Нашето далечно, а може би не чак толкова, бъдеще. Може би постапокалиптично, а може би просто променено. Извадено от коловозите, по които се е движело. Каквато и да е причината обаче, хората не са се превърнали в полудиви деграданти, борещи се с изродени мутанти, а просто... са изостанали. При това не всички. Мнозинството живеят в разпокъсани и разделени от пустош градове с различна степен на развитие, вариращи между края на 19-ти и средата на 20-ти век, т.е. малко или много предкомпютърната епоха. Малцина избрани обаче, наричани просто "благородници", са запазили познанията си за футуристичните технологии, които някога всички хора са владеели. Всеки малко по-развит град се управлява директно или е част от владенията на някой благородник и технологичното му развитие зависи от машините, с които разполага въпросният. Изминали са 200 години от апокалипсиса. Или от нещо друго? Каквото и да е, случило се е преди два века и е белязало света със знака на обречеността. Хората живеят ден за ден, нещастни и без визия за каквото и да било бъдеще, земите извън градовете не са безопасни и по тях бродят престъпници, останки от смъртоносните машини от отдавна забравени войни, а също и хищниците.
В Лунния том обаче е изписана една легенда – легендата за рая. За бленуваната земя на светлината, където цари вечен мир и покой, където всичко е пропито с красота и щастие. Свят, който само вълците могат да открият с помощта на Лунното цвете. Ала лунните цветя вече не съществуват, а вълците са били унищожени от апокалипсиса преди 200 години. Или не са?
Т.е. очевидно не са, иначе нямаше да има 30 епизода филм :р Легендарните създания са се научили да приемат човешки облик и някои от тях оцеляват сред човеците. Други пък скитат из пустошта, запазвайки старите си традиции. Но всички те чувстват притеглянето на Рая. И аромата на цветето.
Стига ви толкова история. За да съм болезнено откровен, за мен този филм е бъкан от повратни моменти във всякакъв смисъл. Първият повратен момент беше в средата на 7-ми епизод, когато реших, че да, в този сеирал има нещо наистина качествено. Следващият повратен момент беше 14-ти епизод, когато изпитвах всепомитащото усещане, че да, това е Сериалът™ и едва ли може да има по-добър. Този епизод е повратен и от сюжетна гледна точка, защото там може да се сложи своеобразен финал на, да речем, някаква първа част и оттам нататък повествованието се променя доста видимо. Следващият повратен момент е 26-ти епизод, когато сериалът реално свършва, оставяйки те с грозното усещане, че нищо не е свършило и нищо не са ти дообяснили. Оказва се обаче, че хората решили да донаправят още 4 епизода и така 26-ти се оказва нов поврат в сюжетно отношение, защото после започват мракобесие и кървища в 4 части. Очевидно и финалът е повратен, защото ми остави крайно гаден вкус в устата. И кое тук е истината? Нямам идея.
Анимация: Въпросната е наистина разкошна. Не че е кой знае колко ярка или показва нещо твърде специално, но е невероятно майсторска, като на моменти детайлността и красотата на формите граничи с тази на "Vampire Hunter D: Bloodlust" (който ме познава, знае какво значи за мен това сравнение ;)). Има един момент в 7-ми епизод (споменатият по-горе повратен такъв), който е толкова шеметно нарисуван, че изведнъж се почувствах като изритан от средно-заинтересованата си апатия. Разбира се въпросната сцена е създадена и с доста музикална помощ, но анимацията е ключова и самата сцена е невероятно нестандартна.
"Wolf's Rain" може да се похвали също така с едни от най-красивите, да не кажа the very best женски персонажи в анимето. Малко, но от сърце, както нерядко съм казвал в напразен опит да стана поет. Жените всъщност са точно пет на брой, от които една е твърде епизодична, втората е в общи линии в кома през повечето време, а другата не е точно жена. Но всички са нарисувани невероятно изящни и, което е най-странното – женствени. Да, именно женствени, защото това рядко се случва в аниме. В повечето случаи там жените са или прекалено ултразвукови, или прекалено безполови, или имат прекалено инфантилно излъчване. И пубертетската ми душица се гърчи от кеф тук :) Може би най-красиво нарисувана е Шер – малък палав доктор, за която ще поговоря по-надолу. Тя е просто... ами истинска и невероятно красива, но по абсолютно реалистичен и човешки начин. Веднага след нея си слагам Чеза, която си има момичешкото излъчване, но то е защото е момиче. Освен това не е човек, а цвете, но за това наистина по-долу. В случая нечовечността й е отбелязана с луксозно-лилавата й коса и най-изумителните очи, които можете да си представите. Те са... червени. Не само ирисите и зениците, но и "бялото" им е кърваво червено. И вместо да изглежда като вампир, това й придава някакъв особен чар, някаква нечовешка красота, която просто не подлежи на описание. Трета в списъка ми е Хармона – годеницата на благородника Дарсия, която страда от "Райската болест" – душата й е "затворена в Рая" и тялото й бавно тлее. Но за какво тяло става дума само ;) Това, което изключително много ме впечатли в нея, беше адски сполучливото съчетание на порочна красота и изчистена детска невинност. Да, странно звучи и може би си въобразявам, но тя има точно такова излъчване. С дългата си до земята вълниста зеленикаво-руса коса и леко премрежения поглед... И т.н., стига ви толкова онанизъм :р. За другите две жени няма да говоря, защото те са част от развитието на сюжета и ще е спойлер дори да ви разкривам съществуването им ;) За съжаление обаче аниматорите са се поувлекли в рисуването на жени и са го поразходили и до мъжката част :/. Уви, всички главни герои, с две почти компенсиращи останалата боза изключения, са абсолютно безполови. Баш Нашия® – вълкът Киба – е... не, нямам думи да опиша антипатията си към него, но просто хич не се кефя на къдрави огромнооки типове с излишен блясък в преждеспоменатите големи очи. Другият дразнещ персонаж във "фантастичната четворка" (четиримата главни вълка, аз така им викам) е Тобое. Ами... да, признавам, че ми отне два епизода, докато установя, че е мъжко това... Симпатичната прическа като на Кейт Арчър от "No one lives forever" ще да ме е подвела, както и симпатично палачинестите очи. Не, разочароващо наистина и ако не бяха двете наистина много правилни изключения...
Въпросните изключения обаче са много, много качествено нарисувани. Единият е Цуме – друг от главните четирима, който и като персонаж е най-свестен. Просто има това типично мъжкарско излъчване, което ти позволява да носиш прилепнали кожени дрехи с разголен кръст без да се притесняваш, че някой ще си помисли нещо. Той така и прави впрочем, ама няма нищо съвършено на тоя свят.
А може би има. Защото другото изключение – споменатият по-рано Дарсия... За него имам да пиша обстойно в частта за героите, но сега просто не мога да се сдържа да изкажа възхищението си. Дотолкова силно впечатление ми направи, че го слагам приблизително на едно ниво с Майер Линк от "VHD: Bloodlust" (а това пък който ме познава, просто няма да ми повярва, че наистина си го мисля :р), който за мен засега е най-съвършено нарисуваният персонаж в анимацията изобщо, аниме или каквато и да е. Самото излъчване на Дарсия е невероятно – изключително тъжен и същевременно спокоен, той е висок, облечен в черно-лилаво-синьо, с дълга тъмно-синя коса и прочее елементи, крещящи "всемогъщ благородник", но най-впечатляващото в него са очите му. Едното е нормално синьо, но другото е... ами всъщност око на вълк. Бялата му част е катранено черна, а зеницата му – ярко жълта. Комбинацията е зашеметяваща и изглежда... красиво, колкото и да е странно. Не грозно, отблъскващо или мутирало, а просто красиво. Още повече, че образът му поне за мен беше най-въздействащият в сериала, но за това след малко.
И това е, много внимание обърнах на героите, но то няма какво толкова друго да се каже за анимацията. Въздушните кораби са доста стилно направени, напомнят малко тези на Джинам от "Septerra Core" и са от любимия ми тип "по-широки, отколкото дълги". Честно казано от пейзажите може да се иска доста повече, всъщност са бая постни, но като цяло за анимацията може да се кажат само хубави работи и дори най-противните ми Тобое и Киба са всъщност доста добре нарисувани, въпреки че дразнят.
Оценка: 9.5/10Сюжет и атмосфера: Вече като че ли споделих това-онова за тях, сега само ще ги оценя. Има хляб, определено има. В първите няколко епизода не може да се усети истинската красота на историята, а и атмосферата сякаш не е твърде привлекателна, и има голям шанс сериалът да не ви грабне изобщо с началото си, но с времето, когато всички играчи са известни и играта е започнала, аз поне определено бях доста сериозно зарибен. Докъм 14-ти епизод всичко върви точно в любимия ми стил – "Земята беше истински рай, човекът владееше времето и пространството, но се случи непоправимото. Сега тънем в мизерия, но останките от някогашното ни величие още са видими, в ръцете на шепа избрани". Култ просто, обожавам подобен род постапокалиптики. Алас, след въпросния 14-ти епизод все повече се застъпва вълната на мистицизма и прекрасната постапокалиптичност отстъпва на някакъв досаден библейски рефрен за приближаващия втори апокалипсис и края на човешката раса. Изобщо, става прекалено съдбовно и мистично, което определно не е в плюс на сюжета, пък и приятното технологично усещане доста се поразваля.
На мен обаче ми остана твърде болезненото впечатление, че създателите на сериала просто не са знаели какво да го правят. Ами не, извинявам се, обаче финалът му на 26-ти епизод е толкова абсурдно НЕ-финален, че повече просто не е възможно, а последвалите го 4 епизода са... ами кръпка някаква. Която също завършва недоизяснено, да не говорим колко жесток контраст има в сравнение с досегашната атмосфера. Чувството на кротка и безрадостна обреченост е заменено с чувство на смърт, не просто витаеща във въздуха, а перманентно отхапваща глави. И, без да спойлвам твърде грубо, Джордж Мартин пасти да яде в омразата си към положителните герои :/ Като цяло сюжет, който започва бавно, развива се с обещание за нещо наистина невероятно и, поне за мен, завършва твърде разочароващо.
Оценка: 6.5/10
Оценка на 14-ти епизод: 10/10
Герои: За които определено има какво да се каже, при това не малко. За съжаление никой от тях не търпи кой знае какво развитие, но затова пък повечето са добре замислени. Да не пиша обобщено обаче, а да карам по ред.
Да гуд гайс:
Киба (Зъб) е главният герой на сериала. Загубил глутницата си още като малко вълче, той винаги е бил единак и единственият смисъл на живота му е да открие Рая. Само дето не просто не знае как да го открие, а дори и какво ще го прави, ако това стане, и какво очаква да намери там. При все това упоритостта му може би щеше да е симпатична, ако като цяло не беше толкова сух и дразнещ персонаж.
Цуме (Нокът) е единственият симпатичен мъжки персонаж от добрите. Криещ тайна, от която се срамува, той също като Киба е единак и също като него се гордее, че не е роб на хората. За разлика от възвишените и горделиви идеали на Киба обаче, той си е и доста сериозен материалист и дълго време е използвал по-низшите по негово мнение човеци за целите си. При все това е изключително симпатичен и поне за мен си остана най-правилният герой, макар и да не е нещо особено като персонаж.
Хиге (Мустаци, ако не ме лъже грубо паметта) е този, който първи се присъединява към новосформиращата се глутница около Киба. Симпатяга със суичър, нашийник, който остава дори в човешкия му облик, и ръце, постоянно пъхнати в джобовете, той е стандартният добряк с глава, пълна основно с мисли за храна и жени. Или щеше да бъде, ако не беше нещо съвсем друго ;)
Тобое (Вой). Мразим, безценно, мразим много яко малки педалчета с неустановен пол. Тобое е лигльо, за когото евентуално може да ви бъде жал в определени моменти, но поне аз симпатия кой знае каква не можах да изпитам към него. Прекалено ми беше кекав, мекушав и самосъжалителен за останалата част от сериала. Е, вярно, че е малко момче, но това не го извинява, не е достатъчно малък...
Чеза. Чеза е The Flower Maiden – момиче, генетично създадено чрез свръхразвитата технология на благородниците от Лунно цвете. Тя е ключът, който ще отвори рая и между нея и вълците има неразрушима телепатична връзка. Стои в някакво постоянно състояние на летаргия, докато Киба не се приближава до нея. След това между тях се развива някакво странно чувство, което не е точно любов, но е не по-малко силно. Кой знае какво друго едва ли ще разберете и до края на сериала, да ви призная честно, но пък от момичето се излъчва нещо изключително... чисто. Живо, невинно и ярко. Просто точно този тип, който поне аз бих искал за гадже ;) Шер. Фамилии не помня, но така или иначе Шер е учен, който се занимава с изучаването на затворената в пълен с хранителен разтвор аквариум Чеза, докато момичето-цвете е в летаргия. Когато тя е отвлечена (не казвам от кого, но Чеза така или иначе много друго не прави по време на сериала, освен да се оставя да я отвлича кой ли не за щяло и нещяло), Шер тръгва с благородническия кораб, за да помогне във връщането й. И естествено, се замесва в нещо много по-сериозно, отколкото е очаквала, а и открива доста за самата себе си. Много приятен персонаж, освен дето е разкошно нарисувана. Тя може би е единствената с някакво по-сериозно развитие на образа си. В началото е типичен учен – затворена в изследванията си, изоставила личния си живот, но същевременно чувствителна и нежна натура. Малко по малко се сблъсква с неща, които науката не може да обясни и... абе знаете как става ;)
Хъб. Той е бившият (и бъдещ, ако зависи от него и съдбата) съпруг на Шер и по съвместителство полицай, който, след като тя "изчезва" (да не са луди благородниците и да обясняват на плебеите кого взимат на борда на корабите си), потегля да я търси, забърквайки се в същата каша, от която става част и тя.
Куент. Той не е точно положителен образ всъщност, но не е и поникакъв начин отрицателен. Възрастен мъж, чието семейство е станало жертва на вълча глутница. Или поне той така си мисли. Давейки ежечасно мъката си в огромни количества алкохол, той пътува по света с неговата кучка (as in "женско куче", без цинизми моля) Блу и преследва вълците, които тя е в състояние да рапзознава дори в човешкия им облик, с едничката цел да отмъщава. Е, ясно ви е, че нещата няма да си останат на това ниво.
Енд да менасинг уан...
Дарсия. Уан, защото другите просто няма пък да ги издам. Не че няма още, просто не виждам защо трябва да оставям лигава слузеста диря от спойлери след себе си. Но пък Дарсия е доста стойностен злодей сам по себе си. Най-малкото защото поне в моите очи не е никакъв злодей. Той е мъж, изнемогващ под тежестта на проклятие, което му е навлякъл дядо му Дарсия Първи, опитвайки се да създаде изкуствен рай само за благородници (вероятно причината за апокалипсиса междувпрочем, макар че нищо конкретно няма да стане ясно по този въпрос). В резултат на това проклятие, едното око на Дарсия е вълче, а жената на живота му се е разболяла от "Райската болест" и бавно умира. Той е готов на всичко, за да я върне към живот, затова и отвлича Чеза (уупс, изпуснах се ;)), надявайки се да отвори Рая и да спаси Хармона. За съжаление в последните 4 епизода образът му тотално се омазва, но дотогава е точно "обреченият отчаян, твърд и мълчалив силен тип мъж" с невероятно благородническо излъчване и доста правилна егоистична философия в стил "за какво ми е тоя скапан свят, ако няма да съм щастлив в него, и защо трябва другите да са щастливи, когато аз страдам?" Мой човек, няма шест-пет ;)
Оценка: 8/10
Музика: Музиката на филма е прекрасна. Не, знам, че се повтарям в общи линии с всяко аниме, за което съм писал, но аз наистина съм много възхитен. Редуват се песни с инструментални композиции, всичко – дело на Йоко Кано. Почти всички песни са на английски, което, ако и да не е по-добре от стандартен J-pop, си е приятно изключение и още по-приятно за тананикане ;) Има наистина динамични парчета, позитивни и изпълнени с надежда и красота теми, а също и разкъсващи сърцето мелодии, особено "Shiro, Long Таils" от втория саундтрак (два са, макар че подозирам, че има и трети или поне е замислен), a също и страхотно приятни песни като изключително тъжната "Heaven's Not Enough" (отново оттам), отварящата песен "Stray" или "Run, Wolf Warrior" (от първия). В кратце, музика, която съвсем достойно може да се представя и като самостоятелна, ако има нужда, и която е прекрасна за сериала. Всъщност въпросната "Shiro, Long Tails" създава 80% от страхотното усещане на прехваления вече от мен 14-ти епизод, така както сцената от 7-ми, която толкова ми се запечата в главата, е основно резултат на друга музикална тема, която за съжаление в нито един от саундтраците я няма. Оценка: 10/10
Вместо финал, отново ще ви предупредя да внимавате как подхождате към сериала. "Wolf's Rain" не заслужава да бъде пренебрегван, но в някои отношения разочарова почти толкова, колкото впечатлява в други (което е наистина много). Особено последните четири епизода са доста сериозно изпитание за фенщината, която евентуално ще е създал у вас дотогава. Не че са точно лоши, просто са доста различни от останалите и някак твърде... мрачни и гротескни, много по-кървави и жестоки. Затова просто помислете сериозно доколко важна е за вас историята и дали може нещо некачествено в нея да бъде компенсирано от атмосфера, музика и други съпътстващи елементи. За мен можа, определено.
Обща оценка: 8.5/10