Брой 20 Ревюта
КНИГА НА БРОЯ
Заглавие: Рома Етерна
Автор: Робърт Силвърбърг
Издател: ИК Бард
Ревю: The Dragon
Рим. Едва ли има друг град в световната история, който да е обвит с толкова романтика – от малкото градче на река Тибър до неимоверната по размерите си империя. Виж Рим и умри – акведукти, дворци, арени – навсякъде блясък и великолепие, в противовес на които се изправят гетата и мизерията. Каня ви на пътешествие до един малко по-раличен Рим от този, който познаваме – какво би станало, ако Моисей не бе извел народа си от Египет, на света бяха спестени неприятности като близкоизточните монотеистични религии и империята някакси се беше справила с нахлуващите от север варвари? Робърт Силвърбърг се е заел с нелеката задача да проследи една алтернативна история на Европа от около 500г. до 2000г. от н.е. Всяко едно значимо историческо събитие, както и по-значителните линости от историята, имат своето отражение тук, пречупено през призмата на хедонистичния и динамичен римски светоглед. Книгата е разделена на отделни глави – разкази, подредени хронологично през 50-100 години, които представят римското общество през този период от време. Играейки си майсторски с гледната точка, различните персонажи и идеи, авторът успява да изгради едно излючително силно чувство за съпричастност с каузата на Pax Romana. За този ефект спомага и огромният труд, който е хвърлен, за да е книгата исторически достоверна – имам чувството, че някои от главите могат да се използват за туристически справочник, ако имате път натам. Въпреки малкия си физически обем (400 стр.), книгата е толкова плътна и наситена с информация, че би била от интерес и за всеки, който се интересува от история, международни отношения, държавно устройство и няма нищо против умствените упражнения.
Плюсове:
+ За ралика от фентъзи поредиците на “Бард”, тук преводът е безкомпромисен. Всичко е преведено с голямо старание и майсторство – истинско удоволствие е да се чете. Перфектен превод!
+ Голям поклон пред Силвърбърг, че за скромните 20-30 страници успява да създаде живи, интересни и многопластови персонажи.
+ Детайлността в книгата е изумителна – помислено е и за най-дребното нещо, няма несъответствия и неточности.
+ Разнообразието и рязката смяна на контраста в раличните глави – никога не знаеш какво те чака напред.
+ Огромната ерудиция на автора.
Минуси:
– Някои държави са назовани с модерните им имена – сигурно за по-неграмотните американски читатели да се ориентират кое къде е било.
Книгата е странна и имам подозрения, че няма да допадне много на масовия читател. Силно се нядявам да греша, защото тя е една от малкото издавани наскоро, които могат да претендират, че не само са фантстика, но и литература.
Поне според мен е задължителна за всеки с обща култура над средната. Аз пък седнах да си препрочета “Време на промени”.
Ave Caesar!
Оценка 9.9/10The Dragon
Заглавие: Doom #1: До колене сред трупове
Разработчици: Дафид Аб Хю и Бард Линауивър
Разпространител: ИК Серпис
Тест: Роланд
Да започнем с това, че "До колене сред трупове" е най-фундаментално дебилната книга, която съм чел. После ще продължим с контрата, че на мен пък много ми хареса. А след това ще я караме потрадиционному.
Once upon a time имаше една игрица, която може би не беше Началото® като "Wolfenstein", може би не беше Екшънът® като "Quake", но пък като че ли беше по някакъв начин по-пристрастяваща и от двете. Разбира се това всичкото е голо теоретизиране, защото по времето, когато активно се е играела "Doom", аз все още си играех с хлапетата на стражари и апаши по строежите (култово е, ше знаете, като ви приклещят, да им мятате електрически крушки в краката. Стресират се неимоверно и можете да избягате, а крушките са абс безвредни ;)). В общи линии съм имал съвсем малко съприкосновение с игрицата, да не говорим, че това беше на компютър във Варна веднъж годишно. Така или иначе, спомените ми от нея и до днес са все така ярки, което си е показателно, че добрите идеи живеят дълго, дори и да са тотално безмозъчни ;)
Та да се върнем на книгата. Първо, наистина ли е възможно някой да приеме насериозно заглавие като "До колене сред трупове"? Малко самоуважение все пак ;) Книгата можеше спокойно да бъде кръстена и "Разказът на ръчицата с пистолета", защото тя е точно това. Без да си спомням конкретни моменти от играта, имам болезнено силното подозрение, че действието в книгата е почти буквален преразказ на придвижването из нивата на Фобос.
Историята ли? Ами Наш'томомче® е морски пехотинец. Започваме с десет страници туториал, пардон – предистория, в която той хладнокръвно, смело и по американски разбива мутрата на вишестоящ офицер, защото същият е издал заповед да се стреля по цивилни. Примерно... В следващите 300 страници Смелият и Добър Герой® се оказва на Фобос, трепейки извънземни. Това е.
Мда, в общи линии не вярвах, че е възможно да прочета книга, в която действието е буквално "влязохме в тази стая, там ни чакаха пет демона, убихме ги, вече нищо не можеше да ни се опре, продължихме напред, после пак, нападнаха ни..." и това от самото начало до самия край без развитие, кулминация или финал (аха, освен всичко книжлето е с отворено финалче). Е, имаше финален бос, но той беше точно това – финален бос, безсюжетен и нищо незначещ. Просто по-як и по-труден за убиване гад. Боже, споменати бяха дори бонус-зоните, където "мистериозни сини сфери" поливаха главния с някаква течност, от която изведнъж се ободряваше и ставаше пак на 6. Get real бе!
При все тоталната абсурдност на това да определиш "До колене сред трупове" като книга, аз се забавлявах искрено, докато я четох. Защото тя е дотолкова буквално самата игра "Doom", че неизбежно носи и атмосферата й. И по някакъв начин е като люпене на семки – не е изобщо високоинтелектуално занимание, но е зарибяващо и не можеш да спреш.
Плюсове:
+ Атмосферата на "Doom".
+ Лека и четивна.
+ Хумор. Колкото и абсурдно да е, на фона на стила като от първи клас, са набутани два или три почти пратчетови лафа.
Минуси:
– Кошмарно дебилски стил. В общи линии съчинение на пристрастен към игрите петокласник at most.
– Абсурдно никаква история. Просто отначало до край бой по лошите с квото намерим.
– Тежката игровост на книгата – на равни интервали се намират магнитни карти за отключване на врати, оръжия и аптечки, ИИ на гадовете клони към нула и прочее. А жалките оправдания за сюжетност, твърдящи, че това било експеримент, целящ да изучава хората, си ги дръжте за някой друг.
Ами въпрос на избор е, да. Ако подходите без никакви, ама не никакви, а минусови очаквания, ако сте фенове на играта и атмосферата й, ако просто си падате по цяла книга безмоторен екшън или пък ви се чете нетщо тотално неангажиращо, мисля, че "Doom #1: До колене сред трупове" ще ви бъде приятна. Ако имате каквито и да било изисквания към книгите, не пипайте ;)
Оценка 4.5/10 Роланд
Заглавие: Изгнание
Автор: Р.А. Салваторе
Издава: ИК ИнфоДар
Ревю: The Dragon
Ами поредната книга, посветена на младия “мрачен” елф До’Урден, която разказва за годините на изгнание, след като е напуснал Мензобарензан. Книгата определено е най-доброто от поредицата, което ИнфоДар са издавали досега.
Сюжет: 10 години след началото на доброволното си изгнание, Дризт отново намира приятели в града на гномовете. Междувременно майка му, матрона Малис, превръща в зомби умрелия му баща и го праща по следите на наш’то момче. Следват доста касаплъци, мятане на джуджета и крави по един лост, борба с илитидите и т.н.
Плюсове:
+ Клише, клише, ама най-доброто;
+ Уникалният стил на разказване на Салватре, който прави четенето на горните клишета едно изключително забавно мероприятие;
+ Поради факта, че действито се развива в “Подземен мрак” (простете им, те не знаят какво правят), където имената са неозначаващи нищо конкретно, са ни спестени преводачески безумия от сорта на “Боен чук”, “Кърваво копие”, “Голям анус” и други;
+ Атмосферата на книгата като цяло е доста по-мрачна;
+ Дризт се е сдобил с една тъмна половина, която много кефи;
+ Голямото количество трупове и множеството масовки.
Минуси:
– На места помпозният стил много ме дразни.
Явно “Dark Elf Trilogy” ще се окаже доста по-читаво четиво от “Icewind Dale”, като тази втора част обещава един епичен, кървав и носещ изключително много удоволствие следобед, докато я прочетете.
Оценка: 9/10 The Dragon
Заглавие: Влад Талтош – убиец на свободна практика, том 2
Автор: Стивън Бруст
Издава: ИК Бард
Ревю: The Dragon
Вторите три книги от поредицата на Бруст за веселяка-убиец Влад. Интересното е, че всяка книга от томчето е напълно различна от останалите две, което в днешните безобразно клиширани времена си е полъх на свеж въздух.
Книга 1: Талтош
Разказва се за спасяването на Алийра от Мороулан и Влад, като за целта е необходимо те да преминат през Пътя на Мъртвите. Смешна, забавна и разтоварваща.
Оценка 9/10
Книга 2: Феникс
Директното продължение на Текла. След като една богиня поръчва на Талтош да убие неудобен за нея монарх на един съседен остров (парите са си пари – има ли значение източникът им?), Драгарската империя е заплашена от всеобща война. Междувременно Коути продължава да демонстрира, че е тъпа овца, като отново се замесва и подкрепя бунтовниците, с които се беше замесила в Текла. Интересна, макар и доста социално ориентирана.
Оценка 6/10
Книга 3: Атира
Понеже е директното продължение на Феникс, не смятам да описвам сюжета. Това определено е най-странната книга от поредицата досега – разказът е в трето лице, хуморът липсва и е заменен от една доста сериозна и заинтригуваща история.
Оценка 9/10
За бога, братя, четете, да не говорим, че 12 от 19-те тома на поредицата са вече написани. Определено най-доброто, което се е появявало на фентъзи пазара от доста време.
Заглавие: Магическият прозорец: Мъж на честта, Книга I
Автор: Дейв Дънкан
Издава: Лира Принт
Ревю: The Dragon
Приятно ми е, казвам се Форд Префект и ще опиша тази книга в интергалактическата база данни. Започвам: “Нищо Особено”. Да, две думи са, обаче базата има само 1024 терапетабайта памет, защо мислите, че можем да си позволим да я разхищаваме?
Upload begin…
Transacton start…
Книжката ми се стори толкова безлична и безидейна, че на места дори пропусках страници – просто не ме хвана и това e. Набива се в очи, поне в моите, една доста голяма прилика с Фийст – дали това е комплимент, или обида, всеки решава за себе си.
Access denied
Retry? Y/N/Fuck off
Древен магьосник е разделил могъществото си на три равни части – поверил е по едно могъщо слово на всеки от тримата си синове. След много години на най-малкия остров – Краснегар – наследник на рода на единия син остава дъщеря. За да си намери жених, й се налага да замине на юг. Там я очакват перипетии и изненади. Междувременно старият крал се разболява и на конярче с известни магически способности му се налага да предприеме опасно пътуване, за да я намери.
Access granted
Update in progress…
Честно казано можеш да я прочетеш – просто не харесвам много този тип фентъзи, може и да ти допадне – кой знае.
Оценка: 5/10 The Dragon
Critical Error, please format the Universe.