Unreal Tournament 2004
Автор: The Dragon

Производител: Epic Mega Games
Издател: Atari
Цена: 77 лв или 3 лева за 6-те диска, от които си правите (ако притежавате играта) бекъп копие (споменах ли за ЗАКОННО притежание?).

Новото издание на нереалната виртуална касапница е отново тук. Всъщност играта представлява надграден UT2003 – всичко от стария турнир е тук, но има и доста нови режими на игра.

Графика: Хехе, говорим за Unreal. Перфектна и изпипана до най-малкия детайл, освен това поради липса на работа по енджина програмистите през изминалата година са решили да не скучаят и са го оптимизирали могъщо. Затова и системните изисквания са в границите на поносимото – 1GHz, 256 Ram + DirectX 9 VGA би трябвало да са достатъчни за игра на средни детайли.

Оценка: 9/10 ( FarCry е 10)

Звук и музика: Страхотни и надъхващи.

Оценка: 9/10

Режими на игра:
1. Deathmatch – въоръжен с голяма пушка и малка пишка, трябва да си изкараш комплексите върху всички други. Абе интересно е, ама не е Quake.
Оценка 6/10

2. Team Deathmatch: пак така, ама са два отбора – One For All, All For The Blow.
Оценка 7/10

3. Capture The Flag или Фани ме за... големия дълъг флаг по нашенски. Основна идея – открадваш от чуждата база фалическия символ на тяхната мощ (флага) и го занасяш в своята. Определено подобрение на качеството на обслужване.
Оценка 8/10

4. Double domination: Две открити като женски гърди точки на картата – трябва да ги държиш и двете за 10 секунди и бележиш точка – абе малко като секс родеото (опъваш мадамата на задна прашка, хващаш я за гърдите и казваш “сестра ти се чука по-готино от теб” – целта ли? Ами пак да се задържиш 10 сек).
Оценка 9/10

5. Bombing Run: Ами футбол, бе, футбол. В центъра на картата има нещо като футболна топка – който я вземе, е беззащитен и идеята е съотборниците да го пазят. Целта – да се вкара в една дупка, която според авторите е врата (да казвам ли чичко Фройд какво мисли?). Див купон.
Оценка 9/10

6. Mutant: Който убие пръв, става мутант – голем звер, на който кръвта му спада бързо и се качва само чрез убийства. Който го убие, става мутант. Дивен купон. (пак секуални комплекси – колко е наточена тая гад не е истина, а как трудно мре).
Оценка 8/10

7. Invasion: Вълни след вълни гадове ви гонят, целта – да оцелеете.
Оценка 8/10

8. Last man standing: Опит да се направи стандартния детмач по-интересен, общо взето неуспешен. Всеки има определен брой животи и трябва да е последният оцелял. Скука.
Оценка 6/10

9. Assault: определено едно от най-добрите попадения в играта – за дадено време трябва да изпълните определени задачи, като атакувате. Целта на другия отбор е да ви попречи – поне за мен най-приятният режим на игра.
Оценка 10/10

10. Onslaught: Другата тежка артилерия, може би най-добрият екипен мултиплейър в последните години – трябва да се задържат определен брой локации на картата за да се унищожи противниковия център. Превозните средства и други благинки го правят дивен касаплък. Единственият недостатък е, че за да усетите пълния кеф, ви трябва сериозна отборна игра и сработване на екипа – което отнема 20-30 часа игра според мен.
Оценка 11/10

Оръжия: Все същите, но леко пипнати. Слабовати за моя вкус.

Нива: Красота. Клиф Бразински се е олял – то не са ефекти, то не е разнообразие. Изключително добре замислени и даващи множество пътища, но въпреки това с доста пресечни точки – пасват идеално на играта.

Една от игрите, които вдигат летвата много високо за мултиплейър.
Още много може да се пише, но нямам време, че след малко почваме един Assault ;)

Крайна оценка: 9/10