс, но няма сили да скъса с предишните си разбирания.Като цяло филмът за мен беше някак поетичен, колкото и странно да звучи това за политико-историческа драма. Но всъщност в него ударението бе поставено на чисто човешките емоционални преживявания, а реалните факти, на които се базира, бяха по-скоро фон. Имаше няколко момента – сънища на Киара – които бяха чисти импресии. Душевната й борба е наистина разтърсваща, а може би най-впечатляващото екранно присъствие е на актьора, изпълняващ Алдо Моро, който дори само със страничната си роля в историята успява да олицетвори дълбокия абсурд на ситуацията, в която един човек се превръща в изкупителна жертва на
идеологията. Освен това беше един от малкото филми напоследък, в които музиката ми е направила впечатление. Редуваха се психарско напрегнати етюди и безметежни, ведри класически мелодии. И в двата случая това допълваше невероятно самия филм, на практика създаваше голяма част от атмосферата. А самата атмосфера беше едно такова сладко-горчиво чувство на обреченост и радост от живота едновременно... трудно ми е да го обясня... представете си, че са ви казали, че след месец светът ще свърши, но пък за сметка на това са ви предложили да ви го покажат в цялото му великолепие, докато още го има. Ей такова някакво чувство струи от филма, макар да не става дума точно за това. Като минус може да се каже, че филмът е бавен и че на повечето хора вероятно няма да им хареса. Това е положението, просто не е комерсиален. Няма екшън, няма специални ефекти, няма нищо, с което режисьорът да се похвали, че не е правено преди него. Действието се развива в исторически период (1978 г.), който част от хората (включително и аз) възприемат като отпреди Новата ера, тъй като още не са били родени. Няма секс, няма и насилие (макар да е споменато, не е показано), да не говорим за бързи коли. От което филмът само може да спечели, разбира се, но това си е лично мое мнение.
Оценка: 8,5/10